Така е озаглавил новата си книга проф. Митрю Янков - доктор на философските науки. Преди две години проф. Митрю Янков издаде книгата „Българският преход от социализъм към капитализъм“. Сега авторът ни изненада с новия си научен труд. Той е отговор на въпроса, който все по-голяма част от българския народ си задава: „След 10-ти ноември 1989 г. по-добре ли живеем?!” Авторът прави безпощадна дисекция на съвременното олигархическо общество. Посочва изхода. Ще се спра на някои от актуалните проблеми на съвременната действителност у нас, които проф. Янков осветлява. Ще се опитам да разшифровам анатомията на капиталистическата система, осветена в този фундаментален научен труд. Фрагментно ще щрихирам реперите, на които се опира авторът. Особено ме впечатлиха няколко основополагащи в книгата проблема. Първият е за развитието на демокрацията от античните времена до наши дни. Той научно проследява, интерпретира и доказва, надграждането на теорията за демокрацията от нейното появяване в древна Гърция до наши дни. В своите изводи и препоръки се опира на класиците на гръцката философска школа – Платон, Аристотел, Протагор и Сократ. Изтъква приноса им към развитието на демокрацията. Заслужава да се отбележи вниманието, което авторът отдава на развитието на демокрацията в епохата на Просвещението. Специално внимание отделя на един от големите мислители на Просвещението – Жан Жак Русо, който стига до съждението, че истинската демокрация е немислима без пълна свобода и равенство. Като търси социално-икономическите предпоставки за свободата и равенството, Русо стига до радикалната позиция, че пречка за истинската свобода, равенство и народовластие е частната собственост. В този смисъл проф. Янков отбелязва, че „Русо се явява непосредствен предшественик на социалистите в техните усилия да обединят политическата със социалната демокрация.” Въз основа на този анализ проф. Янков посочва и българските грешки по този път: „Вече почти 30 години се наблюдава своеобразна надпревара в тоталното коригиране и имитиране на чужди, главно от САЩ и ЕС, образци на поведение – стигащи до бягство от всичко българско и дори до бясна самоасимилация.” Финансовият и промишлен капитал активно подпомага с всякакви средства - политически, идейни и държавно властови - превръщането на демокрацията в олигархия. Новият труд на проф. Янков по същество е критичен анализ на либералната демокрация, превърнала се в демагогска олигархия и причините за нейната поява. Аргументирано, от научни позиции, е направено критично изследване на либералната демокрация и нейните постсоциалистически версии. Показана е демагогската същност на партийно – политическия плурализъм. Така демокрацията се трансформира в демагогска олигархия, в която са впрегнати всички средства – икономически, финансови и властови, против социалната държава, протви демокрацията на мнозинството, против народовластието. В момента в България, под покровителството на управляващата партия ГЕРБ, във възход е яростния пещерен антикомунизъм. Характерни негови методи в борбата му срещу социализма и социалистическата демокрация са: фалшификациите на истините за социализма, пренаписване на историята и открита апологетика на капиталистическите отношения. Заслужава да се отбележи задълбоченото осветляване на принципите на плебисцитната демокрация, като надеждна бариера срещу израждането на демокрацията в демагогска олигархия. Плебисцитната демокрация е предпазен механизъм срещу диктата на елитарното малцинство над мнозинството. Научната заслуга на проф. Янков е, че в своя труд той разработва модела на пряката демокрация при съвременните социално-политически реалности. Подчертано е, че тя не е самоцел на обществото, а средство за постигане на политически цели. Тя е тази, която отразява истинските интереси на мнозинството в обществото, а не на олигархическия елит. В този труд, с пределна яснота, е разшифровано мястото на съвременните информационно пропагандни средства, които са под контрола на едрия финансов капитал, богатите прослойки и служат на техните интереси. Използвайки идеологическа манипулация, те участват активно в превръщането на демокрацията в демагогска олигархия. Преди всичко влияят активно за „подмяна на социално–икономическите и социално-политическите идеи и ценности, които изразяват действителните интереси на гражданското общество - заменят ги с идеи и ценности, които отразяват само или главно групово егоистични интереси на богатото малцинство.