Българска национална телевизия отново сее лъжи
На 29 декември 2019 г. вечерта, в Централната емисия новини „По света и у нас“ на Българската национална телевизия, чухме зашеметяваща новина:
„Преди точно 30 години – на 29 декември 1989 г. са върнати рождените имена на 850 000 български мюсюлмани от различните етноси – турци, помаци, татари и роми. Имената им са сменени насилствено по време на Възродителния процес, започнал в началото на 70-те години на миналия век и приключил с т.н. „Голяма екскурзия” в средата на 1989-а.
Масовата смяна на имената на българските турци започва в края на 1984 г. и продължава до февруари 1985 г.
(Интервю...)
Така от 1985 година мюсюлманите в България официално по документи се водят с български имена. Помежду си обаче продължават да се обръщат с родните си. През декември 1989-а се вдигат на протести.
(Интервю...)
На 28 декември протестиращите окупират и сградата на Националната телевизия.
Протестите в София и страната предизвикват свикването на извънреден пленум на Централния комитет на комунистическата партия, който взима решение за възстановяването на рождените имена“.
(вж.: Иво Никодимов. „30 години от връщането на имената на българските турци“. – Сайт на БНТ, 29.12.2019, на адрес: http://news.bnt.bg/bg/a/30-godini-ot-vrshchaneto-na-imenata-na-blgarskite-turtsi).
Наглед новина като новина. Освен ако не се вгледаш в нея. Тогава именно става зашеметяваща – толкова е сбъркана, лъжлива и подвеждаща. Рядко се случва, дори от частните електронни медии, да чуем толкова брадати лъжи в една новина или... само в шест изречения – девет лъжи!
Дълго чаках някой да обърне внимание на казаното по БНТ и да реагира. Уви, не дочаках. Историци, социолози, политолози и журналисти мълчат. Или спят... Кой да събуди българското общество от летаргията, в която е изпаднало? Разбира се, и аз не се наемам. Но не мога да мълча,
когато истината минава за лъжа, а лъжата – за истина...
Да, българинът обръгна на всякакви лъжи през годините на преход и вероятно е вече уморен да надава ухо за поредните шменти-капели. А може би вече не може да отделя истината от лъжата или няма филтър, през който да я „прецежда“, знам ли!
Фактът, че никой не реагира след прозвучалите от малкия екран лъжи, пагубни за България, едва ли обаче се обяснява само с това. Не бих искала да съм лош пророк, но се замислям дали като народ не сме загубили вече инстинкта си за национално самосъхранение? Дали не сме се „атомизирали“ и всеки просто живее сам за себе си, а не е част от единната и цялостна общност, която се нарича народ? Щом и БНТ, осигурявана от джоба ни, започна да сее лъжи, които разделят българи от българи, и никой не реагира, значи нещо не е наред в имунната ни система. Значи сме превключили на режим „самоунищожение“. Защото да обособяваш от народа си друг народ какво е, ако не самоунищожение? Не ни ли стига Северна Македония? Не дай боже, както е тръгнало, да осъмнем някой ден с три Българии на полуострова... Или с орязана България... Апетити за разпарчетосването ни отвън и отвътре – колкото щеш... А и в геополитически план всичко е възможно – всякакви „архитекти“ на днешния и бъдещия свят щъкат по земята с чувството, че могат да правят с хората и народите каквото си поискат, все едно ще векуват.
Затова е повече от необходимо лъжите относно българите мохамедани, които непрестанно се ръсят в публичното пространство, в това число и от националната телевизия, да бъдат опровергавани час по-скоро.
И така...
Първа лъжа: че потомците на българите мохамедани, упорито наричани днес, включително и от екрана на БНТ, с обидното прозвище „помаци“, са отделен етнос.
Първо опровержение:
„ПОМАЦИТЕ“ СА БЪЛГАРИ, А НЕ НЯКАКЪВ ДРУГ ЕТНОС!
