Нова Зора

Продължение от брой 18

Процесите протичат на пазара. А той също функционира по обективни правила и закони.

Полученият тук капитал, който постоянно расте и се натрупва, в един момент придобива собствена душа, ум, сили и воля, излиза от „командно дишане“ и започпва да функционира самостоятелно, без да отчита волята на тези, които формално го притежават и би следвало да разполагат с него по свое усмотрение. Това става особено категорично и видимо към края на ХIХ и в началото на ХХ век, когато капитализмът преминава в своя висш и последен стадии, наречен от В. И. Ленин „империализъм“. Ленин описа и анализира този стадий в своята знаменита книга „Империализмът като висш стадии на капитализма“ (1917). Преходът на капитализма в стадия на империализма наложи преустройството на цялата буржоазно-капиталистическа система. Капиталът се нуждаеше от нови условия, в които да нараства и активно и плодотворно да работи. И той ускори рязко развитието на технологиите като съкрати времето за тяхното въвеждане в сферата на производството. Намален бе отрязъкът от време от началото на производството през получаване на готовата продукция до реализацията на пазара и възвръщането на вложените средства и получаването на принадената стойност. Необходимо бе парите и стоките да се движат много бързо и свободно из целия свят. Като засилиха своята роля само в сферата на производството, капиталовложенията и потреблението, банките, т.е. финансовият капитал,

успешно навлязоха и в политическия сектор. И се включиха в управлението на света.

Капиталът е продукт на модерната, т.е. на буржоазната епоха. Буржоазията и капиталът са двете й най-важни същности; те определят характера и на социално-икономическата и политическата система. Нито буржоазията може да съществува без капитала, нито капиталът би бил възможен без буржоазията. Духът на капитализма произлиза от капитала и се въплъщава в буржоазията като господстваща класа. За да могат и буржоазията, и капиталът да извършат своята историческа мисия на преобразователи на света, е необходим нов тип държава, коренно различна от тази, която аристокрацията преди тях бе създала. Това е най-напред националната държава, а след това различни нейни модификации, докато се стигне до днешните опити за създаването на някаква глобална държава. Държавата е необходима, за да обедини силите на обществото и икономиката и да организира, контролира и управлява обществените отношения чрез различни институции и организации.

Тази нова триединна система живее и функционира отделно от Бога, Вярата и Църквата. Тя ги отрича и откъсва от себе си. Първоначално, докато буржоазията се формира, а капиталът се натрупва, тя ги приема, защото има нужда от тях, но в изопачен от протестантството вид. Системата е от онези „деривати“ на протестантската етика, за която „всичко е позволено“, щом „Бог не съществува“. „Бог не съществува“, но съществува капиталът! И той става новият бог на буржоазията и буржоазния човек.

Но понеже няма как капиталът открито да бъде обявяван за бог, налага се системата да включва способността си да съчинява дискурс и евфемизми на понятия и термини, които биха предизвикали раздразнения, съмнения или подозрения.

Каквито и нови определения да бъдат измисляни, за да означат капитала като бог, той е богът на новото езичество. А боговете на новото езичество са дело на сатаната!

Религията на новоезичеството е неолиберализмът.

Идеологията е религията на днешния ден, макар неолибералите постоянно да говорят за деидеологизация. Но без идеология е невъзможно съществуването на обществото, тъй като тя е подреждане на ценностите и представя своите обяснения на света като истини за всичко и за всички, които я споделят. Тя обединява и представя аргументи, за да получи човек основание да се осъзнае като творец на историята, както и да възприеме света в определена цялост и светлина, да го разбира, обяснява и да участва в делата му. Идеологията свързва подобно религията, но не чрез бог, а чрез вяра в човешката воля, способност и власт. Затова е и силно подвластна на сатаната и обикновено превежда на човешки език неговата зла воля.

