Българска национална телевизия отново сее лъжи
Четвърта лъжа: че т.нар. възродителен процес е „приключил с т.нар. „Голяма екскурзия” в средата на 1989-а“.
Четвърто опровержение:
Т.НАР. „ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС“ НЕ ПРИКЛЮЧВА
С „ГОЛЯМАТА ЕКСКУРЗИЯ“ ОТ СРЕДАТА НА 1989 Г.!
Бе казано вече, че възрожденският процес сред българите мохамедани започва след Освобождението ни и продължава до наши дни и че т.нар. „възродителен процес“ – в тесния, буквалния смисъл (в който е наречен от Георги Атанасов така!) започва в края на 1984 и завършва началото на 1985 г. с промяната на имената на българските турци. Дори когато разширим значението на т.нар. „възродителен процес“ и обхванем цялостния процес след българските турци през 80-те години на миналия век, „голямата екскурзия“ е просто етап от него, протекъл през втората половина на 1989 г. В по-широкия смисъл т.нар. „възродителен процес“ приключва с неговата отмяна на 29 декември 1989 г. и с връщането на рождените имена на българските турци, което става много по-късно.
Пета лъжа: че мюсюлманите едва „през декември 1989-а се вдигат на протести“.
Пето опровержение:
МЮСЮЛМАНИТЕ НЕ СЕ ВДИГАТ НА ПРОТЕСТИ
ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ 1989-А, А МНОГО ПО-РАНО!
Според споменатата по-горе Димана Трънкова „още на 24-28 декември 1984 г. в Кърджалийско избухват вълнения... Между 17 и 19 януари 1985 г., докато Атанасов се хвали пред Политбюро, турците от село Ябланово, край Котел, обявяват независимост...“ (цит. по: „Турците в България. История, традиции, култура“..., 2012.) и т.н., т.н. Протестите траят до края на 1989-а – годината, след която са възстановени имената им.
Но дори само 1989 г. да вземем, протестите на българските турци не започват през декември, а още през май. Те се активизират именно тогава във връзка с провеждането в края на май, в Париж, на Конференция по спазване на човешките права. „От 19 до 27 май 1989 г. в районите с компактно турско население в Североизточна България се организират масови митинги и демонстрации...“ – четем в статията „Българските турци в социалистическа България“ на проф. Евгения Калинова (цит. по: „Българи и турци“. ТАНГРА ТанНакРа ИК, С., 2016).
Шеста лъжа: че рождените имена на българските мюсюлмани са върнати „преди точно 30 години – на 29 декември 1989 г.“.
Шесто опровержение:
РОЖДЕНИТЕ ИМЕНА НА МЮСЮЛМАНИТЕ
НЕ СА ВЪРНАТИ НА 29 ДЕКЕМВРИ 1989 Г.!
Какво всъщност се е случило на тази дата и кога мюсюлманите връщат имената си?
Димана Трънкова:
(в статията „Принудителни миграции и смяна на имената“):
„На 10 ноември 1989 г. група апаратчици със съветска подкрепа свалят Живков от власт. Новите лидери на БКП и на България правят всичко възможно да се разграничат от наследството на Живков и на 29 декември 1989 г. посочват него и най-близките му партийни функционери за единствените отговорни за „Възродителния процес“ и „Голямата екскурзия“. Скоро на мюсюлманите е позволено да възстановят имената си и открито да практикуват религията и празниците си“.
(Цит. по: сб. „Турците в България. История, традиции, култура“..., 2012.)
Проф. Искра Баева, (в статията „Българските турци в годините на прехода“):
„На заседание на ЦК на БКП на 29 декември 1989 г. след доклад на члена на Политбюро н ЦК на БКП Александър Лилов е прието решението, което не само отменя, но и осъжда „възродителния процес“... В същия ден партийното решение се превръща в указ на Държавния съвет и влиза в сила...
