Нова Зора

На 11 април 1939 г. германският райхсканцлер Хитлер утвърждава план за войната с Полша, получил наименованието „Вайс“ (Белият план) и предвиждащ готовност за настъпателни действия не по-късно от 1 септември. Първоначално нападение на територията на Полша се предвиждало на 26 август, но тъй като групата армии „Север“ не успява да заеме изходни позиции, в последния момент на Хитлер се налага да отложи нахлуването за първия ден на есента.

Англо-френският саботаж

През август 1939 год. когато германските армии завършват подготовката си за нападение, полският посланик в Париж Юлиуш Лукашевич самоуверено заявява на външния министър на Франция Жорж Боне, че в случай на война „не германците, а поляците още в първите дни ще нахлуят на германска територия“. Думите на полския дипломат не заблуждават неговия събеседник. Нахлуване на войските на Втората Жечпосполита (Втората полска република) в земите на Третия райх предполага участие на Франция и Великобритания. Но Варшава, свързваща своите надежди със западните си съюзници, не иска да види очевидното, а именно, че французите и англичаните не горят от желание да проливат кръв за нейната независимост.

На 31 август, когато до началото на войната остава по малко от денонощие, вождът на фашистка Италия Бенито Мусолини предлага на Лондон и Париж да свикат конференция за обсъждане на „затрудненията произтичащи от Версайския договор“, с участие на Великобритания, Франция, Италия и Германия. Тази инициатива няма шанс да бъде реализирана, тъй като Хитлер не се нуждае от „втори Мюнхен“. Французите не забавят отговора си и на 1 септември уведомяват Райха, че ще участват в конференцията, ако на нея бъде поканена и Полша. Отговорът на Варшава е категоричен: тъй като войната вече е започнала, не това е въпросът за обсъждане , а спешно започване на обединени действия за оказване съпротива на немското нападение на Полша.

Варшава недвусмислено подтиква Париж към изпълнение на предварително поетите задължения. Поляците разчитат, че Франция ще влезе във войната , започвайки активни бойни действия, след което основните сили на противника ще бъдат съсредоточени на Западния фронт. При такова развитие задачата на полската армия е да устои до началото на френското настъпление, а след това да премине в контранастъпление. В резултат на тази тактика Германия попаднала между френския чук и полската наковалня я очаква разгром.

Първата реакция на Франция и Великобритания е била обнадеждаваща. На 3 септември те обявяват война на Германия. На политическите наследници на диктатора Йозеф Пилсудски им се струва, че техните помисли започват да се сбъдват. В същия ден за преговори в Лондон пристига полска военна мисия. Полската армия се нуждае спешно от доставяне на оръжие и боеприпаси. Но началникът на британски генерален щаб ген.Едмънд Уилям Айронсайт приема поляците едва на 9 септември. По време на срещата той започва „изясняване на положението“ на фронта, което не дава повод за оптимистични прогнози. След това поляците с учудване узнават, че Великобритания няма изобщо планове за оказване помощ на Полша, тъй като това е предвидено като задължение на Франция. След като направил това изявление ген. Айронсайт погледнал часовника си и под предлог, че е зает, прекратил разговорите. На прощаване той препоръчал на смаяните поляци от Втората Жечпосполита да закупят оръжие от неутрални страни.

Делегацията на Полша я очаква подобно хладно посрещане и в Париж В първите дни на септември френският главнокомандващ ген.Морис Гамелен не намира време да приеме поляците. На 8 септември полското военно аташе в Париж докладва на Варшава, че „до 10 часа на 7.09.1939 г. на Западния фронт няма никаква война“. Нито французи, нито немци стрелят по противника, не се забелязват и никакви действия на авиацията. Моята оценка е , че французите не започват мобилизация и военни действия, изчаквайки резултатите от битката за Полша.“

Ако за поляците англо-френският саботаж предизвиква шок, то Хитлер го възприема без голямо учудване. След като Лондон и Париж са му обявили война, то фюрерът доста прозорливо отбелязва, че „англичаните и французите са направили това, за да запазят лице, но това означава още, че те ще воюват.“

Разгромът на Полша

В началото на войната съотношението на силите на бъдещия германо-полски фронт е в полза на немците.Срещу 1 млн. полски войници и офицери хитлеристите имат 1.8 млн. Вермахта разполага с 13 500 оръдия и минохвъргачки, докато полската армия само с 4500. Германия има четирикратно превъзходство в танкове (2533 срещу 610) и почти трикратно в самолети (2231 срещу 824). Ситуацията се влошава от разположението на войските. Полските сили са дислоцирани по протежение на близо 1900-километрова фронтова линия, а германците са съсредоточили мощни групировки точно по посоката на предстоящото настъпление.

