Тези, които бунят кошера в БСП, работят за ГЕРБ. Някои го правят съзнателно, други несъзнателно, но резултатът е този, да помогнат на ГЕРБ да не загуби властта
Разговор на Йовка Йовчева с Румен Овчаров в предаването на „Дарик радио” – „Реактивно”
Не зная каква слушаемост има „Дарик радио“. Нито пък предаването „Реактивно“. Попаднах случайно на него. И не съжалявам. Не просто защото бе удоволствие да слушам разговора на умни и подготвени събеседници, а защото темите бяха ГЛАВНИ. И по всяка от тях, пряката връзка с най-главната – съдбата на икономиката, на държавата, на народа, на властта и нейните отговорности, се очакваше отговорът да бъде даден от Румен Овчаров - последният от големите политически фигури и стопански фактори в могъщата с интелекта и с професионализма си, някога, Българска социалистическа партия. Нееднозначна и многоизмерима фигура, Румен Овчаров през годините вървя все по острието на бръснача. „Широките маси“ не му простиха откровеността, че БСП няма да строи социализъм, когато през 2005 г. взе властта. На подбив го нарекоха „Дългият инкасатор“. Но не минаха и две години и се оказа, че е твърде незаобиколим дори за още по-широканските визии в „левия европейски промискуитет“ на министър-председателя Станишев. Но и в двата случая Румен Овчаров имаше ролята на полюс – недолюбван и суров, прям или не чак дотам, той имаше самочувствието да отстоява себе си, собствената си гледна точка и не откликваше на жизнерадостния призив „давайте жить дружно!“
Румен Овчаров не замиташе под килима ни страсти, ни факти. И в същото време, нищо не му бе чуждо. Винаги и над всичко обаче поставяше експертното начало, задълбочеността в познанието на проблема, преди приемането на съответното решение, за преодоляването му. Не заемаше позата на мислител и мъдрец, но винаги е отдавал необходимото на мислещите и на мъдростта.
„Напляскването на бароните в БСП“, в интервюто, което поместваме, философът Валентин Вацев наскоро шеговито обяви, че Овчаров го е извършил от по-високи „дворянски позиции“. Сиреч, призна правото му на висок аристократизъм и на по-горна инстанция в наследниците на късната партийна аристокрация след времето на Живков. И в това несъмнено бе прав.
Впрочем, както навярно би казал Великият комбинатор: „Нека се вслушаме в думите на „Предводителя на дворянството“. Може пък неразумните барони в БСП все пак да се вразумят.
Минчо МИНЧЕВ
Й. Й: Започвам от новината от последните дни с поредицата от въпроси към Вас: намерението на властта да прави държавни бензиностанции и петролна компаня. Някак изненадващо дойде това на фона на коментарите и разговорите, които се водеха в рамките на това намерение. Какво според Вас се крие зад тази идея, за която са нужни много средства, пък и време? Това ли е начинът да се засили конкуренцята и да зареждаме по-евтино гориво, каквото обяснение се чу, а мнозина изказаха съмнение?
Р. О. Според мен трябва две неща да бъдат ясни. И аз съм убеден в това. Първо, че създаването на тази компания няма нищо общо с повишаването на конкуренцята. И по никакъв начин няма да доведе до някакви драстични промени в цените на петролните продукти на пазара в България. Това за мен са категорично ясните неща. А защо се прави и какво се има предвид, тук вече има много и ще има много теории. Но защо казвам това? В България, в момента има, ако не ме лъже паметта, над 3000 бензиностанции. Какво точно към реалността ще прибавят новите 10, 20, 50 или 100? Особено, както се твърди, че голяма част от тях ще бъдат в отдалечени места, където няма снабдяване. Т.е. на практика те няма да имат никакво влияние върху потреблението. Вторият аргумент е, че освен тези, има още 3000 бензиностанции, част от които са и т.нар. ведомствени, малки, чиито съдържатели протестираха преди година, ако не ме лъже паметта. Така че в целия този широк спектър от бензиностанции още 100-на към тях по кюшетата на България няма да имат никакво значение за пазара. Вторият въпрос е, че в много от европейските държави в момента съществуват държавни компании. Но там и сега цените на петролните продукти са по-високи, отколкото в България. В Унгария, Австрия, Словения... Според мен, преди да се направи такъв силен ход за създаване на нова държавна компания, българската държава следва да направи поне два анализа и два основни извода: защо се стига дотук? Първият, принципният въпрос е, че в България, мантрата, либерализацията и свободният пазар, по принцип решават всички проблеми. Очевидно е, че тази мантра не работи и не решава проблемите. И вторият извод, който също трябваше да бъде огласен е, че регулаторните органи, които трябваше да осигурят тези условия, не си вършат работата, щом държавата прибягва до такива стъпки. Но в крайна сметка, съжденията, които в момента правя, са на основание, че идеята не е относно грижата за горивата, още по-малко пък за пазара в България. Ако има нещо, което може да донесе положителен ефект, това са заявките за по-свободен режим и за по-лесен достъп до данъчните складове, които биха позволили по-лесен внос и съответно по-добра конкуренция. Но тук трябва да се има предвид, че нашата рафинерия е една сравнително добра рафинерия. Аз си спомням, че преди година-две тя беше класирана на 7 място в света, в класациите на една от консултантските фирми, занимаващи се с този бизнес. Така че и от тази гледна точка аз не виждам кой знае какъв смисъл от това, което се прави. Тук нещата са ясни и отново се мяркат сенките на съмненията за пренаместване или преразпределение на този пазар, тъй като паричият продукт тук е огромен.
