Нова Зора

• 5 март – 67 години от смъртта на Йосиф Висарионович Сталин

Най-напред един въпрос: знаете ли в коя страна се публикуват най-много материали и книги за Сталин? Отговорът ще ви учуди. Това са САЩ.  И може би този факт съвсем не е случаен.

Ние, обикновените хора, които не сме депутати, нито сме партократи, нито други подобни, не можем напълно да разберем и да осъзнаем в каква дълбока помийна яма сме попаднали. Самият факт, че още сме живи, е историческа загадка, загадка на битието, защото накъдето и да се обърнем, виждаме само хаос, непредсказуемост, мрачни и стъмнени хоризонти.

„Живеем в свят, в който погребението е по-важно от покойника, сватбата – от любовта, външността – от ума .  Живеем в културата на опаковките, които презират съдържанието”. – Това са думи на Едуардо Галеано, уругвайский журналист, писател, политик.

В САЩ е предложено мъртъвците да ги преработват в тор за наторяване на почвата!

В обществения живот наблюдаваме пълен хаос: футболисти и боксьори споделят собствените си политически прогнози; артисти стават президенти; политиците четат за тренинга за саморазвитие и хармония; бизнесмените публикуват в научните списания статии по философски и етически проблеми.

Ето в какво време живеем – време на безумия!

И на този фон изпъква една историческа фигура, която няма аналог в историята на човечеството. Фигура станала надеждата на измъченото човечество – фигура феномен.

Става дума за Йосиф Висарионович Сталин.

Като личност и като дела Сталин е очевидно феноменът на 20 век. Вече 70 години около неговото име продължават и все повече се задълбочават философски и исторически спорове. Противопоставянето "загрява” и ако дуелите бяха разрешени, щеше да се лее и кръв. Всичко това доказва, че искаме или не искаме, харесваме ли го или не до там, Сталин и жив. Сталин е сред нас! Отговорите на почти всички въпроси, които си задаваме днес, са в сталинското време.

Ето някои от проблемите: глобализация и патриотизъм; социалдемокрация и комунизъм; национални малцинства и Косово; Южна Осетия и Абхазия; Ирак и Афганистан; екология и иновации; модернизация и реформи; световен заговор и АЕЦ; армия и национална сигурност; информация и пропаганда; народовластие и тоталитаризъм; еволюция и революция; глобалната криза; религия и атеизъм; изкуство и политика и още много, много други.

Именно затова отношението към Сталин съвсем не е исторически въпрос. Това е въпросът как хората виждат бъдещето на своята страна.

Ще се  спра само на няколко малко известни факта от неговото управление.

1. Представяте ли си, какво щеше да представлява Европа днес, ако не беше Йосиф Сталин?

На срещите на тримата големи (Рузвелт, Чърчил, Сталин), Чърчил предлага победена Германия да се раздели на 5 независими германски държави. Сталин твърдо се възпротивява, и затова днес имаме Германска Федерална Република.

И Рузвелт, и Чърчил, са имали сериозни резерви относно ролята на Франция във Втората Световна война. Те дори намеквали, че Франция трябва да заеме място в Нюрнбергския процес редом с Германия като неин сателит. И тогава нямаше да има Франция като пета велика държава, и тя нямаше да бъде постоянен член на Съвета за сигурност. Но Сталин защитава Франция и я спасява от съдбата на победена държава.

Това много добре го е знаел и разбирал големият син на Франция генерал Шарл де Гол. В края на 60-те години на ХХ век като президент на Франция Шарл Де Гол бе на официално посещение в СССР. За посещението си той поискал да положи цветя върху гроба на Сталин. Домакините направо му казали, че това е неуместно, но генералът пренебрегва тези съвети. И не само полага цветя, но и един час е  стоял неподвижно, по военному, отдавайки чест!

Такива ми ти работи! Позабравени, неудобни факти!

