Нова Зора

Тревожни са тези пред Великденски дни. Смъртта сякаш шества всепобеждаващо, навред по света. И нейното ледено дихание смразява сърцата и мислите ни, а устата сами нашепват: „Боже, опази!” И тъкмо затова „Тайна велика есть” е нашата православна вяра – великият смисъл на "живот в Христа".

Може би най-концентрираният израз на смисъла на християнското учение принадлежи на Св. апостол Павел, единственият от Апостолите, комуто не било съдено да лицезре Спасителя, защото не е бил сред непосредствените Негови ученици. „Ако Христос не беше възкръснал след Кръстната си смърт, то нищо в нашата вяра нямаше да има значение и смисъл”. Или по-кратко и обобщаващо: „Без тайнството на Възкресението, всичко е безсмислено!”

И в тези няколко думи, е концентрирана кратко и красноречиво Великата Тайна на християнската вяра. И наистина, и най-дългият живот все някога свършва, и накрая на всичко, идва Краят. И всяко земно съществуване, колкото и значимо да е то, привършва и се закръгля. И най-значителният живот на най-значителния човек, няма значение пред лицето на Окончателното Събитие.

Човек е прозрял тази истина и я е въплътил в едно смразяващо прозрение, което много често забравяме: „Помни Смъртта!” („Memento mori”). Защото изправяйки се пред смъртта, човек се изправя пред безсмислието. Пред него всичко се стопява, изчезва, развява се и отлита като прах през Вселенската пустош. Но ето, Св. апостол Павел ни разкрива основната загадка на живота и смъртта. И човек разбира, че след безсмислието на смъртта има нов смисъл. Че след Края се открива безпределът на Безкрайността. Че безсмислието на Смъртта само по-ясно очертава тържеството на Смисъла. Че краят на всеки живот е реален, а не илюзорен. И въпреки това, след последната си крачка, човек влиза в Царството на тържествуващия смисъл.

Християнските мистици и мислители добре са разбирали, че Смисълът като Дух на Живота, е самият Свети Дух, Който умее да присъства, макар и отсъствайки.

И наистина, няма по-кратък и по-бляскав начин да се утвърждава господството на Смисъла, на Светия Дух, над човешкото съществувание. Във Великденската сакрална нощ християните пеят и питат: „Къде е Смърт, твоето жило?” И с тези думи те всъщност  напомнят на себе си и на всички човеци, че смъртта е победена още в мига, когато се е опитвала да се утвърди. Това е смисълът на израза „Смертию смерть поправ!”

Да, ние умираме, утвърждава апостол Павел, но все пак смърт няма! Сиреч, в самата безсмислица на смъртта, се утвърждава победата на смисъла на живота. Но още по-парадоксално и вярно е, когато Свети апостол Павел доказва извечната победа на Смисъла: „Чрез своята немощ, утвърждавам Неговата Мощ!”.

По този начин християнската вяра разкрива своето най-дълбоко съдържание – смърт няма, защото Животът е победил Смъртта! Това е и смисълът на Великден – централният сакрален празник, след който в целогодишния календар на Християнското Тайнство, дните се броят с „До” и „След” Великден. Той е най-светлият и жизнено утвърждаващ аргумент в литургичния кръг на вярата. Той е тайнството на тайнствата  и извечният отговор на централния житейски въпрос на всеки човек – окончателната и вечна победа на Живота над Смъртта; на смисъла над безсмислието; на радостта над унинието; на вярата над отчаянието...

В никоя друга религия няма такава яснота на вярата. Празнувайки Великден, ние празнуваме вечното наличие на смисъла в живота си и вечното ни пребиваване в Смисъла, завещан ни от Спасителя: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът”!...

Да ни е честит Великден!

Да се прегърнем по християнски и да се поздравим: „Христос, Воскресе!”. „Воистина Воскресе!”