Нова Зора

На Георги Карауланов

Чиновници и виночерпци дребни,

отровата ви нас не ни мори.

Не вярвайте в прогнозите служебни.

На смъртен акт не вярвайте дори.

Една душа зад зъбите си носим.

И като гол юмрук – едно сърце.

Но стъпваме по въглените боси.

И хляб ядем от своите ръце.

Нас ярост ни свестява цял живот.

След всяка смърт възкръсваме отново.

И тръгваме от каменния под

на моргите – по-силни и сурови.

В челата ни, белязани за труд,

в горчива пот свистя искрата божа.

Но беше яка селската ни кожа.

И бе неизтребим духът ни лют.

С главите си разбивахме стени.

И падахме. Но пяхме справедливо.

Когато ни погребвахте дори,

ний бяхме живи. Живи!

Живи!

Огледайте високия ни ръст,

широкия ни кокал, всяка рана...

За яростта, в сърцата ни събрана,

са твърде малко два кубика пръст.