“ Те насаждат в обществото индивидуализъм и егоизъм, сребролюбие и алчност, користолюбие и завист, социална безчувственост и др. За обслужване на тази си манипулативна цел, те фабрикуват измислени факти и лъжи. Освен към характеристиката, която дава за демокрацията у нас проф. Янков се присъединява и към определението, което й дава проф. Иван Ангелов: „Истинска демокрация у нас няма. Имаме фасадна демокрация, доминирана от авторитарно /еднолично/ управление.“ (в-к „Ново работническо дело“, 16-30 юни 2019 г., бр.12). Вторият проблем е за социалното равенство и социалната справедливост. Тук въпросът за социалното равенство заслужава особено внимание, защото този проблем е стоял пред хората, откакто човекът се е осъзнал като социален субект. Лично аз споделям напълно тезата, че без социално равенство няма социална справедливост. Между социалното равенство и социалната справедливост има близко социално, политическо и психологическо звучене. Те обаче не са тъждествени. Социалната справедливост зависи от социалното равенство. Съгласен съм с автора, че социалното равенство, в неговото социалистическо тълкуване и приложение, се разбира като равна стартова възможност за всеки член на обществото. Това ще рече, че на всеки член на обществото, независимо от имущественото му състояние, се предоставя възможността (според интелекта и физическите му качества), за пълна реализация в житейския му път. Ще обобщя, социалното равенство е възможност, според личните качества на индивида, за равен старт в житейската му реализация. Изводът е че без социално равенство не може да има социална справедливост. За съжаление и при социалистическото изграждане проблемът за социалното равенство, в много случаи, беше тълкуван погрешно. В някои случаи не беше разбиран правилно и деформиран в социална уравновиловка. Това се превърна в компромат за социалното равенство. Надценени бяха моралните стимули за сметка на икономическите. Третият проблем, който е застъпен в книгата на проф. Янков е отговор на въпроса: „Защо се провали социалистическата система в СССР и другите социалистически страни от Източна Европа, в това число и в България и се допусна реставрация на капитализма?“ I. Допуснато обуржоазяване при социализма на управленския и номенклатурен елит. Формираха се привилегии, опити да се създаде затворено съсловие, стремеж да се излезе извън рамките на обществения контрол и пр. II. Безконтролно монополизиране на политическата власт. Сливане на партийните с държавните функции. Опитите за разграничаването им бяха неуспешни. III. Липса на ротация и изборност в управленския социалистически елит. Поява на авторитарно – олигархически тенденции в управляващите комунистически партии, в това число и в БКП. И още нещо: социалдемократизирайки се БСП забрави за Маркс, скъса с марксизма. Социализмът като крайна цел на БСП изчезна от речника на партийния елит. В книгата на проф. Янков се изтъкваотносно Визията за България, че в нея липсват значими социални елементи. Във Визията са премълчани класите и класовата борба, експлоатацията и обществено-икономическите формации, свързани с нея. Социалните аспекти в нея са подчинени на интересите на бизнеса. Интерес заслужава позицията на проф. Янков за диктатурата на пролетариата като диктатура на мнозинството над малцинството – какъвто е капиталистическият елит. В този смисъл той определя диктатурата на пролетариата като форма на народовластие след пролетарската революция. Тя е неизбежно средство за защита на революцията от буржоазната контрареволюция. Забележителният труд на проф. Митрю Янков „Демокрация или демагогска олигархия“, излезе в навечерието на 75-годишнината от деветосептемврийската социалистическа революция в България. Това чесно написано и задълбочено изследване на процесите в българското общество, в условията на несвърсващия преход, може да бъде настолен учебник за политолози, философи, историци, леви политици и държавници. Талантливото перо на автора, неговата безукорна правдивост на изследовател и патриот непременно ще заслужи благодарността на читателя. От този научен труд, написан с отговорност и болка за пропилените надежди на народа, ще черпят поука за своя път и идващите поколения борци за социална справедливост и социално равенство.