2. Друг малко известен факт. През корейската война, на 6 март 1953 г., щабът на Корейската народна армия и на китайските доброволци се обръща към Командването на американско-южнокорейските войски с молба за тридневно примирие от 6 до 8 март 1953 г. Поводът е смъртта на Й. В. Сталин. Командващият съюзните армии, американският генерал  Дъглъс Маккартър, със съгласието на президента Хари Труман, се съгласява и в заповедтта до войските заявява: „Генералисимус Сталин и СССР бяха наши главни съюзници във войната срещу Германия и Япония и затова ние, като войни, сме длъжни да отдадем дължимото уважение към паметта на генералисимус Сталин...”

Ето какъв е бил Сталин. Дори и мъртъв е можел да спре такава кървава и безпощадна война!

Заслужава си да се замислим дали това има отношение към днешния ден и дали не засяга всички нас?

3. Днес всички говорят за демокрация, всички имат представа какво е демокрация, но никой не обръща внимание на нейната съвременна конкретизация. Това за първи път го казва Сталин. По време на Кримската среща на тримата големи, той уж се пошегувал: „Аз, казва, досега смятах, че демокрацията е власт на народа. Но ето че „другарят” Рузвелт  популярно ми обясни, че демокрацията е власт на американския народ!”.

А сега си спомнете за блокадата на Куба, за Венецуела и за американския подход към подобни случаи, и си отговорете дали Сталин не е наш съвременник!?...

Трябва да мислим и помним винаги за децата си и за децата на техните деца – в какъв свят ще живеят и как ще живеят! Защото непременно ще дойде време, когато на вашата врата ще почукат яки мъже и като отворите ще ви запитат: „Кой сте вие и какъв сте? Мъж или жена, или хермафродит? Откъде идвате и кои са ви родителите?” И ако не можете да им отговорите, „нежно” ще ви вземат под мишците и ще ви хвърлят на кладата, защото вие ще бъдете нищо за своето време. Спомнете си как Ромул е създал древния Рим!

Всичко, което още живее у нас, хората на постсоциализма, е изтъкано от остатъчната енергия и незабравения смисъл на онзи великолепен Сталински марш-наскок от овехтялото „вчера” към „ослепителното“ „утре”. Това че в Русия боготворят Сталин, това, че в Румъния 70% от населението смятат Чаушеску за Христос, това, че българите все още харесват Живков, съвсем не значи, че Сталин е бог, Чаушешску - Христос, а Живков – баща на нацията. Това не значи, че по тяхно време всичко е било чудесно и хубаво. Това значи, че при днешните реформатори, либерали, демократи и социалдемократи, всичко е много, много по-лошо, по-мерзко и отвратително!

Наистина ли съвременният „демократичен” политически башибозук мрази Сталин заради тиранията, колективизацията, ГУЛАГ и изселванията? Не, разбира се. Причината е много по-дълбока.  Тя е фундаментална причина.

Сталин е първият държавен ръководител на социалистическа страна, който пое ръководството на реална страна, с реални проблеми, с реални хора, и с реални врагове. Всеки, който е имал работа с управлението на много хора, знае какво значи това!

Ако вместо проблематичните, съмнителни и митични жертви на Сталин и сталинизма вземем като критерий за състоянието на дадена страна   качеството на живота, се получават изненадващи резултати: реалната печалба за съветските народи от периода на сталинизма е увеличението с 23,2 милиона човешки живота! То е постигнато поради безплатното здравеопазване, поради намалението на детската смъртност, и увеличената продължителност на живота на хората от създадената нова структура на социума.

Сталин съумя много силно да наплаши световния капитализъм като отвори историческия  прозорец към друг свят и доказа, че този друг свят може да задоволява не само няколкото процента олигархични зомбита, а всички хора. Той убеди мнозинството от населението на света, че такъв свят е възможен. Историческата яма, в която след СССР попадна Русия – е отмъщението на Запада и на англосаксонството за 1917 г. и за 1945 г.