Неолиберализмът е последната идеология, чрез която говори сатаната. Гласът му тук е най-силен, омайващ и поразяващ с покварата си. Защото неолиберализмът уж проповядва свобода и свободна воля, а здраво обвързва с въжетата си света и го поставя в пълно подчинение от волята на капитала. А той създава такива зависимости, от които никой не е в състояние да се изплъзне и да ги преодолее. Защото е власт, която не търпи волности и неподчинение. Тя се осъществява чрез хора, но те самите са във властта на капитала и дори нямат своя воля.

Властта на капитала е вездесъща! Тя е овладяла душата на човека, но и живота в неговата органична и неорганична същност, природата. Да не говорим за политиката, икономиката, обществените отношения. Неолиберализмът умело е втълпил на хората, че всичко се замисля и извършва от хора – политици, държавници, учени, военни, търговци, финансисти, индустриалци, философи. И то по техните мерки, мащаб и възможности.

Ако нещо не е наред, то е заради грешките на хората, а не на капитала и системата.

В духа на тази идеология е натрупването на огромна литература, разказваща за зловещата роля на разни „световно правителства“, „световни конспирации“, „клубове“, „центрове“, „институти“, които не само разработват планове и проекти за преврати, войни, политически убийства, заразявания, но и успешно ги осъществяват чрез поставени от тях държавници и военни, шпиони и наемни убийци. Като четеш тези книги, те обзема ужас. И се питаш истина ли е това или фантастичен разказ за невероятни неща. Истина е, разбира се! Дори не цялата. Но почти всички книги са писани пак по поръчка и са специално финансирани или с нарочно предоставяне на фактологията на авторите им, за да се отклони вниманието от този, който е вдъхновителят. За да не се накърни неговата сатанинска същност и се разбере истината за неговата всевластна роля. Затова никой автор не отива отвъд фактите, за да не би да стигне до цялата истина. По-добре е част от нея да се представя все едно е цялата, за да са по-лесни и повече манипулациите с човешкото съзнание.

4.

Днес капиталът е отнел свободната воля на цялото човечество. Той такава мощ е придобил, че като на шега внушава, определя, насочва, управлява човешката воля – от личния живот на отделния човек до поведението на държавите, народите и обществата. Никой не е годен да се съпротивлява и оспорва решенията и желанията му. Той е и в живата, и в неживата материя, обсебил е умовете и душите на хората, подчинил е безприкословно държавните и международните органи и организации.

Капиталът се е превърнал в някакво мистично същество, в левиатан (дракон; морско чудовище с формата на ламя, понякога отъждествявано със Сатаната – бел.ред.) на неолибералната епоха, излязъл от морското дъно, за да покори и овладее отново света.

Познанието ни за днешния свят не може да бъде вярно, точно и пълно, ако не отчитаме новото проявление на капитала, неговата могъща сила и парализираща власт над обществото и отделната личност. Можем да изваждаме на показ всякакви факти и явления, които здравият разум не е в състояние да проумее и приеме; да се стъписваме пред нечовешки жестокости, титанични сблъсъци, коварни замисли и необясними на пръв поглед събития и явления. Можем най-сетне да използваме правото си на свобода на словото и да изобличаваме политическите решения на различните държавници и да искаме тяхната оставка, да ги заклеймяваме като врагове на човека, но ако не видим в дъното на всичко това пипалата на капитала, нищо няма да сме познали и разобличили.

Причината ще остане скрита, а

дори да отречем следствията, няма да изкореним злото.

