Нова Зора

Минаха 30 години от 10.11.1989 г. Като политически акт свалянето на Т. Живков се квалифицира по различен начин. Повечето българи го приемат като вътрешно партиен преврат. Някои, като публициста Валери Найденов например го считат за легитимна, законосъобразна промяна във властта. Други като Евгени Дайнов считат, че с този акт започва извършената от тях революция. Лично за нас, авторите, оценката е, че на 10.11.1989 г. наистина бе извършен вътрешно партиен преврат. Най-малкото, защото смяната на властта стана под натиска на тогавашния „голям брат“ – Москва. Друг е въпросът, че смяната във властта беше назряла. Че с този преврат действително започнаха революционни изменения в българското общество и т.н. Понятието преврат за нас не е натоварено с негативен смисъл. Важното е какво следва след преврата - дали само смяна на фракциите във властта или с него започват сериозни трансформации в икономиката, политиката, институциите и пр. на даденото общество.

От тази гледна точка е несъмнено, че с преврата на 10.11.1989 г., започна сериозна, дълбока трансформация на социално-икономическата и политическата система в България. Факт е, че това е третата поред буржоазна революция в България. За първа с основание се счита така наречената Руско-турска война през 1877-1878 г. Втората, която е вторична, е тази след 9-ти септември 1944 г. След 10.11.1989 г. е третата, също вторична революция. Революцията на 9-ти септември и тази на 10-ти ноември са извършени от две различни поколения. Някой може да възрази – как така, нали едни и същи хора извършиха двата преврата – Д. Джуров, Ст. Тодоров, Й. Йотов и пр.? Така е само на пръв поглед. Хората, извършили преврата на 10.11.1989 г. много скоро бяха „изтикани“ от тези, които реално стояха зад техните гърбове. Водеща роля при тази група, планирали и извършили преврата имаше А. Луканов. А той е от следващото поколение на номенклатурата на БКП. От следващото поколение са и идеолозите на революцията - „сините“ шамани – Евгени Дайнов, Иван Кръстев, Красен Станчев, Деян Кюранов и др. Те са синове на членове на ЦК на БКП. Така че, може да се говори за двете поколения – на бащите, извършили революцията на 9-ти септември 1944 г. и на синовете, извършили революцията на 10.11.1989 г.

Поставяме си за цел да сравним

резултатите от дейността на бащите и на синовете

30 години след политическия преврат на 9.09.1944 г. и 10.11.1989 г.

Тезата ни е, че резултатите от революцията на синовете, са много по-лоши от резултатите на бащите.

За да докажем тази теза, ще разгледаме двата периода от по 30 години – първият от 1945 г. (първата година след Втората световна война за която има данни) до 1976 г. и вторият от 1990 г. до 2018 г.

Какви са темповете на икономическото развитие на България, когато управляват бащите, и какви са те, когато управляват синовете.

От доста години Брутният вътрешен продукт се мери в единици изразяващи паритета по покупателна способност. В такива единици ще го мерим и ние. Тъй като броят на населението и в двата периода се мени съществено, ще разгледаме БВП на глава от населението. В периода от 1945 до 1975 г. БВП по паритет на покупателната способност на глава от населението, коригиран с инфлацията, скача от 1790 до 9710. Средногодишният темп на прираст на БВП в този период е 5,8%. В периода от 1990 до 2018 г. БВП нараства от 9300 до 18 900. Темпът на прираста в този период е 2,6%. Вижда се, че когато управляват бащите темпът на прираст е повече от два пъти по голям, отколкото, когато управляват синовете. Може да се възрази, че това е нормално, тъй като бащите управляват в период, когато се извършва индустриализация. В такъв период темповете обикновено са по-големи, отколкото в други периоди. Такъв момент несъмнено има. Но фактът си остава факт – бащите успешно реализираха предоставилите им се от историята възможности. Докато синовете – не успяха. Показателно за това е и, че в периода от 1945 до 1975 г. България се е придвижила от 108 до 65 място в света измерено в БВП по паритет на покупателната способност на глава от населението, коригиран с инфлацията. А в периода 1990 до 2018 г. сме се придвижили от 78 до 64 място. Тоест при бащите сме се придвижили напред с 43 места напред. Докато в периода на синовете сме се придвижили напред само с 14 места.

Какви са резултатите на бащите и синовете в образованието?

Децата в основните и средните училища (на 1000 човека от населението) в периода от 1948 до 1975 г. се намаляват от 143,1 до 126. (Липсват данни за три години). Средногодишният темп на прираст е отрицателен: – 0,5%. В периода от 1990 до 2018 г. децата намаляват от 123,6 до 102,2. Отрицателният прираст е: - 0,7%. Несъмнено и в двата случая причините за отрицателния прираст са преди всичко демографски. Но все пак – факт е, че отрицателният прираст при бащите е по-малък, отколкото отрицателният прираст при синовете.

Учителите в основните и средните училища (на 1000 човека от населението) в периода от 1948 до 1975 г. се увеличават от 4,9 до 6,4. Средногодишният темп на прираст е 1,0 %. В периода от 1990 до 2018 г. учителите се увеличават от 8 до 9,2. Средногодишният темп на прираст е 0,5 %. Вижда се, че средногодишният темп на прираст при бащите е два пъти по-голям, отколкото при синовете.

