• Ще последват ли термоцентралите на България съдбата на ядрените ни блокове в АЕЦ „Козлодуй“? Ако тръбата свири фалшив сигнал, кой ще започне да се готви за сражение? Апостол Павел Човечеството има изключителната привилегия комфортно да обитава планетата Земя само в едни тесни интервали на температура (от -20 до +40 оС), относителна влажност (от 30 до 80 % ) и съдържание на кислород (около 20%). Към границите на тези интервали хората изпадат в паника. Урагани, пожари, изригване на вулкани, цунами, наводнения, свлачища, топене на ледници - всичко сякаш предвещава апокалипсис. В Австралия през 2019 г. от продължителната суша влажността падна до 10%. Пожарите унищожиха огромни площи колкото цяла България. Подобни бяха бедствията в Сибир и Амазонка. А достатъчно е концентрацията на кислорода (О2) да се повиши до 25%, за да станем безсилни срещу огнената стихия. От друга страна, ако концентрацията на въглероден диоксид (ВД) се понижи под 0.015% (150 ppm) ще се преустанови фотосинтезата, включваща въглерода от атмосферата в биомаса. Ако пък „топлофикацията“ на Европа – топлото течение Гълфстрийм, еквивалентно на 1000 АЕЦ, отслабне и промени пътя си, Северният Атлантик ще започне да замръзва и ще се появят нови „климатични“, европейски бежанци на изток. След известен спад зелените движения отново се активизираха. Зачестилите природни бедствия наляха вода в мелницата на алармистите за „глобално затопляне“. То стана нещо като нова религия и често пренебрегва очевидни факти – като всяка религия, защото не подлежи на обсъждане. А климатът се оказва, че зависи от толкова много фактори (интердисциплинарна наука), че единствената му норма е неговата промяна. Появиха се и спекуланти, на които им замириса на големи пари и които почувстваха, че с непрестанно изказване на полуистини могат да принудят правителствата на много страни да ограничат емисиите на т.н. парникови газове (ПГ) т.е. да забавят индустриалното си развитие с енергия от изкопаеми горива. Някои от тях като бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор и откривателите на озоновата дупка Шанклин, Фармен и Гарденер, както и по-късно Малина и Роуланд, получиха дори Нобелови награди за мир и по химия (1974). Ал Гор твърдеше, че в 2015 г. до Северния полюс ще плаваме с лодки, че към 2035 г. хималайските ледници ще изчезнат и че озоновата дупка може да се използва като климатично оръжие. Въглеродният диоксид (ВД) беше обявен за опасен замърсител, благодарение на който щели да нарастват глобалното затопляне и смъртността на хората по земното кълбо. Именно по настояване на Ал Гор беше учредена една многолюдна комисия към ООН (195 члена), наречена Междуправителствена комисия за промените в климата (IPCC), в която учените са малцинство, затова пък лобистите изглежда са достатъчно. Тя изготвя вече пети доклад (2014 г.), в който предвещава глобално затопляне над 2оС, повишаване на океанското ниво и потоп за мегаполисите. За щастие прокобите на IPCC се оказват силно преувеличени. Затопляне се наблюдава в Северното полукълбо, популацията на белите мечки противно на очакванията се увеличава, но… ледената покривка на Антарктида е нараснала с 30% през последните десетилетия! А в резултат на увеличената концентрация на ВД във атмосферата (0.041%) добивите в земеделието и биомасата в горите и океаните също растат. Обективно погледнато „глобалното затопляне“ е по-скоро полезно за увеличаващото се население на Земята. Изглежда тези неоспорими факти накараха IPCC (Intergovermental Panel of Climate Change) да предложи промяна на термина и сега вече се говори за „климатични промени“ вместо за „глобално затопляне“. Учените престанаха да мълчат за измисления 97%-ен консенсус по време на Парижката конференция по климата (2015 г.) и 500 от тях през септември 2019 г., подписаха декларация „NO EMERGENCY“ до Конференцията по климатичните промени на ООН, с която се опитаха да успокоят правителствата, че опасност за човечеството от увеличаване на концентрацията на въглероден диоксид, не съществува. ВД е само един от факторите (и то не най-важният) за изменението на световния климат. Консенсус има за това, че човешката дейност