Несъмнено най-голямото геополитическо поражение на постсъветска Русия е, че на 600 км. от Москва Западът успя да създаде антируска държава от руснаци и по този начин да разклати из основи светая светих на руските хора – руският свят! Отсъствието на  Сталинското наследство тук се чувства особено болезнено.

Условията, в които бе заставен да живее дълго руският народ след 1991 г., е отмъщението на Запада и за 1917-та, и за 1945-та година. Колективният Запад не можа да прости и да забрави, че руският мужик скъса оковите на капитала; че се научи да чете и да пише; че първи в света изпрати човек в Космоса и победи фашизма и нацизма. Не могат да му простят това! И  няма да му простят!

А сега нека си спомним за инцидента с културния аташе на САЩ Робърт Форд, случил се на изложба на съвременното изкуство в Шанхай през април 2018 г. По време на своята реч  при откриването на събитието, дипломатът имал неразумността да каже: "Радвам се че постепенно китайското изкуство се отклони от традициите на кървавия сталинизъм и дойде в съвременната традиция".

След тези думи пет души от публиката се нахвърлят на Форд, събарят го на земята и започват да го ритат. Спрени са от полицаите, които пристигнали на мястото на инцидента.

Дипломатът Роберт Форт е отведен в болница със счупен нос, хематоми по тялото и прекарва там няколко дни. Нападателите били глобени за хулиганство.

Китайското Министерство на външните работи изпратило официално писмо за извинение до посолството на САЩ в Пекин. В писмото съвсем по китайски имало и препоръка: "Повече да не критикуват Сталин".

Изглежда това не е случайно.

В ООН КНР блокира осъждането на “сталинските репресии”. Русия се въздържа в това гласуване!

„Подобни несправедливи и клеветнически резолюции никога няма да излязат от името но ООН, докато делегацията на КНР е член на ООН”. – заявява по този повод постоянният представител на КНР Чжан Юн.

Това също е сталинско съвремие. Той е по-жив от „мъртвите живи“, които са наши съвременници!

Западните държави и САЩ никога няма да простят на Русия нейният съветски период, независимо от това дали нейните политици и държавници са, или се правят на “демократи”. Затова най-добре е Русия да пази, охранява и уважава своята история така, както това е правил Йосиф Сталин. Това е може би и единствения начин да оцелее, а с нея и светът.

Независимо дали това се харесва или не, Сталин присъства и днес в историческия избор на великата страна: Как да се съвземе днешна Русия? Как да се възстанови в нея силната, ефикасна и справедлива държавна власт? Как да се решат острите национални проблеми? Как Русия да си възвърне загубените геополитически и геостратегически позиции и своите приятели, поддръжници и съюзници? Как отново да се обедини обществото в стремежа му към велики нравствени ценности и идеали? Това също е Сталин. Без неговият исторически опит, без неговият методологически опит, всички тези проблеми са невъзможни за решаване.

Защото смисълът от цялата дейност на Йосиф Висарионович Сталин е опит за създаване на нова цивилизация, алтернативна на западната; опит за създаване на велика социалистическа свръхдържава. Това е опит за велики достижения в условията на международна изолация, на постоянна военна заплаха и остър дефицит на историческо време, на материални ресурси и кадри.

И тази негова дейност непрекъснато напомня на капитала за дневния ред на историята.

Никога не трябва да се забравя, че докато много хора се гавреха със Сталин, други много хора обикнаха Хитлер.

Днес вече е напълно доказано, че „прочутият“ доклад на Хрушчов на ХХ конгрес на КПСС, в който Сталин беше залят с мръсотия и обявен за най-голямото зло на света, е измислен от началото докрая.

Сталин работи и живя така, че неговите врагове и след смъртта му още ги стряска непоколебимостта на неговия пример. Какво по-голямо признание за един държавен ръководител?!