Нова Зора

ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА

Мълчи народа.

Кюта си кювлийски.

Страх и лъжа царуват днес навред.

Пред генерала Венци Мутафчийски

би взел за почест даже Пиночет.

Държавата

не се тресе от ужас.

Държавата от болка се тресе! –

че тези, дето трябва да ни служат,

ни колят като коледно прасе.

За тях сме

шепа глупави калинки.

Без право и на припече дори.

Изтръскват ни последните стотинки.

И забраниха слънцето в зори.

Бащици –

чернодрешковци грижовни.

Невям за нас загрижени са те?

Но цъка страшно техният часовник.

И Времето без жал ще ги смете.

Аз вярвам, че животът ще е песен.

Пък и това е крайната ми цел.

Ще кажа – с риск дори да ме обесят! –

да лъжеш цял народ,

е за разстрел.

РАДЕЦКИ МАРШ. В СТРАНА, В КОЯТО КОРАБЪТ „РАДЕЦКИ“ ВЪВ ПАМЕТТА НА ЦЯЛ НАРОД ИЗГНИ.

… светът е малка къщичка за гости,

залутана в дълбокия Безкрай.

Кой ли Злодей вратите й залости,

че да седим, заключени до май?

Кой вярата в доброто – и в човека,

с един замах във нас унищожи?

Върви ми се по слънчева пътека! –

а не по път, тревясал от лъжи.

И слънцето не иска да ме гали

от политици, гракнали ми в хор! –

До гуша ми дойде! – от генерали,

които ми вещаят глад – и мор.

Доде крадците трупат милиарди

от хорското страдание и скръб.

И със добрата мисъл, че ни варди,

държавата да ни обръща гръб.

Простете, че мечтая си по детски –

да се запиша четник тия дни.

В страна, в която корабът „Радецки“

във паметта на цял народ изгни.

НОТАРИАЛНО ЗАВЕРЕНО

Душата ми е пясъчен часовник.

Уж крехка, а пък взе да ми тежи.

От тонове мълчания – отровни.

От тонове преглътнати лъжи.

От стирки. И от медийните свирки

по нова, би ти ви, канал едно –

все медии, нафрашкани с мисирки,

напръскали с парфюм едно лайно.

От генерали с черни униформи.

От Вождове, прочели „Винету“.

От еспертизи ВМА – петорни.

От вируси. Ваксини. И манту.

Бих предпочел да пукна като воин

от студ, холера, удар на приклад! –

пред гнусната лъжа, че съм достоен

да бъда Българин на този свят.

Догаря ми в кандилцето елея.

И се подписвам с птичите пера –

Свободен като птица да живея.

Свободен като птица да умра.