Нова Зора

Коронавирусът безпощадно оголва упорито прикриваната същност на нищетата на днешната наша действителност. За съжаление, навлизайки  в ХХI век и в 4-та индустриална революция, древна България  се оказа без идеали, които да следва, без единна и боеспособна  общност, с живот и ежедневие далеч от стандартите на Европа за благополучие и просперитет!

Беда е, че народът, заблуден от демагогията на криминалната и озверяла за пари и власт “пяна”, не успя да открие и подкрепи умни и честни водачи, но по-голямата беда е, че през тридесетте “демократични” години, ние, които не напуснахме Отечеството, безропотно и самоубийствено  позволихме на користната и богоборческа сган, да завлече страната ни в мътните води на обсебилите ги животински, мегаломански и перверзни нагони и фетиши!

Дълго подготвяното и брутално осъществено

“прегазване” на СССР и страните от социалистическата общност,

действително ни доведе до “края на историята. Но то бе и детонаторът, взривил устоите на капитализма! Онзи капитализъм, за който говореше  К. Маркс – класов, но тласкащ човешката цивилизация напред и нагоре, изчезна. Изпари се “американската мечта”; няма я самодостатъчната и социално възвисена Швеция; не е във форма  и Германия – локомотивът на прогреса и стабилността на стара Европа!... Т.е., всичките “фалираха”, обзети от стихията на алчността и самовлюбеността!

Препускането по  “Третият път” към “лелеяната глобализация” създаде у “властелините на света” усещането, че са  “творци” на битието, без да са наясно със силата на “словото” т.е. следването  на божествения промисъл. И без да притежават  “духовността” на Завета, т.е. да имат морал!

“Изключителните” американци, подтиквани от “избраните”  транснационални  космополити, нагласиха света “по свой образ и подобие” – арогантен, силов, безскрупулен, безалтернативен, еднополюсен. Заповядано бе, че свободният пазар определя, а конкуренцията решава, кой кой е в този нов свят! Бягството на  значителна част от крупния  бизнес извън пределите на собствените им държави, създаде измамното чувство, че пазарът е безкраен и само чака някой да го превземе. Днес, дори високотехнологичните корпорации  отдавна нищо не произвеждат сами. Норма при водения от тях бизнес е да изкупуват бързо развиващите се  “start-up”  и различните, блокиращи внедряването на технологията възли, и то за  много пари, каквито могат да имат само най-големите бизнес-”конгломерати”.

Сложностите за държавите и техните народи настъпва тогава, когато “акулите” и “олигарсите” започват да

изнасят в офшорни зони свърхпечалбите от заработеното извън страната

и от “играта” с деривати на финансовите пазари. Един път - за да не плащат данъци; втори път - “тъмните им дела” да са далеч от погледите на разследващите журналисти и общественото мнение, в собствените им страни. В “колониите”, особено там, където се източват ресурси, например добив на злато, се формира “компрадорска буржоазия” от местни политици и олигарси, които поемат ролята на “пъдари” и блюстители  на статуквото. С течение на времето и, благодарение на вярната им  служба, те самите  стават олигарси и също като “началниците” започват да  изнасят огромните си доходи от рушвети и комисионни в офшорни зони. За удобство и имидж, те се превъплъщават   във  “филантропи”,  с цел “оптимизиране”   плащането на данъците си и “заработване” на  политически дивиденти за покровителстващите ги партии в собствените им страни.

Поради това, че получените приходи от водения по този начин  бизнес не се връщат обратно в производството, неолибералната икономика работи предимно с кредити, т.е. системата толерира банкстерите. За да не намалява  потреблението, т.е. оборота, генериращ печалбите и пълненето на хазната, бизнесът и гражданите вземат   кредити, които в повечето случаи трудно обслужват, защото нормата на личните им разходи не предполага реинвестиране на собствени средства. За да се финансира производство и възпроизводство се вземат нови евтини кредити, вследствие на което настъпва огромна взаимна задлъжнялост. Банките трупат лоши кредити, но продължават масовото кредитиране, за да не спира потреблението и да са “доволни” държавните чиновници. Фиксирайки настъпването на кризата, националните и наднационални финансови институти, като по команда,   започват да изкупуват лошите кредите на предприятията, на местните органи, на държавните структури, на частните  банки, печатайки поредната порция парична ликвидност. Когато “и количественото смекчаване” спре да помага, започват фалитите на фирми, банки и граждани.

Това е

същността на кризите при капитализма.

Сегашната криза обаче е уникална с това, че потреблението се срина заради тоталната самоизолация на населението по света, в течение на месеци. Как ще се излиза от това положение никой не знае, защото досега няма такъв прецедент и такова фатално стечение на обстоятелствата!

