Нова Зора

Забелязвате ли, че когато в Италия само за едно денонощие от коронавирус починаха 168 души, а броят на страните, в които е установено неговото наличие надхвърли 120, в 84-милионна Турция регистрираха само два случая на „Ковид-19“? Турският всекидневник вестник „Миллиет“ (08.03.2020) разказа преди това за един куриоз, когато 68-годишният психически неуравновесен Е.О. от Бурса вдигнал в тревога две болници с твърдението, че е хванал коронавирус. У една 86-годишна туркиня наистина бил открит Ковид-19, но чак когато тя пристигнала от Турция в щата Мериленд. Единственият починал от вируса турски гражданин пък живеел в град Соассон, Северна Франция. От 5-те балкански страни, в които до неотдавна не беше регистриран случай на коронавирус – Черна гора, Албания, Косово, България и Турция, незасегнати от заразата останаха само две: Черна гора и Косово. На 13 март  министърът на здравеопазването на Турция обяви, че в страната вече има двама заразени с коронавирус, докато в гръцката част на Кипър имаше само един случай. Защо толкова време „Ковид-19“ заобикаляше нашата югоизточна съседка, а не прескочи страната на Бойко Борисов? Едва ли това се дължи на някакви особени достойнства на здравеопазването в Турция, а още по-малко на граничния санитарен контрол, който е въведен там от правителството.

Вече не ги искаме

При положение, че както твърди Ердоган, в Турция има 4 млн. бежанци, а в съседен Иран от коронавирус до 10 март бяха починали 145 души, е твърде подозрително отсъствието на вируса в страна, граничеща с четири държави, в които той върлува. Може би властите в Анкара крият истината, за да не дадат повод на ЕС да затвори границите си за бежанци и нелегални мигранти, натирени от турската полиция към сухоземната и морските граници на Гърция и България. На твърдението на Ердоган, че границите на ЕС са отворени, председателят на ЕК Урсула Фон дер Лайен отговори, че европейските граници не са отворени и ще се охраняват и от Фронтекс, а на Гърция ще бъде оказана помощ, за да се справи с мигрантската криза. Същевременно тя и Ангела Меркел предупредиха Ердоган да престане да рекетира ЕС с мигрантите. ЕК ще разговаря с Анкара само за продължаване на споразумението за реадмисия, подписано на 18 март 2016 г. с бившия турски премиер Ахмет Давутоглу. Ердоган, който сърдито отказа нови 1 млрд. евро помощ от ЕС, заявявайки пред Бойко Борисов „Вече не ги искаме!“, отхвърли и предложението на последния да участва в организираната от него тройна среща на върха в София с лидерите на ЕС  и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. „Приятелят Тайпи“, обаче, изприпка в Москва, за да обсъди с Путин ситуацията в сирийската провинция Идлиб. Сметката му беше да отиде в Брюксел с активите на дипломат, договорил се с руския президент, за да изкопчи по-лесно отстъпки от ЕС по четири въпроса: актуализирането на митническия съюз, вдигането на визите за турски граждани, увеличаването на размера на европейската финансова помощ за бежанците в Турция и изграждането на град за тяхното заселване в Северна Сирия. Последното предполага и запазване на турското военно присъствие в Идлиб, оспорвано енергично от Брюксел. Редица анализатори прогнозираха, че Ердоган ще си тръгне от разговорите в Брюксел много по-доволен, отколкото

след срещата на върха с Путин

в руската столица. Колкото и проправителствените медии в Турция да се опитват да омаловажат някои унизителни детайли от московското приключение на Ердоган, факт е, че разговорите с Путин протекоха под портретите на велики руски императори и пълководци. И че Ердоган и неговата делегация са били заставени да чакат на крака пристигането на Путин. Вместо да се извини за бомбардирането на турските военни в Идлиб, Путин изказа съболезнования за загиналите 36 турски войници, но изтъкна, че те не е трябвало да се намират на позициите на „бунтовниците“. И че за тяхното присъствие там не са знаели и сирийците. Нещо, което проправителствените „мисирки“ в Турция изтълкуваха като признание, че бомбените удари по бандитите в Идлиб са били нанесени от ВКС на Русия. Или че Путин командва и сирийската правителствена армия. Така или иначе, от срещата на върха в Москва произтекоха неща, които едва ли могат да минат за някакъв дипломатически успех на Ердоган. Там беше решено: от 00:01 часа на 6 март да влезе в сила прекратяване на огъня в Идлиб; да се оформи един коридор на сигурност, включващ две шест километрови ивици от двете страни на магистрала М-4, която свързва Айн Ал Хавр с Трумба и излиза при Серакиб на магистрала М5, свързваща Дамаск с икономическия център на Сирия град Халеп (Алепо);

съвместно руско-турско патрулиране от 15 март по участъка от магистрала М4 между Айн Ал Хавр и Серакиб, както и правото на Сирия и Турция да отговарят със сила на евентуални нарушения на примирието. На 10 март военни делегации на Русия и Турция се срещнаха отново в Анкара, за да обсъдят детайли на постигнатото в Москва съгласие. На Анкара се падна невъзможната и нежелана от нея за решаване задача да разоръжи и обуздае остатъците от „Ал-Кайда“ и „Ислямска държава“, обединени под покрива на новата терористична военна организация HTS („Хейет Тахрир ес Шам“) и така наречената Сирийска национална армия. „HTS остана в нашите обятия“, отбеляза Ипек Йозбей във вестник „Джумхуриет“ (09.03.2020).