може да въздейства само върху локалния климат. Примери за това са отслабването на Гълфстрийм след „почистването“ на петролния разлив от Вritish Рetroleum в Мексиканския залив, както и мъглите от „фините прахови частици“, както заблуждаващо и плашещо наричат дима от комините на беднорията в Софийското поле. Все повече учени са на мнение, че „глобалното затопляне“ е станало индустрия за правене на пари, власт и влияние от зелените движения. Корелация, която води до спекулация. Но „нобелистите“ в IPCC, за разлика от „озоновите“ нобелисти, не мирясват и продължават да събират подписи под Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Необходими са много пари! Да припомним, че преди да стане „климатолог“ Ал Гор беше милионер, а сега е вече милиардер. Корелация между увеличената концентрация на ВД и температурата на тропосферата е спекулация, която винаги може да бъде направена без да бъде оспорвана. Същият ход биха имали графиките на увеличената консумация на бира в България и увеличеното съдържание на ВД във въздуха през последните 20 години. Климатичните вещици Урсула и Катрин обаче са безмилостни! На 29.11.2019 г. те прокараха Резолюция на ЕП: „За извънредното състояние в областта на климата и околната среда в Европа и на планетата“, а сега готвят и съответния закон, с който страните-членки на ЕС ще трябва да събират климатичен фонд от 100 млрд. евро/годишно. Със средствата от този фонд „правителствата ще трябва да борят климатичните промени...“ като закрият своите „мръсни“ производства. За да закрие България трите си въглищни централи я прилъгват с „внушителната“ сума от 6 млрд.евро. С други думи това са парите за заплатите на 30 000 служители в „Мариците“ за следващите 20 години (?!). Само за сведение Полша поиска от ЕС 550 млрд. евро, за да закрие своите въглищни мини! И за да бъдат по-убедителни „вещиците“ сравняват по грандиозност европейския проект „зелена сделка“ (green deal) с програмата „Аполо“ за изпращане на човек на Луната. Звучи добре, но и съмненията, че човек е стъпвал на Луната са много силни. Явно „алармистите“ се надяват, че след като една опашата лъжа шества вече 50 години по света, то всички по-малки лъжи ще минават по-лесно. Такъв беше поводът за войната в Ирак с лъжата на ген. Колин Пауел, че Садам Хюсеин разполага със средства за масово унищожение; така стана с фреоните и озоновата дупка; с официалната версия за разрушаването на двата небостъргача на Световния търговски център в Ню Йорк на 11.09.2001 г.; така се получава и с квотите за емисиите на въглероден диоксид след договора в Киото! Има и много други по-дребни лъжи, за които сега няма да отварям дума. Една от тях обаче не мога да подмина: тези дни Соломон Паси и Елена Поптодорова безсрамно твърдяха, че терористичния акт в Сарафово е дело на убитият ген. Касем Солеймани! На тази лъжа не издържа дори бившият президент Росен Плевнелиев, който категорично я опроверга. По този повод бившият шеф на израелската спецслужба „Натив“ Яков Кедми казва: “Американците лъжат нагло и въвличат целия свят и страната си във войни. Така е било по време на цялата история на САЩ… Към американците трябва да се отнасяме с повишено внимание и недоверие… Най-малко на Иран е необходим конфликт в Персийския залив…“ Примери за поука и размисъл. Странно! Когато фреоните бяха обвинени, че разрушават озоновия слой, всички правителства склониха да ги заменят с „безвредни“ хладилни агенти, които не съдържат хлор и флуор, затова пък са избухливи. От тази замяна, навремето Русия загуби 100 млрд. долара, а хладилните и козметични фирми в САЩ – 200 млрд. долара! Спечели само монополистът „Дюпон“. Сега, след приемане на Резолюцията на ЕП за климата, призоваваща страните членки с радикални мерки до 2050 г. да достигнат нулеви емисии на въглероден диоксид, т.