Започвайки настъплението германските пехотни части, поддържани от артилерия и авиация, бързо пробиват на няколко места полската отбрана и напредват във вътрешността на страната. Във въздушните боеве веднага се забелязва превъзходството на Луфтвафе.

На някои участъци от фронта, където германците нямат значителен превес в сили и средства, поляците оказват упорита съпротива. Така Уланският полк на Поморска кавалерийска бригада в развърнат строй атакува 20 моторизирана дивизия на Вермахта и е избит на бойното поле. Цяла седмица военните складове на полуостров Вестерплате в залива на Гданск (по това време Данциг) се защитават от гарнизон, състоящ се само от 182 души. За да сломи съпротивата му германското командване е принудено да използва авиация и 4000 войници. Полската армия добре се проявява и даже минава в контранастъпление в голямото сражение на река Бур(приток на Висла) в средата на септември. Отразявайки го немците понасят чувствителни загуби. На 8 септември започва 20-дневната отбрана на Варшава с участието на жителите й. До 19 септември се държи Гдиня, до края на септември – крепоста Модлин.

Но ръководителите на Полша, чиято безотговорна и недалновидна политика става една от главните причини за Втората световна война, проявяват малодушие и некомпетентност. Президентът Игнаций Мосцицки дава отрицателен пример като напуска Варшава още в първия ден на войната. На 5 септември столицата напуска и правителството, което заминава отначало в Люблин, а след това в Кременец. На 7 септември Варшава напуска за Брест-Литовск заедно с щаба си и върховният главнокомандващ на полската армия маршал Едвард Ридз Шмигли. Всички тези премествания имат пагубни последствия за управлението на държавния апарат.

В това време още на 5 септември маршал Шмигли издава заповед за отстъпление зад Висла и за създаване на отбранителна линия Нарев-Висла-Сан. Отстъплението е хаотично и създава организационни проблеми в това число с радиовръзката между частите. Войските бързо губят управляемост. Ген. Владислав Андерс свидетелства: „Пътищата бяха задръстени с автоколони, оръдия, коли с картечници и полеви кухни. Стотици вражески самолети бомбардираха не само колоните , но и отделни групи войници по полето. Това вече не можеше да се нарече организирано отстъпление“.

Към края на втората седмица полският фронт окончателно се разпада. Остават отделни огнища на съпротива, които немците бързо потушават. Загубили вяра в собствените си сили поляците се надяват, че западните им съюзници все пак ще дойдат на помощ и ще спасят втората Жечпосполита.

Много „странната война“

През септември 1939 год. французите и англичаните имаха добър шанс да разгромят хитлеристите и да избавят човечеството от кошмара на дългата световна война. Вече след приключването и бившият началник щаб на оперативното ръководство на Върховното ръководство на Вермахта ген. Алфред Йодъл на разпита казва: „Ние не понесохме поражение през 1939 г. само защото по време на полската кампания 110 френски и британски дивизии на запад бездействаха срещу 23 немски дивизии.“

Съвременните историци дават малко по-различни числа, които обаче не променят общата картина и главния извод. В септември 1939 год. срещу 78 френски дивизии наброяващи 3.25 млн войници на „отбранителната линия Зигфрид“ противостоят 1 млн немски войници и офицери. При това французите разполагат с 2850 танка, а на Западния фронт немците нямат нито един!!! Освен това френско-британската авиация има почти двукратно превъзходство над съсредоточените там сили на Луфтвафе: (2421 самолета срещу 1359).

Ако съюзниците бяха предприели масиран удар, немците щяха да бъдат принудени да изоставят Варшава и Краков и да мислят за защита на Берлин. А ако френската армия беше предприела настъпление в Рурската област, то германците не биха могли да отвърнат с контраудар, защото нямаха танкове на това направление. Загубата на големия промишлен район би създала сериозни проблеми не само на немската армия, но и на целия Трети Райх.