За да може да се справи една съвременна държава с подобни предизвикателства, тя трябва да има собствени институции, които да изготвят средно- и дългосрочни прогнози, на основата на задълбочени проучвания и анализи на фактите, събитията, на тактическите и стратегически въздействия върху моментното състояние, и на перспектива. Но най-важният елемент в управлението на една система са интелектуалните и организационни възможности на хората, които са се наели да ръководят държавата. Ако те са професионално некомпетентни, тогава просто не биха могли да се ориентират в проблематиката и винаги ще са зависими от т.нар. специалисти, които в повечето случаи са поставени на определени длъжности от лично заинтересовани олигархични и задкулисни  кръгове. Ако управленците са морално деградирали, то те няма да имат физическата възможност да бъдат обективни съдници на простъпките на подчинените си, в т.ч. и при корупционните практики така, както изисква общоприетата човешка етика и законите на страната. Ако са хора с понижена обща култура и принизена социална ангажираност, то те няма да са положителният пример за подражание от младото поколение и ще приемат решения, които с нищо няма да подпомагат родолюбивото и съзидателно начало, необходимо за обединението  на гражданите в името на високи национални цели.

В условията на фактическо робство

За съжаление, през последните десет и повече години цялата тази порочност в управлението откриваме в дейността на преобладаващата част на държавната администрация, потвърждение на което е мястото на България в световните и европейски класации.  В  рейтингите   на ООН за 2019 г.,  РБ заема следните позиции: по свобода на словото е на 111 място; по ниво на усещане на щастие – 97 място от 156 страни; по продължителност на живота  – 83 място; по доходи на населението – 80 място; по  просперитет – 49; по конкурентноспособност, икономически процес и държавно управление – 49; по върховенство на закона – 55 място. За сравнение,  до 1989 г. в тези класации НРБ е била винаги сред първите 30 страни в света!

От падането под турско робство българският народ вече над 600 години е под нечие фактическо господство! След сделката между М. Горбачов и Дж. Буш-старши  на кораба “М. Горки” край о-в Малта, България за пръв път се оказа под покровителството на САЩ, които чрез Плана „Ран-Ът” наложиха у нас принципите на “Вашингтонския консенсус”,  признат през 2004 г.  от нобеловите лауреати по икономика Стиглиц и Кругман за напълно неадекватен и погрешен модел за развитие за страните от бившия Източен блок. Но българската политическа класа, дресирана в конформизъм, и до ден днешен се тътри на опашката на ЕС, изпълнявайки тези пагубни за страната “постулати”. За българския премиер това положение е “добре дошло”, защото не се налага да се приемат собствени решения, а само  стриктно да се изпълняват разпорежданията на „големите началници”. А с какво тези решения допринасят за просперитета на страната и благосъстоянието на народа, това за него  не е от значение, особено сега, когато “наш” човек, от кръга “Глобална България”, оглави един от изпълнителните органи на “Вашингтонския консенсус”, назовани от американеца Джон Пъркинс “икономически килъри” на държави!

Вероятно, за управляващите, е комфортно,

когато твой повелител, е най-мощната държава в света!

Но тогава основателно възниква въпросът, защо когато САЩ продава по най-висока цена стари модели самолети, взема парите ти седем години предварително? Дали не е, защото има страх, че можеш  да се откажеш от “изгодната” сделка? Няма как да се сърдим на Доналд Тръмп, който  като бивш бизнесмен, не може да не грабне милиарден “подарък”, още повече, че “условието” е смехотворно – да бъде сложен гостът, редом до президента, пред “Камината в Белия дом!”. Бонус –  усещането е, че майка му го гледа “отгоре”, а е уговорено и погалване “егото” му с думите: “България и САЩ, са две велики страни!”. Но истината е, че ако Съединените щати бяха “велики”, то те едва ли сега  щяха да искат отново да стават “велики”. А да определяш една малка балканска страна за “велика” днес, когато една пета от нейното население живее под прага за бедността, а друга една пета са икономически имигранти, си е направо лицемерие! Каквото е и  казаното от техния Еxcellence в София: “Българското правителство се справя невероятно в борбата с коронавируса”! И това при положение, че същото това  правителство се оказа с празен Дръжавен резерв при настъпване на бедствието Covid-19, а българският премиер публично заплашва българите, че по “улиците ще излезе армията със шмайзери”!