е. да не добиват изкопаеми горива и да не използват двигатели с вътрешно горене (ДВГ), не се забелязва и надежда за глобален консенсус. Против Парижкото споразумение в ЕС категорично се обяви Полша, която получи 10 годишна отсрочка, надявайки се до тогава алармистите за глобално затопляне да бъдат разобличени. Най-показателен е примерът с Австралия, която остава най-големият износител в света на висококачествени въглища, включително и такива, които могат да бъдат коксувани. Тези дни там беше открита най-голямата нова каменовъглена мина, която ще работи изцяло за експорт в Индия - 60 млн т/год. Разрешение чакат още 6 големи мини за въглища. Технологически улавянето на пепелта от изгарянето на въглищата е решено с електрофилтри още в ХХ век и в Япония 97% от пепелта се използва повторно като пълнеж в строителството. В Австралия 85% от електричеството се добива от ТЕЦ-ове! Заплатите на работниците в този печеливш отрасъл са от порядъка на 100 000 австрал. долара/годишно. Даже най-старата централа на лигнитни въглища в щата Виктория, бълваща дим от 8 комина подобно на нашите ТЕЦ-ове край Раднево, е получила разрешение да работи до 2030 г. А е строена през от 1964 г. Но и това не е всичко. Очаква се да продължат лиценза й до 2040 г. Така се съхранява „златната кокошка“ на Австралия. Пожарите на държавата-континент вече изпепелиха територия измервана в милиони хектари, но в споровете със зелените грантаджии, позицията на правителството на Скот Морисън е твърда и непробиваема! То е за запазване на въгледобива и се подкрепя от мнозинството австралийци, населили този континент на края на света, тъкмо заради полезните изкопаеми. Политиците на Австралия не са глупави. Те знаят че присъедини ли се страната им безропотно към Парижкото споразумение, веднага друг доставчик ще заеме нейния дял в металургията на азиатските тигри Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Ето защо всички големи държави с огромни емисии на парникови газове отговарят енигматично: „Не трябва да се разчита вечно на изкопаемите горива. Но ще е нужен по-дълъг преходен период. Ще видим…..“ Става ясно, че от актуализиране на Парижкото споразумение от 2015 г. няма да има измерим глобален ефект. По-бедните европейски страни (Унгария, Чехия), загубили вече от търговията с квоти по пилотния проект, наречен Киотски протокол за климата, искат да развиват атомна енергетика и да заменят, доколкото е възможно, въглищата с природен газ, който отделя 1/3 по-малко ВД. Но суровината за АЕЦ също е ограничена, а САЩ правят всичко възможно да осуетят производството на електроенергия с руски природен газ и са готови да предложат замяната му с втечнен ПГ и шистов газ. Но операциите по получаване, втечняване, транспорт, прехвърляне в резервоари и изпаряване формират цена не по-малка от 210 дол./1000 куб.м., докато цената на природния газ на европейските борси е 170. Трябва да си голям фен на САЩ или съвсем да не ти пука за последствията, за да купуваш по-скъпия газ на световния полицай, който никога не е бил съгласен да търгува без печалба. Защото обратното вече е социализъм, а не капитализъм. А няма такъв капиталист, който да е склонен да губи. Това особено се отнася до САЩ. Идват тежки години за тези страни, които се присъединят към „зелената сделка“ на „климатичните вещици“ за неутрална от парникови газове (ПГ) икономика на ЕС. Климатичният фонд на Европейския съюз ще бъде 100 млрд. евро/год., но за преминаване към нулеви емисии на парникови газове ще са необходими 260 млрд. евро/годишно. От къде ще се вземе разликата? Вноската на България за изминалия седемгодишен период беше 480 млн. евро за година, но за следващия (2021-2027 г.) ще трябва да нарасне двойно. Това означава край не само на парите за къщите за гости и за екопътеки, но и на субсидиите (по 50 евро/дек.) за протолатифондистите-арендатори, произвеждащи суровини като пшеница, слънчоглед и рапица. За никакво развитие на тежка химическа и металургична промишленост, не може дори да се мечтае. Като гледам как кимат дамите-министри в кабинета Борисов-3 на всяко предложение, не е трудно да се предвидят бъдещи загуби, оставки и скандали. И ако на мин. Нено Димов прокуратурата повдига обвинение за умишлена безстопанственост и загуба за държавата на 11 млн. лева, а само от спирането на проекта „Южен поток“ България ще губи по 400 млн/годишно, както заяви Владимир Путин, налага се въпрос с понижена трудност: „Кой от двамата министри е по-безотговорен – този на екологията или неговият началник?“