Нова Зора

Няма да скрия, че останах крайно изумен от  излъченото от БНТ на 2 март т.г. предаване,  посветено на 142 годишнина от Освобождението на България. Поканените лица, които участваха в него,   са добре познати на българското общество със своите русофобски възгледи, които те са демонстрирали многократно при различни случаи, когато се третират   въпроси от миналото на българския народ, свързани с руско-българските отношения. Този път обаче те преминаха всякакви граници в своето русофобство. Макар и професионални историци, показаха  че и Санстефанският (от 1878 г.), и Берлинският (от същата година) договори, са чели както Дяволът чете Евангелието. Постараха се да направят всичко възможно, за да омаловажат от една страна  значението на първия и да възвеличат, колкото е възможно повече значението на втория, когато действителните факти говорят точно обратното.

Ако казаното от господата беше вярно, как ще обяснят тогава няколкото   изключително очевадни факти:

•  какви бяха границите на   българската държава, очертани   в единия и в другия договор? Може ли някой да отрече, че именно  в първия от тях, в пределите на България бяха включени всички онези земи от Мизия  (с изключение на Северна Добруджа), Тракия и Македония, в които мнозинството от живеещото в него  християнско население от векове беше българско? Тези територии бяха признати за български не от някой друг, а от самата Османска империя, която бе владяла същите земи в продължение на близо пет века. Те бяха признати със султанския ферман,  с който бе обявена автокефалността на Българската църква още в края на февруари 1870 г.

Тъкмо поради тази причина Санстефанският договор бе посрещнат с възторг от мнозинството от българския народ. Между неговите адмиратори бе и Стефан Стамболов, който дори предложи за първи български княз на България граф Н. П. Игнатиев, творецът на този исторически акт.

Благодарение на договора  от 3 март 1878 г. (нов стил) Санстефанска България  се превърна в онзи свещен идеал, за осъществяването на който се водиха няколко войни – Сръбско –българската от 1885 г.; Балканските (от 1912-1913 г.) и Първата световна война 1915-1918 г. И светът бе удивен от чутовния героизъм на българския войник, от неговата храброст и самопожертвувателност по бойните полета в Тракия,  Македония и Добруджа. В знак на признателност към освободителната мисия на Русия, цялата територия на България е осеяна със стотици паметници. Народната любов не се купува с пари!

За западните велики сили  обаче историческите факти нямаха никакво значение. Обединени в желанието си да не допуснат възобновяването на българската  държава в нейните естествени предели, те заставиха Русия да приеме ревизирането на Санстефанския договор. С тази задача бе натоварен именно  Берлинският конгрес от 1878 г., под председателството на германския канцлер Ото фон Бисмарк, чието име други историци, в едно друго предаване пак по Българската национална телевизия, побързаха да наредят до това на император Александър ІІ и на граф Н. П. Игнатиев.

Аргументът им бе, че видите ли, под негово влияние в пределите на Българското княжество била включена тогавашната Софийска област. В същото време се забравя, че този германски държавник не си помръдна и пръста, за да се противопостави на разпокъсването на Санстефанска България, че вън от пределите на Българското княжество  бяха оставени значителни територии, населени с българско население. Че особено тежко бе положението на нашите сънародници в Македония и Тракия, които бяха оставени отново под пряката власт на султана и останаха в пределите на Османската империя чак до избухването на Балканската война. Поради тази причина за тях свободата изгря след три и половина десетилетия.

Макар и с известна автономия, под властта на султана остана  и т.нар. „Източна Румелия“, простираща се на юг от Стара планина.

Българите-румелийци доказаха на света, че искат не автономия, а   свобода. Само така може да бъде обяснено съединението на тази област към Княжество България, извършено  през 1885 г.

Прекалено много неистини се казаха от участващите в предаването  и по отношение правния статут на Българското княжество. Не е вярно тяхното твърдение, че то  получило от Берлинския договор правото на субект в международните отношения. И какъв субект можеше да бъде  то, когато бе поставено във васално отношение спрямо Османската империя? Ако казаното от участниците беше вярно, тогава  как трябва да се прецени прокламирането на независимостта на България през септември 1908 г.? Може ли да се премълчи, че до тази именно година българските дипломати имаха най-нисък ранг  спрямо този, който притежаваха дипломатите на другите независими държави, а в самата Османска империя те направо бяха считани за османски чиновници на Високата порта.

Разбира се, Санстефанския договор не бе едно  от блестящите творения на руската дипломация. Той има за какво да бъде подлаган на критика, но това не дава никакво право на никого да го  омаловажава.

Договорът от Сан Стефано  е едно от най-светлите събития в новата българска история и не случайно датата,  на която бе подписан, се превърна в национален празник на България.

Що се отнася  до Берлинския договор, никой не може да отрече факта, че по своята същност, той представляваше един диктат на западните велики сили, един истински Дамоклев меч, който  вися над България в продължение на десетилетия и беше най-главната спънка в нейната външна политика до войните от 1912-1913 и 1915-1918 г., когато бе заместен с друг диктат, подписан  в Ньой през 1919 г., след поражението на България в Първата световна война.. Поради това този договор бе презрян от българския народ и отдавна захвърлен в прашните архиви на българската дипломатическа история. За него  никой не иска и да си спомня дори. Или ако си спомня, то е с най-голямо отвращение.

Като историци, участващите в предаването могат да поддържат каквито си искат тези, но нима е редно да им се дава трибуна от единствената държавна телевизия у нас, издържана с данъците от  българския народ?

Лично аз като историк  не мога да се примиря с този факт и затова открито изразявам своя  граждански протест.