Левиатан не подлежи на превъзпитания и не можа да бъде поставен в услуга на онеправданите, да служи на справедливостта, равенството, свободата и братството. Нито може да бъде дисциплиниран и да работи охотно и безкористно в полза на обществото. Дори и държавата не е в състояние да го покори под своя власт и зависимост. Напротив, той е властелинът на държавата и обществото. Затова е илюзия, че капиталът ще се подчини на партийна програма и ще чуе справедливите искания, изразени в нея. Или ще се трогне от плача на страдащите и сълзите на немощните. Защото той съществува единствено за себе си. Понякога, за да покаже друго лице и предизвика симпатия към себе си, за да откъсне хора от левите идеологии и политически практики (както беше след Втората световна война), за да гримира лице на системата, имитира грижовност и състрадателност. Но това е за кратко. По време на Студената война, непосредствено след края на Втората световна война, в Западна Европа се формираха т.нар. социални държави. Това бяха най-мощните в икономическо отношение страни, отделящи от бюджета си за някакви малко или много сериозни придобивки за работниците. Тогава там се създаде т.нар. „средна класа“ от заможни дребни собственици, държавни служители, интелектуалци. Понеже тогава там управляваха социалдемократически партии, този впечатляващ жест на капитала бе приписан на социалдемокрацията. Голяма заблуда е обаче да се смята, че социалдемократите бяха „опитомили“ капитала и го бяха превърнали в изпълнител на тяхната воля за социална справедливост. Той сам бе решил да ги покаже на Съветския съюз и социалистическия блок, че благодарение на отказа им от революционния марксизъм и колаборацията с едрата буржоазия и дори с фашизма в Германия през 30-те години на ХХ век, са умели и грижовни държавници; че радикалните промени могат да се извършат по еволюционен, а революционен път; и най-сетне – само капитализмът е способен да осигури богат и охолен живот заедно с политически свободи и равенство на всички социални слоеве и класи. И че социализмът е несъстоятелен. Но не добавя, че за това „чудо“ работи целият свят и заради него страдат бедните в другите държави.

Капиталът никога не може да бъде подчинен от държавата чрез закони и норми. Защото не тя стои над него и не тя решава какво да е поведението му, а той е неин господар и владетел.

Капиталът може да бъде победен и подчинен на справедливостта от друг тип държава,

която да е създадена, за да овладее тази титанична и мистична негова сила и да я накара да работи за други нужди и в други ползи.

Каква ще е тази държава и кой социален и политически субект е натоварен с историческата задача да я създаде? И кой ще освободи хората от тържествуващото днес зло? Това са фундаментални въпроси, отнасящи се до смяната на социално-икономическите системи. Т.е. до характера на революцията, нейните движещи сили и основната класа, които ще я осъществят. Маркс нарече тази държава „диктатура на пролетариата“, а системата, която ще се установи след отхвърлянето на капитализма, комунизъм.

Всяка революция установява в началото диктатура на този, който е нейният основен субект. Така без съмнение ще бъде и при една бъдеща социалистическа революция. Аз не съм много сигурен, че тя ще бъде „на пролетариата“, защото едва ли пролетариатът ще я установи. Революцията за смяната на капиталистическата система ще я извърши някоя нова класа, която ще бъде натрупала достатъчно икономическа власт, за да поиска от буржоазията и политическата. Но че тази нова система ще бъде, според описанията на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, нямам съмнения.

Ролята на пролетариата обаче е изключително важна сега, когато капитализмът е навлязъл в своята непреодолима системна криза, след която повече няма да го има.

Колкото днес да го отричат, крият, обезличават, именно пролетариатът е този, който е длъжен сега да започне политическото подриване на капитализма. Борбата му срещу капитала е изключително важна. Тя е историческа, защото ще ускори края на системата и ще доближи настъпването на нова социално-икономическа и политическа епоха. Ала левите политически субекти и мислители са длъжни да работят много и упорито, за да помогнат на пролетариата отново да се осъзнае „в себе си“ и „за себе си“ и да привлече за съюзници всички онеправдани и потиснати. Той е длъжен да им помогне и да ги поведе, и те да се осъзнаят като класи, и да поемат ролите си в историята.

Сега е времето на подготвителната работа, когато отново трябва да се формират принципите на лявата идеологията, и когато левицата отново ще постави своите тактически и стратегически цели, ще набележи средствата, с които ще ги постига. Но преди всичко е необходимо днешният свят да бъде обяснен и да бъде казана истината за него. И смело, открито и безпощадно да се посочат порокът и грехът на капитала и капитализма, тяхната сатанинска същност.

Иначе този свят не може да бъде нито обяснен, нито преобразен.