На 5 март 1990 г. се приема закон за възстановяване на мюсюлманските имена на българските турци. До пролетта на 1991 г. възстановяват имената си около 600 хиляди български турци и мюсюлмани. Немалко обаче, макар под натиск, предпочитат да запазят българските си имена“.
(Цит. по: сб. „Българи и турци“..., 2016)
Както се вижда, казаното от Иво Никодимов по БНТ наистина се разминава с фактите, независимо дали те са интерпретирани от гледната точка на журналист, който смята „помаците“ за отделен етнос, като Димана Трънкова, или от гледната точка на български изследовател, като проф. Искра Баева, който задълбочено изучава и тълкува документите по т.нар. „възродителен процес“.
Седма лъжа: че българските мюсюлмани, чиито имена са върнати, наброяват 850 000 души.
Седмо опровержение:
БРОЯТ НА МЮСЮЛМАНИТЕ, ЧИИТО РОЖДЕНИ ИМЕНА СА ВЪРНАТИ, НЕ Е 850 ХИЛЯДИ ДУШИ!
Виж по-горе думите на проф. Искра Баева, според която след Закона за възстановяване на мюсюлманските имена на българските турци през 1990 г. до пролетта на следващата година (т.е. за една година, а не за един ден!) се възползват от него 600 хиляди души.
Осма лъжа: че са върнати имената на „помаците“ (българите мохамедани), т.е. на всички „помаци“ (българи мохамедани).
Осмо опровержение:
НА 29 ДЕКЕМВРИ 1989 Г. ВСИЧКИ „ПОМАЦИ“
(БЪЛГАРИ МОХАМЕДАНИ) ВЪЗСТАНОВЯВАТ ИМЕНАТА СИ!
На всички е ясно (освен на Иво Никодимов!), че не всички „помаци“ (българи мохамедани) се възползват през 90-те години от свободата и правото да върнат рождените си имена. Повечето не го правят. Може само да се гадае какъв е броят на онези от тях, които не са ги възстановили, защото те предпочитат да мълчат и тази отродителна вихрушка да ги отмине. За тях и за техните потомци болезненият въпрос най-после вече е решен из основи. Край! Край на униженията, на болката, на чувството на... без вина виновен! След поколение-две от всичко това в семействата им няма да има и помен...
Девета лъжа: че „са върнати рождените имена“ на „помаците“ (българите мохамедани) – в случая акцентът е върху „ рождените“.
Девето опровержение:
НА 29 ДЕКЕМВРИ 1989 Г. ГОЛЯМА ЧАСТ
ОТ „ПОМАЦИТЕ“ (БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ)
ВЪЗСТАНОВЯВАТ НЕ РОЖДЕНИТЕ СИ ИМЕНА!
При онези „помаци“ (българи мохамедани), на които, както казва Иво Никодимов, все пак им „бяха върнати рождените имена“ (забележете – върнати от някого, а не възстановени по собствено желание!), възниква неочакван проблем: на голяма част от тях не точно „рождените имена“ са „върнати“, а в еуфорията, без да се усетят, са им „върнали“ някакви други имена, които нямат нищо общо с техните рождени имена и които по граматическия си строеж са съобразени с турско-арабската именна система.
Дори и да са разбрали вече, че са преметнати, кой да им помогне? Обществото ни като цяло почти не вдява или се прави, че не вдява, защото в случая подмяната е по същество престъпление спрямо България, а то си кротува, за да не си създава проблеми, че нали днес родолюбието не е особено на мода...
Помолих веднъж приятели от Велинградско да ми кажат имената си, а те попитаха: „Кое от трите?“ – „Как три? Имам предвид двете ви имена – преди и след...“. А те се похвалиха, че имат три, че през 90-те години били им „възстановили“ не рождените им, а съвсем нови, техни уж имена, които никога не са носили, защото, подчертаха изрично, тъй било „наредено отгоре“. От дума на дума осъзнаха, че всъщност са ги потурчили, и в очите им се появиха сълзи.
