Нова Зора

Според черните апокалиптични прогнози на премиера Борисов и създадения от него Национален оперативен щаб (НОЩ), случаите на заразените с коронавируса растат и по Великден трябваше да имаме ад с ковчези и найлонови чували с трупове. Но за успокоение на ошашавения от противоречивите и сеещи хаос заповеди на управляващите и несвързващите им негативни медийни атаки, черните прогнози не се сбъднаха. И това е по причина, както твърдят специалистите, че тази статистика и до днес няма база, доказваща нейната достоверност. Вместо камиони „трупове, морги, масови гробове и ад, който слизал от небето", (думите са на Борисов), коронавирусът в България все пак напредва, но всекидневно мутира и все повече се превръща в необявен едноличен режим прерастващ в пълзящ тоталитаризъм. Парламентът, благодарение на процедурните хватки на мнозинството от ГЕРБ, де факто

не работи, а управлението се осъществява чрез апокалиптични брифинги, команди

и въвеждане ежедневни драстични мерки ограничаващи свободите и правата записани в Конституцията. Както вече споменахме в България вече е налице управление на необявен личен режим и отказът на министър-председателя да се яви на 21 април в парламента само потвърди тази тенденция. Неговото поведение не е прецедент, но сега, в условията на извънредно положение отказът да даде отчет за свършеното от правителството по отношение на борбата, както и да обяви мерките на правителството за последващата и дори изпреварващата извънредното положение икономическа криза, само потвърждават очевидното. От официалните изявления на опозицията във вторник народонаселението научи, че премиерът е наредил на своите депутати да не се явят в Парламента. „Това е поредната стъпка към едноличната власт, вървяща смело към диктатура”, обяви лидерът на БСП Корнелия Нинова и добави, че правителството още от началото на кризата няма план за изход, че тази безпътица, това лутане не може да продължава, както и обстоятелството, че „властта и приближените й се хранят от кризата”. Като пример тя посочи „футболен клуб собственост на олигарх, близък до властта”. Става въпрос за ФК "Лудогорец", чийто собственик е близкият до Борисов бизнесмен Кирил Домусчиев, който имал намерение да кандидатства по мярката 60/40.

Същият ден премиерът, в поредните си апокалиптични видения, заплаши да изкара армията „със шмайзерите“, за да въведе ред по улиците и пътищата. Изкушението изглежда става все по-неудържимо и намерението му в това отношение все по-сериозно, тъй като отправената заплаха се подхранва от съмнителната мрачна статистика за заболелите от KOVID-19. На този акъл той е заедно с главния прокурор Гешев.

Въобще обявената от СЗО пандемия, се оказа сгоден случай за

проявата на дремещи тук и там диктаторски мераци.

Унгарският премиер Виктор Орбан, чиито мерки в социалната сфера и националната сигурност, както и ясната му позиция по отношение на мигрантите, ние, в „Нова Зора” винаги сме давали за пример, изглежда също заболя от този нов политически коронавирус. Орбан, твърдят запознати, бил използвал епидемията от СОVID-19, за да получи елегантно зелена светлина от собственото си квалифицирано мнозинство в парламента, и да поеме управлението на страната с укази за неопределено време. Той, разбира се, е не само по-интелигентен и по-школован политик от нашия Борисов и никой няма да го чуе да заплашва със „шмайзери”. Подкрепата му е толкова голяма и толкова убедителна е управленската му практика, че нищо чудно след края на епидемията ако открито поеме и контрола над армията от 140 стратегически важни компании. Злите езици твърдят, че той и сега ги командвал чрез подставени лица. Блюкселските бонзи вече ги втриса от възможността Орбан да обяви, че предприетите мерки трябва да бъдат разширени „поради заплахи за национална сигурност“, защото унгарците със сигурност биха го подкрепили.

Страните от „Стара Европа”, където отдавна познават и практикуват т.нар. демокрация, „тази най-лоша форма на управление,” според Уинстън Чърчил, това днес не е много вероятно. Не само защото тази игра те я играят отдавна, но и защото принципите за нейното прилагане са защитени от закони, а за играчите те не са „врата у поле”. Типичен пример в това отношение е и съседна Гърция, която се приема като люлка на демокрацията и, като учителка на народите под тази форма на управление.

Гърция, която беше силно ангажирана в началото на епидемията от коронавирус, с отблъскване на турската хибридна инвазия, чрез мигрантите по сухопътната си граница с Турция, не се изкуши да остави армията си и „шмайзерите” по пътищата и улиците, в подкрепа на ограничителните мерки. Правителството, въпреки наличието на преобладаващо парламентарно мнозинство, не предложи и не не си гласува извънредни пълномощия, извън тези в здравеопазването, социалната сфера и подпомагането на бизнеса. Още от първия ден на кризата то имаше грижата и отговорността да работи по ясен план и график за постепенно излизане от затрудненията, произтичащи от усложнената обстановка. Ограниченията за гражданите в Гърция не надхвърлиха общоприетите норми за ограничителни мерки, възприети според демократичните принципи на страните от Европейския съюз. Разбира се, и гърците са недоволни, че им ограничават правата и свободите, но най-трудно те понесоха бе забраната за ритуалното колективно печене на агнета навсякъде из Гърция, каквато е традицията по Великденските празници.

