Нова Зора

Дайте ми средствата за масова информация и аз от всеки народ ще направя стадо свине.

Йозеф Гьобелс

Живеем във време на интернет и комуникации, които нямат аналог в миналото. Т.нар. лъжливи новини (fakenews) са ежедневие. Всеки по-амбициозен конспиролог, без да си показва дипломата и обсебен на някаква тема, може да си създава профил в YouTube и да събира последователи.

Авторът на горната мисъл има и друга: „Колкото по-чудовищна е лъжата, толкова по-охотно тълпата вярва в нея.“

Преди 50 години, на милиарди хора по света беше прокарана грандиозната лъжа, че Човекът е стъпил на Луната с космическите кораби на американската програма „Аполо“. Благодарение на СМИ хората повярваха и бяха горди. „Повярваха“ и някои от съветските космонавти (Леонов, Гречко). Други като съветският лидер Леонид Брежнев склониха да извлекат максимална полза от мълчанието си. Скудоумието на загнилия политически елит на СССР не му позволи да проумее, че слага началото на поражението си в Студената война.

След 1991 г., светът стана еднополярен.

След като лъжата на ХХ век беше приета за истина и американците поведоха в космическата надпревара, всяка нова лъжа на Държавния департамент можеше да мине без особени проблеми в ООН. Разпадаха се държави, убиваха се лидери, сменяха се режими, НАТО сипеше бомби над Европа и Азия, световни конференции обсъждаха тенденциозно озоновата дупка и глобалното затопляне, и винаги правилна бе позицията на САЩ.

Междувременно човечеството надмина 7 млрд. и възникнаха за решаване нови проблеми с околната среда: боклук, замърсяване на океаните, недостиг на питейна вода и енергия, пандемии от нови вируси.

Неолибералната икономика показа своята несъстоятелност.

Свръхзабогатяването на едно малцинство означаваше бедност, безработица (20.5 млн само за месец април в САЩ) и екзистенциални проблеми за 90% от земното население.

Тъй като ядрените арсенали на Руската федерация и Китай изключват сблъсъци като тези във ВСВ, т.нар. „deepstate“, в лицето на милиардери като Бил Гейтс, Джордж Сорос и др., предлагат, и то доста неприкрито, да се регулира нарастването на земното население без проливане на кръв, а именно с чипизиране на хората и поголовното им задължително ваксиниране срещу набедени за вируси - убийци.

За целта народите, населяващи земното кълбо, трябва да бъдат наплашени, че ги очаква Апокалипсис, ако не се подчинят на управляваните отвън правителства и не приемат ваксинирането.

В какофонията от противоречива информация започна да нараства броят на една група хора в англосаксонския свят, която отново надигна глас, че не може да става дума за земно кълбо, след като Земята е… плоска.

След лъжите на НАСА за полетите до Луната „плоскоземците“ извадиха старите хипотези, въпреки че днес доказателствата им не издържат въобще.

Спорът дали Земята е сфера или диск, води началото си от древността. Той не е бил чисто научен и в него винаги се е намесвала и религията с писанията в Библията. Хората, които тогава не са летели в стратосферата (над 12 км), са виждали и усещали Земята около себе си като равнина. И тъй като религиозните канони не се нуждаят от доказателства, теорията за плоската земя дълго време е била без алтернатива.

По-късно, мореплавателите започнали да усещат, че корабите, отдалечавайки се от наблюдателя, не могат да изчезват от погледа им току тъй. Пръв Питагор (VI век пр.н.е.) предположил, че Земята може би има кръгла форма и дал начало на спорове за няколко века. Точка на споровете поставя Аристотел. „Един голям ум винаги може да измисли нещо, стига да се сети“ - казва Мечо Пух. И Аристотел предложил на „плоскоземците“ да обяснят защо сянката на Земята по време на лунно затъмнение е кръг, а не ивица. Като добавил, че когато се движим от север на юг, на небосклона излизат нови звезди и че Слънцето променя наклона си с географската ширина, твърдението на му, че Земята е сфера, добило нужната популярност в християнския свят. Слоновете и костенурката в представата на мирозданието били оставени на индуската митология.

Въпреки че даже папа Пий II през 1481 г. провъзгласил в своя була, че „В действителност почти всички са единодушни, че Земята е кръгла“, реакционното духовенство не се предавало. Католическите духовници оставали „плоскоземци” и казвали, че даже и уговаряли Христофор Колумб, да не предприема плаването си към Индия, за да не изпадне след края на плоската земя в ада.