Това е аксиома и няма нужда от доказателства. През 2019 г. се появи сборникът „Родопа е предел“, в който опровергавам лъжи, свързани със съдбата – минала и настояща – на българите, изповядващи ислям. Доколкото е по силите ми... И след всичко – разговор за столичен вестник под заглавие (на редакцията!): „Доказах, че няма помашки етнос“. Да, вестникарски „печелившо“, хващащо око, но неточно по смисъл! Защото това, че „помашки етнос“ няма, че помаците са чисти българи, е ясно от само себе си. Дори не е толкова важно какво смятам аз или, да речем, телевизионерът Иво Никодимов по въпроса. Защото нито в Османската империя, нито по-късно – след Освобождението ни от османско робство, до 1989 година включително, никой никога у нас не е поставял под съмнение българския корен на „помаците“, т.е. на българите мохамедани. Много са свидетелствата и документите, ще посоча само някои:
Дж. Мюр Макензи и А. П. Ърби
(из книгата им „Пътешествия в славянските провинции на Европейска Турция“, 1867 г.):
„Славяните, станали мохамедани, живеят предимно в селските райони и продължават да говорят славянски език... Веднъж имахме за охрана български мюсюлманин. Той позволи да ни кажат в негово присъствие, че все още е християнин в сърцето си. Стара расова омраза ги кара да се изправят срещу гърците в не един бунт; но те също толкова мразят турците и следователно са съгласни със своите сънародници християни както в техните национални антипатии, така и в упоритото запазване на родния си език“.
Джеймс Бейкър
(из книгата му „Турция“, 1877 г.):
„...Помаците запазват българския си език, носиите си и националните занаяти. Те са изключително ревниви по отношение на турците и никога не страдат от навлизане на въоръжена сила в техните планини. Имат репутацията на смели войници и отлични ездачи, но не са принудени като албанците от безплодието на планините си да търсят препитание с военна служба“.
(Цит. по: Мишел Лео. „България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)“. ТАНГРА ТанНакРа ИК. С., 2013.)
Мишел Лео (1918-1975 г.) е френски дипломат, културен аташе на Франция у нас, директор на Френския институт в София, преподавател в Софийския университет. Дж. Мюр Макензи и А. П. Ърби са английски пътешественици от втората половина на ХІХ в., Джеймс Бейкър е британски военен.
Мидхат паша:
„Трябва да се отбележи, че сред българите има повече от един милион мохамедани. В това число не са включени нито татари, нито черкези. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванието и през следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, произлезли са от същото това коляно. А между тях има една част, които говорят само български“.
(Вж.: сп. „Научен преглед за Франция и чужбина“, бр. 49, 1878.)
Мидхат паша (1822-1884) е управител на Дунавския вилает, а по-късно – велик везир на Османската империя.
Карнегиевата анкета:
„Помаците са българи по народност и език, които в даден период от турското завоевание са били насилствено принудени да приемат Исляма. Те не говорят турски език и са запазили някои от традиционните спомени на християнското си минало“;
„Помаците са български планински жители, покръстени от турците в Исляма преди няколко века. Те наброяват около 400 000 души и населяват високите плата на Северна Македония. Мъжкото население от най-близките села говори турски и е напълно ислямизирано. Жените от своя страна продължават да говорят български и са останали верни на някои славянски обичаи. В по-далечните центрове обаче, като например в Родопите или в Тиквеш, помаците са останали верни на моногамията и на своите народни песни. Тук славянският тип е дори много по-чист, тъй като населението не се е смесвало с хора отвън. Те не са се подчинили на Исляма, за да запазят общественото си положение, както е при славянската аристокрация на Балканите. Помаците представляват селско население, макар че в продължение на два века младите хора служат в турската армия и все още са запазили своя воинствен и фанатичен дух. Следите от насилственото ислямизиране могат понякога да се намерят в имена на местности като например „Мехрилот“ или „Хибили“ в Източните Родопи, означаващи „Делен“ или „Сечен“, т.е. местата, където те са били „делени“ от тези, които приемали Исляма, и местата, където са били съсечени отказалите да се подчинят“.
(Вж.: Карнегиевата анкета. Изд. „Абагар“, Велико Търново, 1995.)
Карнегиевата анкета е популярното име на Доклада на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни, публикуван през юли 1914 г. във Вашингтон, доколкото начинанието е осъществено със средствата на Карнегиевата фондация за международен мир. Членовете на комисията са авторитетни учени прависти, историци; известни журналисти; видни депутати. Всички те съвсем не са били приятели или „адвокати“ на българите. Те обаче подготвят и прилагат към доклада етническата карта на региона, която обективно отразява изконно българските територии.
Позив от Управителен съвет на Дружба „Родина“, 1937 г.:
„Езикът е мерило за народност, а не религията. Последната само определя пътя, по който човек трябва да върви, за да бъде по-близо до бога, а езикът определя към кой народ се числим...
Никой от вас не говори в своя дом със скъпото си семейство на друг език, освен на български, т.е. на оня език, на който говорят в българското Народно събрание, по вестниците, по всички канцеларии, по улиците в селата и градовете на България“.
(Цит. по: „Дружба „Родина“. Спомени за бъдещето...“. ТАНГРА ТанНакРа ИК. С., 2013.)
