Нова Зора

• Конвертируемостта на една национална валута не може да бъде политическо решение

• Ако България не докаже устойчиво икономическо развитие над средното за ЕС, левът ще бъде обезценен от 3 до 5 пъти

• Покупателната способност на българите е най-слабата в Европейския съюз − 2 пъти по-слаба от средната

След предложението на г-жа Менда Стоянова за промени в закона на БНБ дебатът около въвеждане на плаващ курс на лева се разширява и поляризира. В дискусиите „за“ и „против“ не се вземат под внимание следните обстоятелства:

• Плаващият курс е печеливш ход за развитиe на конкурентоспособна икономика. Но това се доказва, чрез конвертируемост на производителността на труда, т.е. тя следва да е по-висока от средната за региона. А според Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал, продукцията на отработен час е 15% от средното европейско ниво, или  българските фирми произвеждат 6 пъти по-малко по стойност продукция. Производителността в България в момента не е конвертируема.

• Покупателната способност на българите е най-слабата в Европейския съюз − 2 пъти по-слаба от средната. Съгласно Биг-Мак индекса, за да може да си купи един Биг-Мак, българинът трябва да работи 48 минути, докато в Хонконг за това  са необходими около 8 минути, а в Швейцария, Япония, Люксембург – около 10 минути, или около 5 пъти повече. (В името на справедливостта трябва да се признае, че преди 5 години са били необходими над 200 минути). Страната ни е на първо място по отношение на разликата между доходите на най-богатите и най-бедните в обществото. Тази разлика расте с най-бързи темпове спрямо останалите членове в Европейския съюз. Европейската статистическа служба посочва, че 20% от най-богатите в страната имат доходи 8,2 пъти по-големи от 20-те процента най-бедни българи! През 2016 година разликата е била 7,9 пъти. Възниква въпросът. Ще се запази ли покупателната способност след преминаване към еврото, или ще намалее?

Досегашният опит на страните, въвели еврото (напр. Латвия), показва, че цените се покачват

а в България, като най-бедна страна от Европа, може да се очаква, че хората още ще обеднеят още повече. Не случайно в някои страни е създаден Фонд за гладуващи, но откъде ще се намери финансов ресурс за 1,5 млн. бедни българи? Как ЕС може да гарантира това да не се случи? За конкурентоспособна икономика са необходими нови технологии, автоматизация, иновативни продукти, но как е възможно да се очакват инвестиции в тези направления, след като 92,5% от фирмите в България са с персонал до 9 заети. Фирмите с над 250 заети са само 1,1%, докато в Европа са около 40%, т.е 40 пъти повече! С тази структура на бизнеса в България трудно може да се гарантира устойчив растеж и развитие.

Налага се да се запитаме

Защо тази инициатива на г-жа М. Стоянова се случи след посещението на г-жа Кристалина Георгиева у нас?

Може ли да се разглежда този факт при хипотезата за бъдеща финансова криза, обявена от самата г-жа К. Георгиева? Възможно ли е г-жа Георгиева да иска да прехвърли стабилизирането на българския лев към Европейския съюз? Не е ли това следствие от увеличаване на напрежението между САЩ и ЕС?

Решението за присъединяване на България към Европейския съюз е политическо, а не икономическо. Следва, че влизайки в чакалнята на еврото, ние ще трябва да се подчиняваме на правилата на Европейската финансова/банкова система. От това следва ли да очакваме, че докато сме в чакалнята, ще трябва да изпълняваме заповеди на ЕС по отношение структурни промени в икономиката на България и дори да отдадем на концесия управлението на страната, нещо което е заложено в Приложение 3 от Закона за концесиите, вкл. за отдаване на концесия на: Услуги на държавното управление; Услуги по общофункционално управление на държавата; Услуги на държавното управление в областта на отдиха, културата, спорта и религията; Услуги в областта на външните работи; Услуги, свързани с външноикономическа помощ; Услуги на правораздаването и съдебната дейност и други.

От това следва, че ЕС може да ни задължи да отдадем на концесия изброените по-горе услуги, което посегатевство е срещу суверенитета на държавата, или да приватизираме останалите 30% държавна собственост. Какво и кое ни гарантира, че това няма да се случи?

