Нова Зора

На 11 март т.г. Световната здравна организация (СЗО) обяви епидемия от коронавирус, избухнала в Китай, за пандемия. За да се предприемат реално извънредни мерки от всички държави, СЗО предупреди, че в световен мащаб се очаква смъртен изход за 3.4 % от заразените с COVID-19.

Сметката не е сложна. Новият коронавирус се разпространява като вълна и е изключително заразителен. Половината население на Земята вероятно ще го прихване. Това означава, че от 3.5 млрд е съдено да умрат около 120 милиона земни жители, т.е. 2 пъти повече от „испанката“ (испански грип) след края на Първата световна война.

Резултатът беше панически страх у всички, които не бяха чували за вируси и инфекциозни болести. Кметът на Москва - Собянин, нарушавайки конституцията, въведе такава строга карантина, че тези му действия бяха определени от опозицията като фашистки. В московските аптеки се стигна до параграф 22 - „Маски не продаются без маски!“.

Гласовете на експерти като проф. Игор Гундаров (РФ), доктор Шива Аядурай (САЩ) и д-р Пламен Пасков (България), засега не се чуват достатъчно силно от непрекъснатото мърморене в СМИ на паникьори като Бойко Борисов, който си е въобразил, че „камиони с трупове“ не са потеглили само благодарение на неговата навременна намеса за обезлюдяване на българските градове и спиране на производството.

Има обаче учени, които предпочитат да анализират със статистически данни, вместо със заклинания. Такъв безспорно е председателят на Руското икономическо общество на името на Шарапов - професор Валентин Катасонов.

Предлагаме ви неговото последно изявление за електронното издание на „Фонд стратегической культуры“, Москва.

Предприетото от повечето страни в света блокиране на икономиката заради борбата с т.нар. пандемия на коронавируса, е голяма грешка, за да не кажем провокация от световен мащаб.

Окончателно решение за започване на специална операция с кодово наименование COVID-19, е прието на закрито заседание на срещата на върха на Cветовния икономически форум в Давос (21-24 януари 2020 г.). Решението се огласява след една седмица от Световната здравна организация (СЗО).

На 30 януари СЗО направи съобщение за възникване на „извънредна ситуация в областта на общественото здравеопазване, имаща международно значение“. Това заявление на СОЗ звучеше малко странно, тъй като до този момент проблемът беше почти чисто китайски. Извън границите на Китай бяха регистрирани само 150 случая на инфекция от COVID-19.

На 11 март СЗО обяви състояние на „пандемия“ от коронавируса, т.е. превръщането на COVID-19 в глобална заплаха. Не бяха представени обаче никакви статистически доказателства, че проблемът е прераснал в пандемия.

Преди години СЗО работеше съгласно вътрешни правила, в които бяха разписани количествени критерии за обявяване на пандемия, но в средата на първото десетилетие на 2000-та година, тези критерии бяха изоставени. Много наблюдатели още тогава забелязаха съществени промени в дейността на СЗО. Точно тогава американският милиардер и основател на корпорацията „Майкрософт“ Бил Гейтс, чийто фонд стана най-важният донор на СЗО, сложи ръка на тази организация.

За да звучи предупреждението за пандемия убедително, СЗО обяви, че смъртността от COVID-19 в близко бъдеще ще достигне 3.4% спрямо общия брой на заразените с коронавируса. Наистина, СЗО не назова мащаба на разпространението на вируса по планетата. Но мнозина изтръпнаха. Защото, ако разпространението на инфекцията с COVID-19 протича по установените закони на вирусологията, то пандемията би трябвало да засегне половината от земното население.

Германският канцлер Ангела Меркел наля масло в огъня като заяви, че в нейната страна предстои да преболедуват 70% от населението. Но дори да приемем, че инфекцията ще засегне 50%, то съгласно прогнозите на СЗО, от пандемията в света ще трябва да умрат над 130 милиона. Астрономическите цифри наплашиха много хора и политици. В различни страни започнаха да въвеждат карантина, извънредно положение, забрана за пътуване и прекратяване на работата на предприятията.

За борба с коронавируса бяха организирани събиране, обработка и информиране на населението със статистически резултати за COVID-19: брой на тестваните на инфектираните, на оздравелите и на починалите граждани. Показателите се предоставят, както в абсолютни числа, така и в относителни величини (проценти на 100 000 души и т.н.). Актуализирането на статистиката става ежедневно. Центровете за събиране и обработка на данни са многобройни. Във всяка страна те могат да бъдат градски, отраслови, общонационални, за социални групи и др.

От най-известните центрове, събиращи и обобщаващи информация от цял свят, може да се посочат: Център за системна наука и техника „Джон Хопкинс“ (САЩ), Световната здравна организация, Global Health Policy, Worldometers, Finansial Times и др.

За съжаление, от качеството на статистиката може да се желае повече. Статистиката за различни страни не винаги е сравнима, включително и по технически причини. Много силно варира качеството на тестовете за идентифициране на инфекцията от страна на страна, а дори и вътре в дадена страна. Често положителни резултати от тестовете се оказват погрешни. Има и регистрирани случаи, в които самите тестове са били заразени с коронавируса.