Създавайки пълен, в т.ч. и медиен комфорт на метрополията, българските безгръбначни управляващи не искат да разберат че, за да постигнеш за страната и народа си признание, трябва ти самият, да си чист и честен. И само от такава позиция авторитетно би могъл да поставяш въпросите си пред “Big Brother”.  И само тогава той би могъл да помисли как реално да ти помага, при решаването на големи и малки проблеми. През 1949 г., проф. Лудвиг Ерхард, финансов министър в правителството на канцлера Аденаур, въпреки подписаният Канцлер-акт, фиксиращ до 2099 г. васалното положение на Германия пред победителя САЩ, заявява на американския генерал, ръкодител на окупационната администрация: “Ние няма да следваме вашите препоръки, а ще създаваме своя социална пазарна икономика!” Американците отстъпват и така се появява “германското икономическо чудо”. Победената във войната Федерална република постига икономически суверенитет  не с лакейски усмивки и чупки в кръста, а с ясна, принципна, и, най-важното, независима, и в интерес на страната си, позиция!

Пандемията провокира разпадане на установилия се световен ред. Ако не се появят в най-скоро време общи решения, за което дълбоко се съмнявам, в близко бъдеще отделните страни ще бъдат принудени да търсят самостоятелното си излизане от кризата. Това означава, че политическата класа на всяка страна, днес трябва, въпреки безусловния

”Канцлер-акт”, да намери своите “опорни точки”.

Това е необходимо в бъдещите преговори с големите играчи, да не е зависима от явните и тайни договорки помежду им. Наложително е да се сформират групи, които да готвят визии, сценарии и анализи за мястото на страната ни в бъдещото преформатиране на международните отношения. Такива сигнали световната общественост вече получава!

Преди няколко дни  вестник “Уолтстрийт джърнъл” (WSJ) публикува статия на 96-годишния Хенри Кисинджър, в която той  формулира препоръки за действията на САЩ  при евентуално бъдещо ново устройване на света. Имайки предвид членството на България в НАТО и ЕС, за нас е от изключителна важност, да разберем визията за света на бившия  държавен секретар на президента-републиканец  Ричард Никсън:

“Когато пандеимята “Ковид-19” свърши, много институции в държавите ще получат присъдата: “Вие се провалихте!”. Но главното е, че светът никога повече няма да бъде същия... Нито една държава, включително САЩ, не би могла сама, със собствени сили, да преодолее кризата… Необходима е глобална програма, която да включва три направления. Първо, да се засили глобалната съпротива срещу инфекциозните заболявания... Второ, трябва да се постараем да излекуваме раните върху световната икономика... Нашите програми трябва да смекчат въздействието на приближаващия се хаос върху най-уязвимите части на човечеството. Трето, трябва да запазим принципите на либералния световен  ред. В  дълбоката  памет на съвременните правителства винаги се намира първообраза на всяка власт: “град зад стена”, защитаван от могъщи вождове, понякога деспотични, а понякога милостиви, но винаги готови да защитят народа от външния враг... И какво се случи след началото на пандемията – анахронизмът изведнъж оживя. “Градът зад стената” възкръсна в същия момент, когато просперитетът стана напълно зависим от глобалната търговия и свободното движение на хора. В тази ситуация  световните демокрации трябва да се борят с образа на “града зад стена”, да защитават и укрепват ценностите на Просвещението... Сега не е време за продължаване на хилядолетния спор за избор между спасителната власт и неефективния стремеж всичко да се прави според закона. Трябва да се изберат приоритетите.... Историческото предизвикателство пред всички нас е да се справим   с кризата, да построим бъдещето. Неуспехът може да предизвика световен пожар”.

Това е позицията на легендарния автор на “учебника” по дипломация “Времена на промени”, който търси компромиса, но здраво стои зад неолиберализма и водещата роля на Америка в световните дела. Кисинджър ласково се изказва и за европейската доктрина на Макрон. Но е краен с негативното си отношение към  протекционизма и силните лидери. В същото време,

самодостатъчна и силна Русия

търси и вече намира своето място, в един нов полицентричен световен ред. Когато една държава, нейното ръководство, отделните политически фигури са пред избор на решения, които касаят милиони хора, то те са длъжни, по определение, да разглеждат всички възможни варианти, да ги подлагат на обсъждане и във всички случаи, да се допитат до народа си. На България, за пореден път й предстои такъв избор. Затова тя внимателно трябва да анализира прагматичните, но действени решения на президента Путин за възможните варианти пред малките страни в настъпващия световен хаос.

Ето един лек нюанс с внушителни последици при прилагането на такъв  подход!

Най-голямата банка на РФ, където съхраняват личните си  спестяванията на над 96 милиона руски граждани, и която обслужва  над 2,5 милиона корпоративни клиенти е ПАО “Сбербанк”, с мажоритарен собственик – Правителството на РФ (52,32%). Чуждите  акционери притежават 43 % от акциите на банката, която към 31.12.2019 г. е със собствени активи от 4 трилиона и 486 млрд. рубли. Президент и Председател на УС на банката от 2007 г. и понастоящем, е Герман Греф, бивш министър на икономиката на РФ, работил през 90-те години в кметството на Санкт-Петербург под ръководството на Владимир Путин. През ноември 2007 г. новият ръководител на най-голямата руска държавна банка сключва

петгодишен договор с компанията на Бил Гейтс “Майкрософт”.

