В сърцето си аз нямам друго име. А нямам и с какво да те сменя. И с твойте горести неизброими вървя сред крясъците на деня. За теб разпитвах паметните плочи и селски църквици с ръждясал кръст. Но никой, даже Бог, не ми посочи какво си ти: Купчина кости? Пръст? Стихът на Ботев ли, дочут през детство във звездна нощ над моя роден град? Скрижалите на Левски ли? - наследство, с което аз, беднякът, съм богат. Риданието древно и сурово на вятъра - като съдбовен глас? Или звукът на майчиното слово, чрез който с мъртвите говоря аз? Или път нещо бъдно, нещо ново…
РОДИНА
Още по темата
© 2023 Нова Зора.
Всички права запазени.