Понеже Ердоган не иска да се лиши от услугите на „радикалните опозиционери“, вместо да бъдат унищожени, те най-вероятно ще бъдат прехвърлени

в лагера на „умерената“ опозиция,

за да създават ежедневно претексти за запазване на турското военно присъствие в Сирия. Т.е., атакувайки позиции на правителствената сирийска армия, ще провокират ответни удари от нейна страна, за да може Анкара да обвинява режима на Башар Асад в нарушаване на примирието. Първото такова нарушение на примирието в Идлиб бе регистрирано още на 10-тата минута от въвеждането му, а до края на деня нарушенията станаха 15. Като знаем как Турската национална разузнавателна организация МИТ осигуряваше досега „легитимност“ на турските военни нахлувания в Сирия, изпращайки свои агенти, които да изстрелят няколко ракети по турската територия, не се съмняваме, че въпросните „нарушения“ на примирието в Идлиб са били провокирани от „умерената“ сирийска опозиция. Така че мирът в Идлиб ще продължава да бъде заложник на капризите и интересите на Ердоган. А като се има предвид загубата му на местните избори и очертаващите се предсрочни парламентарни и президентски избори, той трябва да убеди гласоподавателите в правилността и безалтернативността на своята вътрешна и външна политика. Политика, която доведе Турция до международна изолация и я превърна в източник на проблеми за съседните страни.

Що се отнася до бежанците и мигрантите, те ще продължават да бъдат използвани като жив таран срещу европейските охранителни гранични съоръжения. Неотдавна гръцкият вестник „Катимерини“ публикува два видео клипа. Единият показваше как турски камион, оборудван с прибори за денонощно наблюдение HIZAR/ATES, бута граничната ограда, за да влязат мигрантите в Гърция. А вторият - как турски полицаи бият и карат насила мигрантите да преминат тази граница. Напомняме че Турция е получила камионите от този тип през 2019 г., като 75% от тях са закупени с европейски средства. Няма добро не наказано. „ЕС плаща за това, което не взе под внимание“, отбеляза Гюлденер Сонумут във вестник „Миллиет“ (08.03.2020).

Последната проява на европейско лицемерие

и нехайство е изразената от 5-6 страни членки на ЕС готовност „доброволно“ да приемат 1500 деца на мигранти от гръцките острови. Една от тези „доброволки“ била Германия, която щяла да приеме непълнолетни деца на мигранти. А какво ще стане с родителите на тези деца? Тях кой ще приюти?

Благодарим ти, Мама Ангела! Ти може и да си майка за нелегалните мигранти, но към страни, като България и Гърция, които първи ще бъдат премазани от насочвания от Ердоган „бежански“ поток, се отнасяш като мащеха към заварени деца. А нашият премиер, вместо да се прегръща и целува с Ердоган, Меркел, Урсула Фон дер Лайен и Шарл Мишел, по-добре да им беше напомнил, че Европа не може да побере върху своята територия цяла Азия и Африка. И че България не иска отново да бъде пожертвана заради спокойствието и благоденствието на западняците.

Войната в Сирия рано или късно ще свърши, както и потокът от фалшиви сирийски „бежанци“ ще спре. Но новото Велико преселение на народите едва ли ще бъде осуетено. Първо, защото гладът е по-страшен и от смъртта. Второ, защото мигрантският и бежанският потоп от Азия и Африка не достига до САЩ. Т.е., не засяга главния виновник за преселението, отворил кутията на Пандора и разбъркал целия Среден Изток с безумието „Арабска пролет“. Трето, защото заливането на ЕС с бежанци и нелегални мигранти от два континента го изважда задълго от икономическата конкуренция със САЩ и цивилизационния християнски модел. Обявената от Тръмп забрана за влизане в САЩ на европейски граждани от 26 страни, влизащи в зоната на Шенген, е поредното доказателство за едностранчивостта на т.нар. трансатлантическа връзка. Нека не се радваме прибързано, че България не фигурира в този своеобразен американски черен списък. Защото Тръмп може и да е забравил къде се намира България на картата на света. Сигурно е забравил и за срещата си с Борисов в Белия дом и дори за предплатените от България изтребители. Впрочем той ги обяви за F-35, когато те са F-16 Block 70. Що се отнася до F-35, въпреки стратегическото партньорство на Вашингтон с Анкара, фирмата производител на тези изтребители-„Локхийд Мартин“, изключи наскоро Турция от програмата за производство на части за тях. Казвам ти, дъще, сещай се, снахо!