Разпадането и унищожаването на СССР като държава дойде именно по националистическа линия. Една-единствена причина доведе до този край – Ленин и Сталин премахнаха многовековната и утвърдила се здраво губернска териториална структура на държавата. Именно губернията, начело на която стоеше руски генерал-губернатор, беше оня казан, в който вряха и кипяха всички националности и всички видове национализъм. Но нито един от тях не може да вземе връх и да победи, защото нямаше своя автономна структура. Всеки се раждаше, живееше и умираше в границите на многоезичната и многонационална губернска структура. Опитът в една губерния на една национална група да извоюва автономия или суверенитет се потиска еднакво, както от руската държава, така и от многонационалния кошер, който живее в територията на тази губерния.
Изграждането на съветската държава от Ленин и Сталин на вертикален принцип – от автономен край, област, република, със запазването на всички етнически белези – бит, култура, икономика и т.н., доведе до такъв тип обособеност от долу нагоре, при който с всеки изминал ден се засилваха центробежните сили на републиките и останалите автономни образувания на територията на бившия СССР. Постепенно федеративните връзки отслабваха. При Горбачов се създадоха още по-неясни конфедеративни връзки, тъй като той предложи някаква непонятна “конфедерация” на КПСС – всяка република да има по право представител в Политбюро – това автоматически доведе до конфедерация по същество, тъй като единствено КПСС по структура и власт бе циментът, който поддържаше единството на многонационалната съветска държава.
Последният удар в гърба на съветската държава нанесе Борис Елцин, който сложи край на преструвките и безотговорните действия на Горбачов. Той поиска да се въведе принципът всяка република “да поеме толкова власт, колкото може да носи”. Това взриви с космическа тектонична сила огромната съветска държава, която представляваше един планетарен куп от автономни републики, гравитиращи на орбита около “Кремълската звезда”. Те излетяха от тази орбита, чийто старт беше даден от планетарния взрив – Октомврийската революция.
Историческият извод е, че и тук комунистическата партия си бе поставила задача непосилна и чужда на човешката природа – да се преодолеят национализмът и верската принадлежност.
Очевидно Владимир Путин разбира това, тъй като, както наблюдаваме, хвърля огромни сили, за да укрепи вертикалните връзки на Руската федерация – на държавата с нейните съставни части. Иначе трябва да очакваме разпадане на връзките вътре, в самата Русия, до нейните първоначални части отпреди 10 века – до Новгородското княжество, Киевската Рус, Московското княжество. Въпреки че отстъпи граници от Атлантика до Владивосток, Русия все още плаши със своите географски размери и геополитически възможности.
По своята структура САЩ плътно се доближават до най-приемливия модел за многонационална държава. Основната единица там е федералният щат. Всеки щат има собствена законодателна и изпълнителна власт с ясна субординация с федералната власт. Във всеки щат живеят националности от цял свят, но никоя от тях не може да постави “национален въпрос”, защото веднага ще се сблъска с националния интерес на другите национални групи в щата. Нека си представим за момент хипотезата, че се ликвидират щатите и се създадат автономни републики по национален белег и принадлежност, изградени от отделната територия до федералния връх – испаноезични, славяноезични, многомилионното население от африкански потомци и т.н. Само за 5 години американската държава ще се разпадне от федерация към конфедерация, а оттам – до отделни държави. Затова законодателството в САЩ не борави с понятието “националност”, а с понятието “гражданин”.
Ето, в това се състоеше бомбата, която взриви СССР. Ето, това е огромната опасност, която взриви и Балканите. Държавите трябва да се изграждат на граждански, а не на етнически принцип. За нас, тук, в България, поуката е, че безкрайните компромиси в името на “правата и свободите” на една националност не е най-добрия път. Още повече, че правата са винаги индивидуални, а не колективни!
Изходът и за нас е просто да препишем конституциите и законите на високоразвитите страни като САЩ, Франция, а и конституциите на съседна Гърция или Турция, в които пълен обем права и задължения получава онзи гражданин, който спазва върховенството на държавата и закона, разпростиращ се над цялата територия. Тогава приоритетът става ясен и всеки, който спазва законите на страната, получава пълен обем образование и здравно осигуряване, заеми и материални стимули, гласуване… Който не харесва и не спазва законите на дадената територия, върху която се разпростира суверенитетът на държавата, може да получи само право на пребиваване, т.е. - да работи, да живее…, но той не може да гласува, да ползва привилегиите на държавата, благоприятен режим, преференции, икономически стимули… Всъщност, това е правото на престой (резиденция), което получават стотици наши сънародници в чужбина. Те имат само печат в паспорта си, който им урежда престоя там. Но в този престой те нямат правата на гражданин на съответната страна. Едва когато компетентните органи преценят, след съответен срок от 5-10 години, че това наистина е възможно, те стават нейни редовни граждани с пълен обем права и отговорности и с изрична декларация за спазване на всички нейни закони.
За Република България това означава, че ние не трябва под натиск и безкрайно да даваме привилегии на малцинствата. Днес тези привилегии се изразяват в самостоятелен език, образование, телевизия, партия… Но какво ще стане, ако те продължават да искат, например привилегия за заемане на длъжности, привилегия за по-добро парче земя или да им се отстъпят за ползване белоногите български моми. Вярвам че Турция е мъдра сила. Вярвам че ДПС и неговите лидери са мъдри и честни политици. Задавам си въпроса - какво ще стане, ако някой с провокативна цел унищожи джамии или български църкви, които сега мирно съжителстват? Та нали на Балканите посрещнахме новото хилядолетие с верски войни – босненци и сърби, босненци и хървати, хървати и сърби… Живи свидетели сме как се взриви пред очите ни етническият модел в Македония.
