Българска национална телевизия отново сее лъжи
Друга видна „помаколожка“ от наше време – проф. Евгения Иванова – внася яснота относно употребата му в османските регистри:
„Названието „помаци“ се появява за първи път в османските регистри през 1873 г.“.
(Цит. по: Проф. Евгения Иванова. „Идентичност и идентичности на помаците в България“. – Сп. „Либерален преглед“, 6.03.2012 (на адрес: http://www.librev.com/index.php/ 2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/1516-2012-03-06-09-21-19).
В Гърция и Турция, разбира се, през годините постоянно са протичали процеси на асимилация на българите, изповядващи ислям. В Гърция неведнъж те са били „произвеждани“ в ранг на „турци“, друг път – на „славянофонни елини“, а през 90-те години ги обозначиха като „помашки етнос“. В Турция още след Освобождението те са част от „мюсюлманския миллет“, в Република Турция по конституция стават турци, в краен случай ги наричат „помаци турци“, особено след 70-те години на миналия век.
У нас фантасмагориите относно „помашкия етнос“ се завъвеждаха на теория и практика през 90-те години на миналия век. За това способстваха най-вече невежи самозванци „помаковеди“ и кандидат-политици, но успоредно с тях се появиха и български учени – историци, етнолози и всякакви други. Не си заслужава да споменавам имената им. Дали причината да твърдят подобни безумства е склонност към предателство, нездравословни амбиции в областта на научното поприще, „финикийски знаци“ или някаква тяхна си шантава „вътрешна убеденост“, няма как да знаем. И не е наша работа. Хубавото е, че в крайна сметка всеки сам ще отговаря за лъжите си. Не пред обществото или пред хората. А пред съвестта си и пред Бога.
Втора лъжа: че т.нар. „възродителен процес“ започва „в началото на 70-те години на миналия век“.
Второ опровержение:
„ВЪЗРОДИТЕЛНИЯТ ПРОЦЕС“ НЕ ЗАПОЧВА
В НАЧАЛОТО НА 70-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК!
Една от най-хитроумните хватки на съвременното отродителство е смесването/обединяването на двата процеса – от 70-те години на миналия век, (когато се извършва смяна на имената на българите мохамедани) и от 80-те години (когато се извършва смяна на имената на българските турци). Смесването/обединяването на двата процеса се прави по две формални, чисто външни причини: 1) Сменят се турско-арабски имена с български и в двата периода; 2) И в двата периода става дума за хора, изповядващи исляма. Разлика обаче има! И тя е съществена, определяща, коренна! В първия случай става дума за българи, приобщаващи се към българския си корен, а във втория случай реч иде за етнически турци! И това изцяло променя нещата. Защото едно е да приобщаваш българи към техния си родов корен, а съвсем друго да приобщаваш един етнос към друг етнос принудително. Това е грешка! Грях! И предполагам, всеки от участващите си е платил: и от едната страна (онези, които го решиха, извършиха и осъзнаха, че са превили пръчката), и от другата страна (онези, които го провокираха с лъжи, шантажи и продължиха с лъжите и след това).
Предвид гореизложеното нямаме никакви основания да смесваме/обединяваме събитията от 70-те години със събитията от 1984-1985 г. Никакви! И ако го правим, правим голяма грешка, по същество – предателство спрямо България, според както е в поговорката – покрай сухото изгоря и мокрото... т.е., покрай турците станаха турци (или друг етнос!) и българите мохамедани...
Един от първите, който още през 90-те години на миналия век реагира срещу смесването/обединяването на двата коренно различни процеса, бе Николай Хайтов. В интервю за в. „24 часа“ през 1992 г. той и пояснява защо това се прави:
„...Тъй нареченият „възродителен процес“, протекъл в края на 1984 – началото на 1985 г., който се изрази в насилствена кръщавка на етническите турци, е едно, а истинският възродителен процес, започнал преди сто години (началната дата е 1885 г.), е съвсем друго! Смесването сега на двата процеса се прави нарочно, за да се опорочи и опозори истинският възродителен процес, протекъл главно с помощта на просвещението и културата“.