Договорът, продължен през 2012 г., е със задача изграждане на отраслова платформа, която да обедини в една система партньорите на банката с техните взаимодопълващи се нововъведения в областта на създаването на нови продукти, услуги, продажби, маркетинг, обслужване и дистрибуция.

Най-успешните, известни и печеливши технологични платформи от този порядък са тези на Microsoft Windows, Google Android и Apple iOS, Intel. Именно, използвайки такъв инструмент, се развива бизнес, свързан с функционирането на огромно количество приложения. Ценността на тази платформа е, че стимулира развитието на най-различни бизнеси, увеличавайки капитализацията й до стотици милиарди долара. Към настоящият момент платформата “Sberbank” е реализирана и успешно работи. Нещо повече. През 2017 г., Договорът на „Сбербанк” с „Майкрософт”, е продължен с нови пет години и предвижда: стратегическо сътрудничество в областта на кибербезопасността, на интендификацията на клиенти на банката с помощта на “Windows Hello”, на използването на “облачните услуги” на „Майкрософт” и обединяване усилията на двете организации в областта на развитието на изкуствения интелект и роботизацията. В края на 2019 г. “Сбербанк” обяви за приетия федерален проект “Изкуствен интелект”, който е включен в националната правителствена програма на РФ “Цифрова икономика”. На 20 февруари т.г., на сайта на правителството на РФ, се появи информация, че единната цифрова платформа ще бъде готова до 31 декември 2021 г. и ще обслужва дейността на президента на РФ, на министър-председателя, на двете палати на Федералното събрание, на Съвета за сигурност на РФ, а така също администрацията на президента и апарата на правителството на РФ.

На фона на актуалната информация за пълното интегриране между едни от най-мощните икономически субекти на РФ и САЩ за създаване на крайни продукти, с внедряване на върхови нововъведения от информационно-технологичен и организационно-управленски характер, абсолютно нелепо и фейково звучат   брътвежите на

дребните по интелект, но едри по килограми атлантици-недоносчета,

които ни внушават мантрите за изолацията и за икономическото рухване на РФ, както и техните  напъни за  възбуждане на евроатлантическа солидарност срещу тоталитарна Русия и нейния президент.

Не ви ли направи впечатление,  господа демократи-измекяри, че на Санкт-Петербургския икономически форум през юни 2019 г., с участието на китайския и руски президенти, на който блестящо се представи българският президент Румен Радев, участваха и над 500 висши представители на американския бизнес, а търговският оборот между двете страни през 2019 г., е нараснал с 34%? Докато България си дава и последните пари за стари модели американски бойни самолети, а Турция купува най-новите руски зенитни комплекси (с противосамолетно въоръжение!), най-големите американски компании в т.ч. и “Майкрософт”, която вече не е собственост на глобалиста Бил Гейтс, търсят съвместен бизнес и печалби с руски партньори,  на територията на “изолирана” Русия!

Какво ще кажете, господа “демократи” и управляващи? Май, пак не сте в час? И с вашето невежество продължавате да ни набутвате в блатото на разрухата, глада и безродието! Ако  оставите народа на мира, той  сам ще си  намери  и Пътя, и Истината, и Живота. Ще го намери така, както през вековете,  с непогрешимо чувство за неговото спасение, са го правили нашите предци!

* * *

В началото на ХХ век големите български писатели Иван Вазов (“Службогонци”), Алеко Константинов („Бай Ганьо”) и Ст. Л. Костов (“Големанов”), явно, потресени от безпардонното и просташко търсене на “келепир”, най-вече чрез власт, избори и шуробаджанащина, създават класическия образ на “предприемчивия”  българин от епохата на първоначалното натрупване на капитала, с целия му пълнокръвен, първосигнален нагон за власт и пари! И ако през 1928 г. Ст. Л. Костов пише: „Хубаво е да си министър, дявол да го вземе! Власт... Чест... Слава! Министър Големанов! (Движение с ръката, като че ли се подписва.) Най-високото стъпало, на върха, по-нагоре - небе!...”, то през 2020 г. той би казал: “Голям кеф е да си министър-председател! Власт..., пари..., удоволствия! Над тебе няма никой  – само небе!....”.

Но това ще е така, докато заблудената “маса хора” – долу,  не се усети, че техните слуги  – горе, вече не  служат “на ползу роду”, а са се впили като кърлежи в снагата на Отечеството. И дебелеят!

Дали някой ще им дойде на помощ или ще е “дежавю” с  ноември 1989?!