Обаче събитията на Западния фронт се развиват по съвсем друг сценарий. Имайки на ум опита от Първата световна война , англичаните и французите разчитат да принудят противника към продължителна позиционна война, която да не е по силите на неговата икономика. Освен това британците решават да подсилят морската блокада с пропагандна акция. От 3 септември 1939 г. тяхната авиация вместо да бомбардира вражеските войски провежда т.нар. „рейдове на правдата“ (по образното определение на министъра на авиацията Кингсли Ууд). Британският историк Дейвид Мейсън пише: „Тези „рейдове на правдата“ се свеждаха до разхвърляне от въздуха над Германия на милиони пропагандни позиви с надеждата, че германците, узнавайки за негодността на своите управници, ще се разбунтуват и ще ги свалят от власт. Освен това смятаха, че тези „рейдове ще сплашат немците и техните водачи, демонстрирайки им уязвимостта на Германия откъм въздушни нападения.“ Към 27 септември съгласно английското Министерството на авиацията над Третия райх са хвърлени 18 млн позиви, което дава повод на маршала на кралските ВВС Артур Харис да отбележи ехидно: „По мое мнение единственото, което направихме, е осигуряването на Европейския континент с тоалетна хартия за петте дълги години на войната“.

В нощта на 7 септември французите все пак пресичат германската граница при Саарбрюкен. Немците се изтеглят от граничната полоса и отстъпват на линията на укрепленията. Два дни по късно десет френски дивизии без да срещат съпротива се придвижват на 7-8 км в територията на противника и спират пред „линията Зигфрид“. На 10 септември, съобщавайки на ръководството на Полша за предприетите действия, главнокомандващият ген. Морис Гамелен заявява, че е „изпълнил своето обещание предсрочно, а именно да започне настъпление с мощни основни сили на 15-я ден след обявяване на френската мобилизация“. Френският главнокомандващ, правейки от мухата слон, уверява поляците: „Повече от половината наши бойни дивизии от Североизточния фронт водят сражения. След нашето пресичане на границата, немците оказват силна съпротива. Но въпреки това ние се придвижихме напред. Но затънахме в позиционна война, защото имаме насреща противник, който се е подготвил за отбрана“.

Накрая след още два дни френското командване заповядва на доблестните си войни да прекратят настъплението „поради бързото развитие на събитията в Полша“. При това ген.Гамелен продължава да заблуждава поляците като на 14 септември им съобщава следното: „Последното заседание на Върховния съвет на съюзниците реши Франция и Великобритания да осигурят на Полша всякаква възможна помощ. След подробен анализ на обстановката формите на тази помощ са уточнени с нашите британски съюзници и ви уверявам, че нито една възможност за пряка помощ на Полша няма да бъде оставена без внимание.“

Събитията от следващите дни показват, че тези уверения са напълно лъжливи. Париж и Лондон не са имали намерения да спасяват поляците. По-късно героят на френската съпротива ген.Шарл де Гол с прискърбие констатира: „Докато силите на противника бяха почти напълно ангажирани на Висла, с изключение на няколко демонстративни действия ние не предприехме нищо за да излезем на Рейн. Ние също нищо не предприехме за да обезвредим Италия, което можехме да постигнем като я принудим да избира между френско военно нахлуване и отстъпки в замяна на нейния неутралитет. И накрая не предприехме нищо за обединение с Белгия за да придвижим нашите сили към Лиеж и канала Алберт.“

Към края на септември Полша е разгромена и на Западния фронт настъпва дълго няколко месечно затишие. Този период е наречен шеговито от френския журналист Ролан Дорджелес „странната война“. Германците се готвят за пролетната си кампания, а французите уверени в непристъпността на своята линия „Мажино“ водят необичаен за воюваща армия начин на живот. Войниците играят волейбол,футбол и карти, пият вино и разпускат. Доказателство за това е обсъждането във френския парламент на въпроса за допълнителна дажба от спиртни напитки за войниците (30.11.1939 г.). На 29.02.1940 г. Министър-председателят на Франция Едуард Даладие подписва заповед за отмяна на акциза за карти за игра предназначени за действащата армия. Веднага след това е прието решение за закупуване на 10 000 футболни топки за армията. И още един факт – в началото на май 1940 г. повече от 15% от личния състав на съюзниците е в отпуск.

„Курортният сезон“ на френско-германската граница завършва на 10 май 1940 г., когато германската армия започва настъпление. Настъпва времето, в което французи и англичани ще започнат да се разплащат за своята безгрижност, както и за другите странности на „странната война“.

Превод Румен ВОДЕНИЧАРОВ