(Цит. по: Николай Хайтов. „Троянските коне в България“. Книга първа. ИК „Христо Ботев“, С., 2002.)
Съобщеното по БНТ на 29 декември 2019 г., че т.нар. възродителен процес е „започнал в началото на 70-те години на миналия век“ е неточно и по отношение на процесите от 70-те години, и по отношение на процесите от 80-те години на миналия век. Възрожденския процес сред българите мохамедани започва след Освобождението, минава през 70-те години на миналия век, продължава и до днес. Освен приобщаването им към родовия корен, той цели и тяхното пълнокръвно включване в обществено-политическия и духовния живот на отечеството България.
Тъй наречения „възродителен процес“ сред българските турци (в тесен, в буквален смисъл) се провежда от края на 1984 до началото на 1985 г. Журналистката Димана Трънкова, в статията „Принудителни миграции и смяна на имената“, дори разкрива кога и от кого събитията от 80-те години са наречени „възродителен процес“:
„На 18 януари 1985 г. Георги Атанасов, председател на Комисията за държавен и народен контрол (през 1986 г. той става министър председател), докладва на членовете на Политбюро, че в Кърджалийско, Хасковско, Бургаско и Пловдивско 310 000 са сменили имената си.
Месец по-късно Атанасов все така ентусиазирано съобщава, че кампанията по смяната на имената е успех, и я нарича „истинско народно движение, спонтанно и обхващащо всички региони с турско население“. Това е и официалната версия на събитията – изведнъж хиляди хора осъзнали, че са с български произход, и пожелали да се върнат към българските си корени. Промяната е наречена „Възродителен процес“.
(Цит. по: сб. „Турците в България. История, традиции, култура“. Под редакцията на Антони Георгиев и Димана Трънкова. Изд. Vagabond Media, С., 2012.)
По-нататък, в хронологията на лаконично предадените събития „Линия на времето“, под датата 18 януари 1985 г., се уточнява:
„В доклад на Г. Атанасов пред ЦК вероятно за първи път се употребява терминът „Възродителен процес“.
(Цит. по: сб. „Турците в България. История, традиции, култура“..., 2012.)
Димана Трънкова също по никакъв начина не може да бъде уличена в „патриотарство“ – напротив!...
В по-широк смисъл времевата рамка на т.нар. „възродителен процес“ може, разбира се, при желание да се разшири от края на 1984 г., когато преименуват българските турци, до 1991 г., когато те възстановяват рождените си имена.
Трета лъжа: че „от 1985 година мюсюлманите в България официално по документи се водят с български имена. Помежду си обаче продължават да се обръщат с родните си“.
Трето опровержение:
НЕ ВСИЧКИ МЮСЮЛМАНИ В БЪЛГАРИЯ СЕ ВОДЯТ ОФИЦИАЛНО, ПО ДОКУМЕНТИ, С БЪЛГАРСКИ ИМЕНА ОТ 1985 Г. НАТАТЪК
Тук телевизионерът Иво Никодимов противоречи дори на себе си – хем, според него, т.нар. „възродителен процес“ започнал още през 70-те години на миналия век (тогава са сменени имената на българите мохамедани!), хем, пак според него, мюсюлманите започнали да се водят официално, по документи, с български имена едва след 1985 г. Тогава с какви точно имена са се водели българите мохамедани официално, по документи, в периода от 1970 до 1985 г., ако това не са били български имена? Вероятно са нямали имена, защото турско-арабските им имена са били „отменени“ (сменени)? Питам Иво Никодимов. За всички останали е ясно, че въпросите са риторични.
(Определението „родните“ за имена, за каквито става дума във второто изречение, в случая е крайно неуместно, неточно, грешка. Може би е лапсус и Иво Никодимов има предвид „рождени“. Но кой знае...)