Още по-сериозен е проблемът с определяне на причините за настъпилата смърт. Известно е, че в много случаи коронавирусът играе ролята на спусък, изострящ други заболявания на човека (онкологични, сърдечно-съдови, белодробни). И когато такъв човек с положителен тест за COVID-19 умира, в повечето случаи без да се замислят, посочват като причина за леталния изход – коронавируса. Доскоро този проблем не беше изобщо методически отработен.

Накрая, на 16 април 2020 г., СЗО издаде образец за заболяването COVID-19, с препоръки за неговата диагностика и за идентификация при настъпване на смърт. Но специалистите смятат, че тези документи са доста разхвърляни и субективният фактор отново силно повлиява на статистиката за COVID-19.

Експертите основателно отбелязват, че много смъртни случаи, които са със заключение „от коронавирус“, би следвало да се определят като „смърт с коронавирус“.Т.е. причината за смъртта е друга, а коронавирусът е само съпътстващ фактор. Почти всички специалисти са на мнение, че по такъв начин мащабът за смъртността на COVID-19 се завишава.

Боледуването след заразяване с коронавирус е съпоставимо с грипно заболяване от средна или тежка форма. До 80% от всички хора с положителен тест, нямат симптоми на болестта. Даже сред 70-80-годишните, без симптоми са 60%. Над 95% от заразените не изпитват остри симптоми. Инфектирането на деца, юноши, младежи и хора в средна възраст, не им пречи нормално да живеят, да се учат и да работят (с изключение на тези с хронични и тежки заболявания).

В редица страни има статистика на леталните случаи по възрастови групи. Неотдавнашното изследване на Станфордския университет показва, че в Ню Йорк, градът в който са починали 1/3 от жертвите на COVID-19 в САЩ, коефициентът на смъртността на хората на възраст до 18 г. практически е равен на нула. За възрастовата група от 18 до 45 години този показател е равен на 0.015 (т.е. 10 починали на 100 000 души). А във възрастовата група над 75 години показателят за леталност е 80 пъти по-голям – 0.8%. Това значи, че умират 800 души на 100 000 заразени с COVID-19. Но в щата НюЙорк 2/3 от починалите са по- възрастни от 70 години. Над 95% са над 50 години. А около 90% от починалите са имали до заразяването сериозни заболявания.

Средната възраст на починалите в повечето европейски страни (вкл. в Италия) е над 80 г. и само 1% от жертвите не са имали сериозни заболявания преди това. С други думи профилът на смъртността от COVID-19 е този на естествената смъртност.

Заслужава внимание т.нар. медианна възраст на починалите с диагноза COVID-19. Това са годините, спрямо които половината от умрелите са по-стари, а другата половина – по-млади. Този показател в три страни: Австрия, Великобритания и САЩ, е 80 години; в Италия – 81; в Испания и Германия – 82; в Швейцария и Франция – 84. Най-голям е в Швеция - 86 години.

Допълнителен щрих към картината на смъртността от COVID-19 е информацията за смъртните случаи в домовете за стари хора. В такива домове делът на жертвите от коронавируса достига 20-30% от общия брой починали. Данните за отделните страни в проценти са следните: Австралия - 25, Канада - 62, Дания - 33, Франция - 51, Германия - 36, Унгария - 19, Ирландия - 60, Израел - 32, Португалия - 40, Сингапур - 11, Швеция - 45.

Нарастващият обем статистическа информация налага извода, че COVID-19 е инфекция опасна само за много възрастните хора и за хронично болните. Със сигурност може да се твърди, че тя е само катализатор, който активира хронични заболявания, които съпровождат всички хора на почтена възраст.

Какъв извод може да се направи?

Старите хора и хората с хронични заболявания трябва да се намират в изолация и да вземат профилактични мерки. Високата смъртност в домовете за стари хора има естествена причина – възрастта на обитателите им. А допълнителен фактор се явява фактът, че намирайки се под общ покрив, те имат идеалната възможност да се заразяват помежду си, както и да се „опрашват“ с вируса, когато бъдат хоспитализирани. Днешната вирусна криза поставя на дневен ред въпросът как домовете за престарелите хора в риск, да се превърнат в сигурни убежища, а не да стават места, от които хората да се преселват по-скоропостижно в другия свят.

Що се касае до децата и младежите, то според редици експерти, прекъсването на уроците и посещението им в училищата е голяма грешка. Към 20 март т.г. е обявено и изпълнено затварянето на училища и университети в 135 страни. При това, посещението на учебните заведения, не е съпроводено с риск за младежите. Не само младежите, но и хората на средна възраст могат да продължават трудовата си дейност без особен риск за здравето и живота си. Разбира се със спазване на предпазни мерки, както при епидемия от грип.

Замразяването на икономическия живот е голяма грешка. Някои го определят като подривна операция, организирана от СЗО и стоящите зад нея сили.

Превод Румен ВОДЕНИЧАРОВ