Нова Зора

„ЗЛАТО ЗА СМЕТ - Исторически новели" е третата книга на Милена Върбанова - историк, културолог и лингвист, - която бе издадена наскоро от издателство „Рал Колобър” - София. В книгата са включени 46 исторически статии, групирани в шест дяла - "Бяла земя", "Траки", "Богове", "Италийци", "Камък", "Път и Откровение", в които авторката проследява дълбоките корени на нашия български и тракийски етнос, връзките му с атлантската цивилизация, разселването му на Апенинския полуостров, следите му в Азия и Северна Африка. Основните си заключения Милена Върбанова прави на базата на езика, като тъкмо българският език, който тя нарича "лазер, отключващ тайните на най-дълбокото минало", й помага да разкрие смисъла на имена и понятия, представлявали до днес хилядолетна загадка за човечеството и главоблъсканица за поколения учени. Някои от тези разгадани от нея названия са Атлантида, мафия, Канарии, Адриатическо море и пр. Имена на т.нар. древногръцки - а всъщност тракийски - богове като Арес, Афродита, Аполон, Асклепий също разкриват своя неочакван смисъл чрез българския език. Съвършено ново тълкуване тя дава и на имената на тракийските божества Залмоксис и Сабазий. Изключително откритие на Милена Върбанова е разгадката на името на основателя на Рим - Ромул, което според авторката означава "ромол на река". Вестта за това откритие обходи Интернет и то бе публикувано в Италия. Милена Върбанова разкрива и забравения смисъл на имената на българските градове Пловдив - Пулпудева, Варна, Джумая, а също - на Одрин. Живеейки в швейцарския кантон Тичино, авторката е събрала значителен списък от местни древни  имена, топоними и хидроними, произхождащи от езика на лигурите, чийто наследник е населението в този район, и обяснява тези понятия отново чрез българския език, с което доказва прякото родство между лигури и траки.

"Откровение за българския народ" тя нарича откритието си, че последните думи на нашия Спасител, произнесени на кръста на Голгота и отправени към Бог Отец, всъщност са изречени на български език и по законите на българската реч!

В дял от книгата, наречен "С камъните, с които ги убих” (реминисценция на прочутата фраза на Хайне), Милена Върбанова бичува ширещото се плагиатство в историческите публикации, престъпление, което тя смята за "по-отвратително от кражбата", "по-подло от убийството".

Последният дял от "Злато за смет", наречен "България", е посветен на най-голямата болка на емигрантката Милена Върбанова - трагичното настояще на нашето Отечество, агонията на нашия народ, пъкленият замисъл за заличаване на най-древната цивилизация в Европа - българската.

В поредица от публицистични текстове Милена Върбанова с пламенна, безкомпромисна прямота сочи еничарите и търгашите, превърнали страната ни в световно сметище и продали, в буквалния смисъл, българското ЗЛАТО ЗА СМЕТ. Нейният вик за промяна пламти върху корицата на книгата й: "Българи! Продадоха нашата златна държава, нашия златен народ, нашата златна природа, нашата златна история, нашата златна култура, нашия златен език, нашето златно бъдеще ЗА СМЕТ! ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ!?"

Книгата на Милена Върбанова е увенчана с финал, който представлява концентрат на научните усилия на авторката - това е Речникът на разгаданите от нея древни понятия, който тя е нарекла "Именник на българската древност".

Книгата носи многозначителното подзаглавие "Исторически новели". Това е знак, че авторката се стреми да възроди историческата творба в нейния изначален вид  на интегрален текст - строго научен, но и написан с вдъхновено перо, четивен като литературно произведение, като разказ, повест, роман. Според нея, е време да зачеркнем постните "исторически" статийки, чийто скучен, безжизнен и неграмотен слог успя само да ни отврати от науката. Т.нар. "академичен исторически стил", е само едно извращение от последните сто години, което позволява в науката да се шири скуката, догматизмът, бездарието и невежеството. Според авторката в едно бъдеще, основано на интелигентността и хуманизма, трябва със закон да се забрани на бездарни и невежи в литературата индивиди, на "коне и магарета с капаци" да стават историци. Клио не е нито архиварка, нито счетоводителка, нито статистик, а муза - може би най-взискателната от всички!

Именно тази сплав от историческо познание, езиковедско търсене, вдъхновено майсторско писане и публицистично препращане към съвремието и бъдещето, е най-голямата заслуга на произведението  на Милена Върбанова.