Спорът добивал и разклонения. Някои се съгласявали с формата на сфера, но твърдели, че в Земята има кухина, в която се намира друга сфера с друг свят, различен от нашия. Хашек осмива подобни хипотези в романа си „Приключенията на добрия войник Швейк“ с думите на един луд. Той твърдял, че „в земното кълбо имало още едно, много по-голямо от външното.“(гл.4)

Между лъжа и заблуда разликата не е голяма.

Понякога погрешна хипотеза, погрешна теория или слаб експеримент може да доведе до заблуда даже честен изследовател. Изглежда такава е била заблудата на английския изобретател Самюел Роуботъм (1816-1884 г.), който с псевдонима „Паралакс“ издава през 1849 г. брошурата „Зететична астрономия“. Брошурата от 16 страници достига през 1881 г. размера на книга от 430 страници. Роуботъм се основава главно на т.нар. Бедфордски експеримент. Знамето на мачтата на отдалечаваща се лодка по река Бедфорд, се виждало с телескопа му на по-далечно разстояние от линията на хоризонта. Ерго - Земята е плоска! И, въпреки че експериментът на „Бащата на плоската земя“ е опроверган от друг астроном - Ричърд Проктър, броят на „плоскоземците“ нараства. Всъщност, в присъствие на атмосфера, ефектът се дължи на рефракцията и Бедфордският експеримент е доказателство за обратното, а именно че има крива на хоризонта.

„Плоскоземците” се обнадеждават от харизмата на Роуботам. В Европа е в разгара си индустриалната революция и откритията идват едно след друго, но те не униват. За тях Земята има форма на диск (днес на обърнато фризби), в центъра на който се намира Арктика. Южен полюс няма, а по краищата на диска се издига ледената стена на Антарктика. Слънцето и Земята с диаметри по 50 км се въртят над повърхността на Земята на разстояние 4800 км.

Аргументите на „плоскоземците” остават доста смехотворни. „Защо след като подскочите, падате на същото място?“, „Защо моряците ползват плоски карти, а не глобуси?“…

В 1893 г., вече след смъртта на Роуботъм, Лейди Елизабет Блаунт основава „зететическо общество“, което в средата на ХХ век се възражда от Самюел Шентън (1956 г.) като „Общество на плоската земя” (InternationalFlatEarthSoc). „Плоскоземците” твърдят, че органите на сетивата и простите средства за наблюдение, са единственото, на което може да се вярва. Всичко, което им противоречи, те отхвърлят със заявлението, че е лъжа. Така космическите полети на СССР и САЩ, са лъжа и заговор. НАСА лъже народа за полетите до Луната. За снимката на кръглата Земя от космоса „Обществото на плоската земя” спокойно заявява: „Виждате ли колко лесно подобни фотографии могат да излъжат нетренирано око?“ На въпроса „Но нали и вие признавате, че другите планети са сферични?“, готовият отговор е категоричен: „Земята не е планета!“ „Плоскоземците” имат обяснение даже на земното ускорение. Според тях земният диск се движи нагоре с ускорение 9.8 м/сек2. Не казват обаче какво ще се случи, когато ускорената плоска земя надмине скоростта на светлината.

На това място лично моето търпение започва да се изчерпва.

Една заблуда отдавна е преминала в лъжа,

която за щастие, не може да навреди на народите, както лъжата за коронавируса. И аз, без да съм член на въпросното Общество, се съмнявам, че НАСА е осъществила полет с кацане на земния спътник, както и че разбиването на самолетите в кулите на Международния Търговски център в Ню Йорк май е направено с фотошоп. Но „плоскоземците” нямат предвид моите съмнения, а отричат постиженията на науката и технологиите въобще, заявявайки безцеремонно, че всичко се дължи на загадъчна „тъмна енергия“.

Как е възможно в ХXI век наши съвременници да защитават една алтернатива на общоприета истина („Земята е кълбо“) и въпреки всички доказателства да твърдят, че това е заговор между великите сили. Аз нямам отговор на този въпрос, ето защо ви предлагам отговора на проф. Аркади Тишков - зам.-директор на Института по география на РАН:

„Теорията за плоската земя е не просто лъженаука, това е постмодернистки възход на човешката неграмотност, абсурд и невежество. Причината е, че се появи разлом между поколенията. Днешното поколение ползва информацията по отношение на природните науки по един невежествен начин. Иска да живее по московско време, а се намира в Сибир. А когато човек не може да намери мястото си в пространството, първата му крачка е вярата в теорията за плоската земя.“