Убихме Христа. И ония се върнаха в храма. Възможни са всякакви грехове: патриотите могат света да превърнат в пламък, лошите хора ¬ да пишат добри стиховe... Над далечни провинции гъста забрава никне. Една сива мъгла е размила лица и черти. И не знаеш кого да презреш и кого да обикнеш. И объркан се питаш: а кой си самият ти? Все по-яростно сменяме дрехи и къщи. Летуваме в планината. Зимуваме на море. И ни пазят оръжия все по-могъщи. И живеем, естествено, все по-добре. И все по-самотни поетите бродят. И вият космически ветрове. Страх ме е, страх ме е от народи, които не четат стиховe.