Нова Зора

Продължават опитите за омаловажаване на творчеството на автора на „Диви разкази“

Архитект Здравец ХАЙТОВ

в разговор с Ема ИВАНОВА

пред „Нова Зора“

- През септември се навършиха 100 г. от рождението на баща ви и в цялата страна тържествено бе отбелязана тази годишнина. В родното му с. Яврово младежи играха пиесата "Стайков камък", в Пловдив беше представена документалната фотоизбожба „Героите на Николай Хайтов в българското кино“, столичната галерия „Средец“ представи скулптурни портрети на Николай Хайтов и художествени дърворезби-приказки на възпитаници на Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“ - Варна...

- Безспорно съм удовлетворен от събитията, които предхождаха кулминацията на 15 септември в Народния театър, където беше отлелязан приносът на Николай Хайтов към българската култура. На сцената бяха големите актьори Васил Банов и Васил Михайлов – чудесен знак и от тяхна страна. Хайтов „присъстваше“ с откъс от интервю по БНТ, в което говореше за своето творчество. Във фоайето на театъра бяха скулпторните портрети на Хайтов от брат ми Александър и илюстрации на млади художници по разказите на писателя. Атмосферата беше творческа, близка до тази, която следваше баща ми. Събитията през цялата година са достатъчно значими и важни, обърнати са към почитателите и ценителите на творчеството му. Защото почитахме не е само паметта към Хайтов , колкото неговото творчество. Това е важно за младото поколение.

- 2 млн. е тиражът на неговите книги. Всеки познава и филмите по неговите сценарии - „Козият рог“, „Края на песента“, „Петко войвода“ и др. Хайтов продължава да е наш съвременник и да е интересен.

- Напомнянето е не само заради баща ми, а и заради останалите творци, създали големите филми на ХХ век. По време на фотоизложбата „Хайтов в българското кино“ минаха млади хора, които гледаха с интерес, но се оказа, че не познават Невена Коканова (играе в „Дърво без корен“). Да помним тези големи актьори е важно за българската духовност. Така го виждаше и баща ми.

- Били сте на 11 години, когато излизат неговите „Диви разкази“ (1967). Как ви се отрази това?

- Разбира се че е приятно чувство баща ти да е популярен, но и задължаващо от гледна точка на поведението ми. Всичко е свързано с възпитанието и с примера, който ми е давал. Неговото трудолюбие и организираност бяха пред очите ми. Нямаше нужда да обяснява, че човек трябва да постига нещата най-вече с труд въпреки таланта в дадена творческа професия.

- Любопитно е, че навръх юбилея в предаването „Библиотеката“ по БНТ беше повдигнат въпросът дали е разбираем за днешните ученици езикът на Хайтов.

- Изненадващо преподавател по литература в студиото лансирана тезата, че едва ли не Хайтов трябва да се чете с речник в ръка. На същия принцип и Вазов би трябвало да се чете с речник. Всяка добра литература има своите читатели. Езикът трябва да се обогатява, но важно и откъде – няма как да стане от шльокавицата (б. р. използване в българския език на латински букви, цифри и символи). Хайтов е казал, че езикът ни е достатъчно богат и не заслужава да бъде преиначаван. Новото време ражда нови думи, но да казваш, че един от класиците трябва да се чете с речник, е абсурдно. Покрай това изказване се включиха и хора, които използваха случая да обругаят за пореден път творчеството на Хайтов, да лъжат за него. И това го направи БНТ, в деня на честване 100-годишнината от неговото рождение! Недопустимо!

