Нова Зора

ДО

Г-Н ЕМИЛ КОШЛУКОВ,

ГЕНЕРАЛЕН ДИРЕКТОР НА БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ

И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА БНТ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КОШЛУКОВ,

Бих искала да изкажа пред Вас възмущението си от рубриката „Без покритие” на Силвия Чолева в предаването „Библиотеката”, излъчено на 15 септември 2019 г. Тогава се навършиха 100 години от рождението на Николай Хайтов и бях поканена да гостувам в предаването по този повод. Пълноценен разговор за магнетичната личност на писателя и неговото могъщо творчество тъй и не се състоя тъкмо заради тази рубрика. От екрана на БНТ Силвия Чолева наговори такива фантасмагории за Николай Хайтов, че бе закономерно човек да се попита: това някаква жълта рубрика по частен телевизионен канал ли е, или е сън. Не се получи и пълноценна дискусия, защото човекът, с когото би следвало да се дебатира, бе „на запис”.

Много бяха недомислията на Силвия Чолева, но ще се спра само на едно. Непонятно например бе защо точно в този ден се споменава за скандала с  филма „Гори, гори, огънче” по сценарий от 1995-а на покойната Малина Томова, след като Николай Хайтов няма нищо общо с него. По онова време той няма публикации по повод на филма: нито във в. „Български писател” (а вестникът, орган на СБП, чийто председател беше писателят, отрази тогава скандала); нито в пресата (вижда се и от двутомника „Троянските коне в България” от 2002 г., който Силвия Чолева държеше в ръката си, и в който са събрани неговите интервюта и статии от същия период). В публицистичната си книга „Който има ухо да чуе” (2001) писателят споменава за „Гори, гори, огънче” в един много по-общ аспект (обезбългаряването на Родопите, отродяването на родопчаните и задълбочаването на конфликта между християнство и ислям в международен план – все теми, актуални и до днес!), но и там не открих думите, които Силвия Чолева влага в устата му. И ако дори е изрекъл той тези думи, то е било, предполагам, мимоходом, в някакъв разговор, и то само защото „Гори, гори, огънче” отразяваше недостоверно живота на хората от с. Мугла, които възроптаха срещу неистините във филма. Аз самата съм от с. Мугла и със сигурност знам, че всичко във филма, което се отнасяше до селото, бе лъжа. Освен това лентата служеше на сили, дестабилизиращи през 90-те години обстановката у нас, и в частност в Родопите. А на фона на конфликта в Босна, който тогава се разразяваше с пълна сила, подобна дестабилизация бе фатално опасна за България и региона. Всички искаме свобода на словото, но свобода, която служи на истината, а не обслужва лъжата.

Известно е враждебното отношение на отделни писатели към Николай Хайтов и творчеството му. Обяснимо е – предвид несъразмерността на таланта им спрямо неговия талант. Но не очаквах тъкмо по Канал 1 на БНТ, в деня на 100-годишнината от неговото рождение, да прозвучат в една рубрика само нелепости спрямо личността му, като се премълчава значимото, което той е оставил за поколенията. Доста хора след предаването ми се обадиха огорчени, че точно на тази дата е трябвало да слушат „брътвежи” на човек като Силвия Чолева, който органично не приема Николай Хайтов.

Не бих коментирала обстоятелството, че вечерта на 14 септември самата водеща на предаването по телефона ми каза да отида на другия ден в 14 ч., защото участието ми е след това, и че бях на пропуска на БНТ в 13,35 ч. (имам и свидетели). Но го споменавам, защото навява чувството, че бях въвлечена в сюжетче, съшито с бели конци. Отсъствието ми от предаването би пасвало идеално на твърдението на водещия, че е имало много откази за участие в предаването за Николай Хайтов (явно, не към точните хора се е обърнал с покана), и в добавък – ето, дори тази, която се е съгласила, не е дошла. А е известно, че в последните години от живота на писателя бяхме приятели, така че да се внушава, че по такъв нелеп начин бих могла да го предам, е абсурдно и ме злепоставя.

Водещата „Без покритие” дори призова да не четем книгите на писателя и обобщи: „Важно е какво мислим...“. За никого, струва ми се, освен за самата Силвия Чолева, не е важно какво мисли Силвия Чолева, за да озвучава тя, на всичко отгоре, спорни, неверни и най-често плоски мисли по националните медии в създадени специално за нея рубрики. Но нейсе. Излишно е да припомням кой е Николай Хайтов и какъв е приносът му за българската литература и България. Фактът, че след Иван Вазов той единствен от събратята си е титулуван като народен писател, е повече от показателен. Затова и книгите му ще се четат, без значение какво мисли или не мисли някой си по тоя въпрос. Тук е мястото да подчертая, че „Без покритие“ на Силвия Чолева се слави като рубрика, която едностранчиво отразява съвременната българска литература. И това не е само мое мнение.

Хубавото е, че въпреки Силвия Чолева и нейното „Без покритие” българската литература ще я има. И ще го има Николай Хайтов.

Оставам с вяра в здравите корени на БНТ.

20 септември 2019 г.