Българомохамеданската културно-просветна и благотворителна дружба „Родина“ е основана през 1937 г. в Смолян от младежи из средите на българите мохамедани. Те са представители на първите следосвобожденски поколения в Родопите и са имали възможност да черпят истината за произхода си непосредствено от разказите на живелите по време на робството свои родители и близки. След 9 септември 1944 г. Дружба „Родина“ е обявена за фашистка и е закрита през 1947 г. Някои от членовете й са съдени от Народния съд, но впоследствие са оправдани и реабилитирани.
Светослав Духовников:
„Българите мохамедани, изповядващи мюсюлманска религия, никога не са се считали за турци. А и турците никога не са ни признавали за такива. За тях ние, българите мохамедани, винаги сме били „по-други“ – хора от „по-долна ръка“. Те никога не са хранили доверие към нас. Обидно ни назовават ту „помаци“, ту „ахряни“, т.е. „изостанали“; „Техните (на турците – бел. Е.А.) представители винаги са били наясно, че нашият квас е по-различен от техния въпреки религията. Техните просветени и умни хора са също наясно с историческата истина за произхода ни, защото срещу историческите свидетелства не може да се върви. А истината я има и в техните архиви, писана от техни историци, пътешественици и държавници. Да не споменавам пък за независимите чуждестранни източници, които не можем да обвиняваме, че са били пристрастни...“.
(Цит. по: „Светослав Духовников: Антибългарски сили цепят нацията ни“. Интервю. – В. „Денят“, 19.05.1991.)
Светослав Духовников (1914-2000) е първият главен мюфтия на самостоятелното Смолянско мюфтийство на българите мохамедани, съществувало от 1942 до 1986 г.; член на Дружба „Родина“.
Преди Освобождението от османско робство самото понятие „помаци“ е локално название за българите, изповядващи ислям, в Ловешко. Дори в един опус на проф. Хюсеин Мемишоглу, известен турски „помаколог“, който определя българите мохамедани като „помаци турци“, четем:
„В османските регистри от периода след покоряването на Румелия не съществуват названията „българомохамедани“ или „помак“. До края на ХІХ век западните автори също не споменават никъде понятието „помак“. А. Боуе, който през 1839 година осъществил пътешествие из Балканите с изследователска цел, първи споменава, че в някои градчета и села на Ловешки и Севлиевски райони живеят помаци, поради което тези места са били наричани помашки селища“.
(Цит. по: Хюсеин Мемишоглу. „Страници от историческото минало на помаците“. Анкара, 1991.)
Хюсеин Мемишоглу (р. 1937) е бивш преподавател по история на БКП във ВМЕИ „В. И. Ленин“ в София, доцент. През 1988 г. от Виена заминава за Турция, където става професор, преподавател по история на балканските народи в Анкарския университет.
Едва ли някой би заподозрял, че Хюсеин Мемишоглу е великобългарски шовинист, а ето че и той не опровергава локализирането на названието „помаци“ в района на Ловеч и Севлиево, т.е. че то е било местно (подобно на много други местни названия за българите мохамедани – „ахряни“, „мърваци“, „торбеши“ и т.н. в различни краища на България). Това ще рече че по време на робството то не е название на всички ислямизирани българи, а още по-малко пък е било етноним, защото османците едва ли биха пропуснали да ги споменават в регистрите си именно като „помаци“, още повече ако, според както твърди Хюсеин Мемишоглу, те са били техни най-добри съюзници и братя, „помагали“ им да завладеят Балканите.
Френският дипломат Мишел Лео, цитиран по-горе, потвърждава същото:
„Името помаци днес се прилага към всички българи мюсюлмани, което изглежда по-рано е обозначавало само някои регионални групи. „На някои места те са познати под името помак...“, казват госпожиците Макензи и Ърби. От своя страна Ъркърт различава „две основни племена на българи мохамедани: тулеманите, които заемат планинските райони на Родопите над Йенидже, и помаците, които се простират на север в посока на Дунав и границите със Сърбия“.
(Цит. по: Мишел Лео. „България и нейният народ под османска власт през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)“...)
Мишел Лео издава книгата си у нас още през 1949 г., на френски език и под заглавие „България и нейният народ под владичеството на Османската империя, такава, каквато са я видели англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). Откриването на една народност“. Така че по негово време названието от локално е станало официално за всички българи мохамедани. Това вероятно е станало, защото политикът, който пръв използва брутално проблема с българите мохамедани, за да спечели избори, е Васил Радославов. Той е роден в Ловеч и названието „помаци“ просто му е било „под ръка“, та покрай министър-председателстването му то се официализира и става название за „всички“.