Без отговор са и следните въпроси:

• Защо правителството досега не е направило икономическа обосновка за ползите от приемане на еврото и за условията, при които това да се осъществи и тази обосновка да се постави на обществено обсъждане?

Защо се иска при влизането в ЕRМ-2 да се запази само курс лев – евро, а не се поставят и условия за запазване на суверенитета и националната сигурност на държавата?

• Какви ангажименти трябва да поемат правителството и българският народ във връзка с приемане на еврото освен във финансовата сфера? Решението на Парламента за мандат на преговарящите за влизането в ЕRМ-2 при курс 1:1,95583 не решава нищо по отношение курса на лева към еврото при евентуалното приемане на България в Еврозоната. В становището си ЕЦБ въвежда действието на параграф 2.3 от Резолюцията на Европейския съвет за създаване на механизъм на обменните курсове в третия етап на икономическия и паричен съюз, Амстердам. Това напълно съответства на член 124 от Договора за създаване на Европейската общност: „Всяка държава-членка е длъжна да третира политиката си на обменен курс като въпрос от общ (а не от национален – бел. авт.) интерес.“   Това становище на ЕЦБ само потвърждава тезата, че обменният курс е зависим от икономическото развитие на страната. Конвертируемостта на една валута зависи от конвертируемостта на производителността на труда. А в конвертируемостта на труда се отразява цялото състояние на икономиката на една страна. Това се потвърждава от интервюто на г-жа М. Стоянова, в което тя казва, че 99% от страните са с плаващ курс на националните валути. Това е вярно, защото са с различно ниво на икономическо развитие и провеждат гъвкава икономическа политика. Но с влизането в Еврозоната „…държавите членки от еврозоната вече не могат да прибягват до оценяване на валутата или до обезценяването, за да управляват своите икономики и да реагират на икономически сътресения. Например, те вече не могат да девалвират валутата си, за да забавят вноса и да насърчат износа. Вместо това те трябва да използват бюджетните и структурните политики, за да управляват своите икономики разумно.“ Досега в България няма нито една успешно разработена и проведена структурна политика! И това е особено ясно изразено в последните 10 години.

Конвертируемостта на една валута не може да бъде политическо решение и още повече да се налага на другите страни-членки на ЕС.

Ако България не докаже ускорено устойчиво икономическо развитие над средното за ЕС, при евентуално приемане в Еврозоната при настоящото състояние на икономиката, левът ще бъде обезценен между 3 и 6 пъти. Едва ли МВФ ще защитава лева, респ.  решението на Парламента за обменния курс лев – евро и едва ли ще дава финансови гаранции на ЕС/ЕЦБ в полза на България. Не е възможно България да е в Еврозоната и едновременно да е във Валутен борд. България влезе в ЕС с фиксиран от Валутния борд курс 1 лев = 1 марка, от което следва и курсът на лева спрямо еврото – 1:1,95583. Но с приемането на България в ЕRМ-2  и последващо в Еврозоната този курс е практически нереален и невъзможен, за което предупреждава и ЕЦБ. Реална конвертируемост на лева може да има при достигане конвертируемост на вложения труд. Или както признава самата г-жа М. Стоянова,

ще трябва да преотдадем суверенитета на България от МВФ на ЕЦБ, но не само във финансовата сфера.

Това само потвърждава изброените по-горе опасения от това бързане за влизане в ЕRМ-2  и Еврозоната. За съжаление в обществената дискусия дори Парламентът не постави никакви други условия по отношение влизането в ЕRМ-2, респ. с последващо приемане в Еврозоната, които да гарантират благополучието на българския народ.

Защо Европейската комисия  не реагира на заложените корупционни възможности в Закона за концесиите при транспонирането на Директива 2014/23, за по-силен контрол при усвояването на средствата по оперативните програми, за което има многобройни сигнали?

Тази незаинтересованост от страна на ЕК унищожава надеждата на българския народ за проспериращо развитие  от членството в ЕС. Защото досега относително добрите показатели на финансовото състояние на българската икономика са за сметка на ниските пенсии, заплати, платено здравеопазване, лоша екологична среда и т.н. Такова ли бъдеще ни обещават правителството и парламентът с прибързаното решение за влизане в ЕRМ-2?

(със съкращения)