В Атина Парламентът продължава да работи пълноценно. Важно е да се отбележи, че

гръцката Конституция предвижда прекратяване функциите на Парламента само при изключителни обстоятелства:

член 48 от Конституцията на РГърция -  ал.1., гласи, че това е възможно да стане „В случай на война, при мобилизация поради външни опасности или пряка заплаха за националната сигурност, както и въоръжено движение за сваляне на демократичния режим”, Парламентът със свое решение, взето след предложение на правителството, гласува извънредното положение да се прилага за цялата територия на страната или част от нея. Извънредните мерки, приети в борбата с коронавируса, не влизат в хипотезата на чл. 48 от Конституцията. По принцип „катинарът” на Парламента може да бъде сложен само чрез гласуване – единствено в Парламента, като правилникът за парламентарна дейност е свел до минимум възможността за процедурни хватки.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, е школуван и отдавна подготвян интелигентен и мислещ политик. Никой не е поставял под съмнение неговите демократични убеждения и той е познат като заклет противник на всякаква диктатура. И това съвсем не е случайно. Кириакос Мицотакис е продължител на делото на неговия баща, също известен политик, с демократични убеждения. След военния преврат в Гърция през (1967), Константинос Мицотакис е арестуван от хунтата, но успява да избяга и през август 1967 г. да емигрира във Франция. Завръща се от там в края на 1973 г. и веднага е арестуван от властта на черните полковници. Освободен е от затвора през 1974 г., след падане на диктатурата. Мицотакис-син наследява от баща си демократичните убеждения и категоричната си непоносимост към всяка авторитарната власт. Това той декларира и в речта си по повод отчета на правителството за мерките в борбата срещу коронавируса пред народните представители: „Всички ние вярваме в парламентаризма, особено в трудни условия, като тези, през които преминаваме, заяви Мицотакис.  И ще настоявам за съхраняване на тази демократична функция, отхвърляйки всякакви авторитарни ограничения, както за съжаление се случи наскоро в държава-членка на Европейския съюз - в Унгария“.  България дипломатично не бе спомената, при все че няма никакво съмнение относно неговата информираност за обстановката у нас.

Има два малко известни факта от общата ни и твърде сложна история с Гърция. През 1920 г., след края на Първата световна война, по предложение на американския президент Удроу Уилсън, който е бил твърдо убеден, че Западна Тракия е неделима част от България, е предложил на българите да бъде даден излаз на Бяло море включващ пустееща ивица (между Макри и Дедеагач), на площ от 30 000 кв м – 3 км по брега и 1 км в дълбочина, на която България да построи пристанище със шосейна и железопътна връзка до него. И гърците не се противят, но съвсем по гръцки настояват това да бъде заплатено. Правителството на Александър Стамболийски обсъжда този въпрос, но хазната е празна и започва протакане на преговорите до намиране на необходимите средства. На 9 юни 1923 г. обаче в България е извършен преврат. Стамболийски е убит, а на власт идва Александър Цанков, който под предлог за преодоляване на външната изолация на България, жертва националните ни интересите в Западна Тракия, а и на страната в цяло. Така България се лишава от естествения си излаз на Бяло море. По повод на предложението на Уилсън, 70 години по-късно, бащата на сегашния премиер на Гърция - Константинос Мицотакис, министър-председател в периода 1990-1993 г., заявява: „Няма съмнение, че българите рано или късно ще поставят въпроса за коридора и излаза на Бяло море обещан им още през 1920 г. от президента на САЩ Удроу Уилсън, и ние трябва да бъдем готови отново да обсъдим този въпрос.”  За голямо съжаление, нашите управници оттогава до днес

постоянно загърбват националните ни интереси.

И никой от тях не е повдигнал пред гръцката страна този изключително важен за държавата ни въпрос. Нещо повече, министър-председателят Бойко Борисов, който едва ли познава историята на българо-гръцките отношения, залага на някакво илюзорно приятелство с авторитарния неоосманист Реджеп Ердоган.

Сегашното гръцко правителство стана един от инициаторите за  съвместна декларация на правителствата на Франция, Германия, Италия, Испания, Португалия, Гърция, Ирландия, Дания, Финландия, Швеция, Латвия, Словения, Белгия, Люксембург и Холандия, които изразиха загриженост  относно, „рискът от нарушаване на принципите на върховенството на закона, демокрацията и основните права, произтичащи от приемането на някои спешни мерки във връзка с коронавируса“. България блести със своето отсъствие в този списък. Борисов не последва примера на Гърция и не се включи с подписа си в това съвместно изявление. Изясняването на генезиса на този въпрос е от първостепенно значение за развитието на вътрешно-политическото положение в България. Тревожни са симптомите от акта демонстриран от командите на Борисов, към депутатите от ГЕРБ и присъдружните в престъплението т.нар. „Обединени патриоти”, които не се регистрираха и провалиха планираното заседание на Парламента в миналия вторник. Това че Борисов нарушава закона може да има и други обяснения извън неговата доказана немощ пред парламентарната трибуна.

Корнелия Нинова обяви, че депутатите от „Коалиция БСП за България”, са внесли в деловодството на парламента повторно искане за изслушване на Борисов. Повторен отказ обаче от негова страна вече би бил и съответен сигнал към ръководството на Европарламента за параметрите на българския парламентаризъм. По всяка вероятност няма да остане безразличен и президентът Румен Радев. Срещу пълзящата диктатура, както казва пред БНР родената в София Клара Добрев, евродепутат от Унгария, и заместник-председател на Европейския парламент има само една формула: бдителност и борба, защото, казва тя „Заспиващите в демокрация се събуждат в диктатура”.