Но нека се върнем отново към т.нар. възродителен процес и към динамиката на тогавашните процеси и събития в България.
В началото на 70-те години започна турцизирането на българите, изповядващи мохамеданската вяра. Турските централи подхвърлиха удобната теза – “щом си мюсюлманин, значи си турчин”. Както споменах по-горе, децата от смесените бракове на тюркоезичното население и българи започнаха да се записват с арабско-турски имена, което откъсна духовно от българската общност цели райони от Смолянския и Хасковския край. Заедно с това Анкара дразнеше Тодор Живков с постоянно изменящата се от нея платформа за изселническите спогодби. Официалните представители на Анкара веднъж твърдяха, че у нас повече няма изселнически въпрос, че нямат претенции към населението, останало в България, тъй като то било малобройно, а при изостряне на международната обстановка изведнъж започваха да говорят, че в БГ живеят 600 000 – 1 милион – до 2 милиона души турци!...
Убеден бях че Тодор Живков имаше изключително точна информация за намеренията на турската държава. Освен информацията, идваща от специализираните органи и външно министерство, той разполагаше и с лични, единствено негови канали за пряка информация от чужбина. По повод на едно негово поръчение генерал Григор Шопов му предостави на лично разпореждане за изпълнение на задача от “особен характер” отговорен работник от Второ главно управление на МВР. Тодор Живков спомена пред мен и за двама турски дипломати разузнавачи, които му били “предадени от негов високопоставен приятел от Изтока”. (От някои съвпадения между различни факти смятам, че става въпрос за шаха на Иран). На изпратения му от Григор Шопов контраразузнавач той предостави грижата за срещите с тях и еднолично да получава информацията, която да не се отчита или завежда, а неин единствен получател да бъде той, Тодор Живков. Срещите ставаха в един ловен резерват с легендата, че това са чужденци-ловци, които заплащат за ловната си страст и за своето хоби. Тези агенти вече не са живи и съвсем накратко ще се спра на тяхната особено полезна дейност за прякото осведомяване на Тодор Живков като върховен ръководител на страната.
Очевидно те имаха достъп или възможност за проникване в кабинета на началника на турското разузнаване (МИТ), защото в отделни случаи предоставяха и записи от разговори. Чрез тях, по същество, Тодор Живков разполагаше с всички планове и задачи на турското разузнаване и турската държава срещу нас. А при наличието на такава информация, трябваше да си просто безотговорна личност или страхливец, за да пренебрегнеш това, което се съдържаше в разкритите пред нас турски документи. А Тодор Живков не беше такъв. В тези документи, разбира се, нямаше преки указания за война, но имаше всичко онова, което Живков обобщи с един израз: ”Искат да ни сложат едно буре с барут в темела на държавата, а фитилът на това буре да бъде в Анкара. Когато искат – да го палят, когато искат – да го гасят. Но тази работа няма да стане така”.
Именно в такава информационна обстановка през 70-те години се зародиха широкомащабните акции на българската държава, за да се неутрализира турската експанзия в България.
Първата от тези акции беше възстановяването на родовите корени на българските мохамедани. Само за няколко години - в началото на 70-те, - около 250 000 българи мохамедани смениха имената си. Процесът протече успешно, въпреки че на отделни места бе необходимо да се организират блокади на селища и се стигна до въоръжени сблъсъци. Най-паметни ще останат събитията в с. Корница, Благоевградско. Тъй като по случая се написаха стотици страници, излязоха филмови материали, няма да се спирам подробно на случая. Важно е да се знае, че всички инциденти са ликвидирани само от органите на реда – милицията и Държавна сигурност. Това бяха стотици, дори хиляди офицери и военнослужещи, които изпълниха своя дълг към закона, в който са се клели за вярна служба.
След 10 ноември и БКП, и “приемницата” й БСП (по-точно социалдемократите в ръководството й) обяви за престъпен акт действията на българските служители от ДС и милицията с една-едничка цел – сами да се скрият зад гърба на изпълнителите. И до днес хиляди офицери и военнослужещи от ДС продължават да носят като клеймо в биографията си присъдата “офицер възродител”, без да са виновни, ако въобще е имало за какво да се винят. Те всъщност изпълняваха своя дълг на хора, които са поели клетва пред народ и Конституция. Освен това органите на реда не допуснаха да се опетнят с кръв и насилие. Само в случаите на неизбежна самоотбрана и провокации се стигна до физическа разправа.
Политическите партии-страхливци и до ден днешен не намериха сили да дадат достойна историческа оценка на тези събития. Най-важното обстоятелство, което определяше отношенията между БГ и Турция бе, че ние бяхме еднофлангови държави в два военно-политически блока, които взаимно се дебнеха за своите силни и слаби позиции. А важен резерв във военно-политическата доктрина на Турция срещу България бе именно това население. Немалко планове на турския Генерален щаб се разработваха и разчитаха тъкмо за проникване сред това население и евентуалното му използване за етнически размирици на територията на България в случай на конфликт между нашите държави.
Всъщност, от средата на 70-те години до края на възродителния процес, по същество, у нас се водеше една необявена война между БГ и Турция за надмощие над това население. И не беше българската държава, която започна тази война. Тя просто бранеше със закон своите вътрешни интереси, които са изключително право на всяка суверенна държава. Както казваше Тодор Живков: “Не ние сме ходили и завладявали техните земи, а те са идвали и завладяваха нашите земи. И те са тия, които ще се съобразяват с нашите закони и гостоприемство!”
