Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2019 Брой 37 (10 септември 2019) ВРЯВАТА ОКОЛО СТЕФАН ЦАНЕВ

ВРЯВАТА ОКОЛО СТЕФАН ЦАНЕВ

Е-поща Печат PDF

Утре, 11 септември, Кеворк Кеворкян има рожден ден. Навършва 75 години. Редакцията на „Нова Зора“, която има привилегията да помества неговите неподражаеми словесни дисекции на миязмите на българското общество, му пожелава здраве, все така ясен поглед, непримиримост и Кеворкяновска хватка към истината и правдата, защитени с безпощадното му перо.

Като продължение на нашата особена гордост с неговото приятелство, поместваме и писмо-благодарност до главния редактор на вестника от името на нашия редовен читател от Ямбол Величко Кадиев.

Кеворк, живей!

И бъди все така надеждна опора на онеправданите и забравените, и от Бога!

За много години!

Зора

До главния редактор на вестник „ Нова Зора“

Уважаеми Г-н Минчев,


Благодарим Ви, че сте публикували в последните два броя две прекрасни статии на г-н Кеворкян. Всички сме възхитени от написаното. Когато го видите му благодарете и от наше име. От нас, читателите! Кажете му, че нашето поколение никога няма да забрави предаванията, които той правеше по телевизията. Какво ни показа времето? Не е важно чий син си! Важно е какво ти е поставил Всевишния в главата! Г-н Кеворкян не е син нито на Карло Луканов, нито на Димитър Станишев. Той е син на обикновен гражданин на България, който го е научил на труд и с труд да изкарва прехраната си. Научил го е да зачита правото на човека до него и да прави само добрини за хората. Поведението на г-н Кеворкян буди само любов и уважение в нашите души!

Това Ви написах от името на всички 70 мои приятели, които четат в. „Нова Зора“.


Бай Величко




ВРЯВАТА ОКОЛО СТЕФАН ЦАНЕВ

МЪРТВИЯТ НИ Е ПО ВКУСА


***

В началото на 70-те години бях много близък с Георги Джагаров, той е един от хората, на които винаги ще съм задължен.

Джагаров имаше навика да затваря баровете, макар че вече дори и не пиеше истински.

Веднъж отидохме не до бар „Астория“/новия, където обичайно киснехме, а до „Ориент“ – той се намираше отсреща.

Докато се промъквахме през малката тълпа пред входа, чух някой да се разправя с портиера: „Как няма да ни пуснеш, бе, това е Стефан Цанев, той е най-големият поет“.

Не ги пуснаха – тогава не познавах Стефан, но тази реплика съм запомнил.

Със сигурност не го смятаха за голям поет заради Дзержински.

***