Студентите в университетите (на 1000 човека от населението), в периода от 1948 до 1975 г. се увеличават от 5,5 до 12,3. Средногодишният темп на прираст е 3,0 %. В периода от 1990 до 2018 г. студентите се увеличават от 16,9 до 31,7. Средногодишният темп на прираст е 2,3 %. Видно е, че както в основното и средното образование, така и при висшето, успехите на бащите са по добри, отколкото на синовете. При това показания количествен критерий не отразява катастрофалното понижаване на качеството на висшето образование, за което имаме преки впечатления.

Подобно е положението и в здравеопазването. Важен критерий за неговото състояние е средната продължителност на живота (години). В периода от 1945 до 1975 г. средната продължителност на живота се е увеличила от 51,9 до 71,3 години. Средногодишният темп на прираст е 1,1 %. В периода от 1990 до 2018 г. средната продължителност на живота се увеличава от 71,5 до 75,3 години. Средногодишният темп на прираст е 0,2 %. Вижда се, че темпът на прираста на средната продължителност на живота при управлението на бащите е близо шест пъти по голям от този при синовете.

Важен критерий за състоянието на здравеопазването е и смъртността.

Коефициентът на смъртност (промили) в периода от 1945 до 1975 г. намалява от 16,2 до 10,3. Средногодишният темп на прираст е отрицателен и възлиза на: - 1,5 %. В периода от 1990 до 2018 г. коефициентът на смъртност вместо да намалява – обратно, се увеличава. От 12,1 се увеличава до 15,4. Средногодишният темп на прираст е положителен и възлиза на 0,9 %. Тези цифри рисуват ясната картина на здравеопазването и изобщо на цялостната дейност на синовете. Те унищожават българския народ. Подобно е и положението и с детската смъртност (промили). В периода от 1945 до 1975 г. тя намалява от 145 до 20. Средногодишният темп на прираст е отрицателен и възлиза на 6,4 %. В периода от 1990 до 2018 г. детската смъртност продължава да намалява – от 15 до 5,8. Средногодишният темп на прираст е отрицателен и възлиза на 3,3 %. Видно е, че темпът на намаляване на детската смъртност при бащите е два пъти по голям, от колкото при синовете. Бащите са работели за народа и децата на народа. Синовете си гледат „кефа“.

Могат да се посочат още много данни, които показват, че управлението на синовете е съществено по лошо, от това на бащите.

Защо е така?

Много са причините за качествено по ниската степен на работата на синовете, в сравнение с работата на бащите, за качествено по ниския техен личен и обществен морал.  Две, според нас са най-важни. Първата е вътрешна. Втората е външна.

Каква е вътрешната причина?

Поколението на бащите се консолидира в хода на антифашистката борба. В продължение на десетилетия след войнишкото въстание 1918 г. професионалните революционери и симпатизантите на Българската комунистическа партия живееха и действаха в крайно тежки и рискови за живота им условия. Борбата беше като едро сито, с широки дупки. Вътре в ситото останаха само най-едрите камъни. Тоест, хора самоотвержени, твърди, волеви, адекватни. Те образуваха ядрото на комунистическата номенклатура. Заредени с болшевишката идеология, те извънредно активна действаха в гигантската преобразователна дейност по утвърждаване на капиталистическия начин на производство в България. В качеството си на съвкупен капиталист, те извършиха огромна предприемаческа дейност. Друг е въпросът, че след 1976 г. възходящата фаза на дългата вълна на икономическата конюнктура приключи и започна нисходящата й фаза. В резултат, на което, съвкупният капиталист постепенно банкрутира като собственик на националния капитал. В това време обаче вече беше израсло поколението на синовете на комунистическата номенклатура. Те не са доказвали себе си в хода на каквато и да е борба. Те получаваха в голяма степен наготово по-добри възможности за професионално развитие от другите от тяхното поколение. Поради което в тях не се възпитаха морално-волеви качества. След 10.11.1989 г. поколението на синовете много бързо се ориентира, преобърна положителната оценка на основната стратегическа идеологема на комунистическата номенклатура – „социалистическа революция, социализъм, обществена собственост“, и изгради идеологическата и политическата „люшкалка“ – „изпълнителен орган-политически резерв“. Завзели властта, синовете организираха превръщането на съвкупния капиталист в съвкупност от капиталисти. Както техният личен, така и техният обществен морал беше под всякаква критика. Настъпи всеобща деморализация на управляващата класа.

Външната причина за деморализацията на управляващата класа

от поколението на синовете е смяната на „големия брат“. До 10.11.1989 г. „големият брат“ беше Русия. След 10.11.1989 г. стана САЩ. Руският елит спазваше някакво приличие във взаимоотношенията си с българския елит, с българската комунистическа номенклатура. Въпреки че имаше контрол над кадровата политика, „големият брат“ не беше дребнав и оставяше известна самостоятелност на българската управляваща класа. Освен това той предоставяше за нашата промишленост евтини енергийни суровини. Новият „голям брат“ не спазва никакво приличие. Той най-брутално се меси във вътрешно политическия живот на България. Изисква безусловно подчинение от поколението на синовете. Изисква от тях откровено предателство на националните интереси. Като например недопускане на развитие на руски енергийни проекти на наша територия.

„Големият брат“ изгради военни бази и командни пунктове на наша територия. И ни превърна в обект на руските ракети. Колкото повече предават националните интереси синовете на комунистическата номенклатура, толкова повече нараства тяхната деморализация. Понастоящем положението е безнадеждно. Не се виждат никакви признаци, че на политическия хоризонт може да се появи ново поколение, с качествата на поколението на бащите.