В споменатото вече предаване злонамерено беше включена с рубриката „Без покритие“ Силвия Чолева, която говори за баща ми като за „голямо падение“, „войнстващ националист“, „непрекъснато го гледахме“. Дори водещата, призна, че не е редно да се говори така в този ден, но противниците на Хайтов имаха нужда окалването да продължава и това беше направено от дребната душица Чолева, дали не и с предварителен замисъл? Обяви в ефир че е бил полковник от Държавна сигурност (ДС) с право на личен шофьор. Николай Хайтов имаше шофьор в качеството си на главен редактор на списание „Родопи“, за просветителската дейност, която вършеше в Родопите. Баща ми имаше шофьор като председател на СБП, който съюз спаси след 1989 г. от разграбване и затриване от платените Соросоидни кръгове в писателските среди. Затова те го мразят! За съжаление, шофьорът Любо почина тази година - беше изключителен човек. Той е бил с баща ми повече време, отколкото аз, и можеше да им даде достоен отговор.

През годините се подхвърляше, че баща ми имал снимка с отрязани партизански глави. И в същото време е полковник от ДС!? За кого от Държавна сигурност се интриганстваше и сплетничеше – непрекъснато говореха, че тук крал, там присвоявал? За кого от ДС е било забранено да бъде публикуван – в един период вестниците не му пускаха статиите в спора с историците и археолозите, по повод гроба на Левски? А знаете, че една изключително мощна машина като ДС може да натисне “копчето“ и гласът на всички тези сплетници да изчезне. Целта на всички подклаждани във времето зловредни теории е да омаловажат творчеството на Хайтов.

Петър Величков с години поддържа тезата, че Хайтов едва ли не е присвоил трудовете на Яна Язова и ще представи от свое име нейния роман за Левски. Първо, баща ми не е романист. Второ, самият Величков започна да издава романите на Язова – откъде ги има? Излиза, че не Хайтов ги е взел. Достоен отговор в статията „Анатомията на една клевета“ даде писателят и журналистът Борис Цветанов във в. “Нова зора“, аргументирано и с факти! Заслужава си да бъде прочетена от кръга „анти Хайтов“. И трето, за баща ми Левски беше идеал. Той от години беше надълбоко в тази тема, изследвайки живота и делото на Апостола. Личността на Левски беше свята за него. Имаше негов портрет на стената над бюрото си и когато вдигнеше очи, се вглеждаше изпитателно в неговите.

- Какви хора са неприятелите на баща ви?

- Това са или малко известни хора като Петър Величков, които трябва да се поотъркат около големите имена, или такива, на които им е платено за това – като кръга около Антонина Желязкова, Михаил Иванов, подгласничката Чолева, свързани със сериала „Гори, гори, огънче“ (б.р. филм за българите мохамедани, определен от Хайтов като кинофалшификат). Правят го, защото Хайтов е неудобен – с публицистиката си, със своите истини за такива кръгове, които „усвояват“ европейски пари с цел да обезличат българската националност, да я размият в глобалния свят. В същото време чувате как говорят германци, французи, още повече американци за националност, нация, определеност. А ние – точно обратното.

За Хайтов Освобождението, Съединението и Независимостта на България, определят същността и националната идентичност на народа ни. За някои измислени герои това го прави националист, едва ли не нациналсоциалист и обществото трябва да го отхвърли. Националист за баща ми означава да имаш чувството към род и родина, морални ценности и жертвоготовност. А в основата на всичко е езикът. Запазването му беше една от каузите на Хайтов. Но и за нея има опоненти – проф. Мирослав Янакиев.

- „Отивам си с кеф от този свят!“, е признал баща ви пред приятеля си проф. Марко Семов. Кое го е огорчило толкова?

- През 2002 г. излезе неговата публицистика „Троянските коне в България“. Това са два тома с негови публикации от 1989-1999 и 1999-2002 г., в които той изказваше тревогата си от нещата, които се случват у нас – в живота, в политиката, в езика, в образованието, в историята – неговите болки. Те излизаха във вестниците. С тях той надникваше в бъдещето. Разбра че нещата ама никак не вървят на добре – ширеща се анархия, корупция в съдебната система и къде ли не. Затова са тези думи. Дали е прав, вижте сами. Вместо да се оправя, страната върви към задънена улица, към батак. Притесненията му се оказаха верни.