„Българин да се наричам.“ Иван Вазов Аз пак ще изповядам, че обичам България и нейния олтар... Защото българин да се наричам за мене е свещен божествен дар! И в мигове на бури забучали, на пориви, на грижи, на мечти, аз помня стародавните скрижали, с които Тя до гроб ме освети. Тя – моята земя благословена, Тя – люлката на българския род. Тя диша в песента ми съкровена и търси към столетията брод. Тя с притчи и предания ме вика да се превърна в лира и тръба, за да участвам в нейната велика и горда, и страдалческа съдба. И аз на този повик се обричам и в моя дух бушува жива жар... Защото българин да се наричам за мене е свещен божествен дар!