Й. Й. Точно това щях да Ви питам, дали не е разчистване на терена за нов играч или разпределяне на дяловете?
Р. О. Тук вече няма да мога да бъда полезен, тъй като нямам рееална информация.
Й. Й. Да, но пък всички се опитваме да търсим отговори, защото, ако не греша, не беше ясно формулирано откъде ще дойдат парите за цялото това начинание?
Р. О. Парите в една държава, която има, както виждате, бюджетни излишъци, би следвало да има и лесни възможности за тяхното харчене. Въпросът е дали ще ги има в тази ситуация? Но пак повтарям, според мен това, което се прави не е свързано нито с подобряване на пазарните цени в сектора, нито пък е свързано с реалното намаляване на цените на петрполните продукти, освен, разбира се, ако нямаме предвид тези бензиностанции да бъдат изключително евтини в тяхното обслужване или самообслужване.
Й. Й. Да, всички ние се опитваме да намерим аргументите за тази новина, която малко или много изненада общата публика. И всеки вече си задава логичния въпрос като данъкоплатец – не е ли работа на държавата да пише правилата, да контролира тяхното прилагане и спазване, а не да става търговец и строител на бензиностанции?
Р. О. Това са различни държави. Ние се връщаме в случая към онази държава, която строеше бензиностанции, продаваше и цените на горивата бяха изключително ниски, но имаше други причини затова. Това е друга държава. Аз затова казвам, че трябва да направим извода, че в България принципите на пазарната икономика, на свободния пазар, на либерализацията, не работят и не водят до позитивни резултати. Затова ние преминаваме в случая към друг тип на развитие на икономиката. Не съм чул някой да е направил този извод. В другите сектори на икономиката вървим точно в обратна посока. Например в сектор електроснабдяване. Всеки от нас, в лично качество, трябваше от месец юли „да ходи да се снабдява с електроенергия“. Да ходи да си купува електроенергия!... Слава Богу, това ще се отложи с една година. Нали разбирате, в единия сектор си играем на тотална либерализация, където е ясно, че тя няма да доведе до позитиви, а в другия сектор затваряме либерализацията и се връщаме към държавната икономика, където имаме един, може би не идеално, но сравнително работещ пазар.
Й. Й. Как да си обясним това съвпадение? Излиза идеята за тази държавна компания, а ден по-късно запечатват офиса на Българската петролна и газова асоциация?! Случайни случайности ли са това, ако си позволя тази тафталогия?
“Тайни случайности“. Как да ви кажа, отново повтарям – навлизаме във втората част, в сферата на гаданията и спекулациите, затова как и кой къде ще се намества, и кой къде и как ще се измества!... Не мога да го обясня това, защото нямам информация.
Й. Й. Ще спасим ли ресторантите, заведенията с един по-нисък ДДС - 9%? Лобистки ход ли беше това? Повече ползи или щети ще донесе?
Р. О. Аз не съм привърженик на „скок решенията“, особено когато става дума за данъци и особено за ДДС, който данък на практика е повече от 40 процента от данъчните приходи в държавата. И който и тази година също ще бъде основният събирач на приходи в бюджета. Защото сега ние всички се впуснахме да обсъждаме мерките на кого и какво да дадем? Забравяме обаче, че преди да дадем, трябва да съберем. А ние ги събираме тези пари през данъците. Къзвам това, защото не съм против диференцираните ставки. Напротив, диференцирани ставки съм предлагал още преди много години. Въпросът е, че тези неща трябва да бъдат много внимателно премислени и да бъдат в сектори, които са ключови, които са важни за развитието на икономиката на страната. Сега това по-скоро са частни случаи на ресторантьорите. Да, ресторантьорите са едни от най-засегнатите. Въпросът е обаче дали точно това беше мярката и стъпката, която се направи? И дали трябваше да се направи точно сега? Няма да влизам в драмата на Влади Горанов и Бойко Борисов – кой е прав и кой крив. Ще отворя обаче една скоба: това беше поредната идея, която правителството на ГЕРБ и на Борисов, в лично качество, възприеха от БСП. Защото същите тези ресторантьори бяха на „Позитано”. Те получиха подкрепа. И предложението бе внесено в Народното събрание от името на БСП. Но беше отхвърлено. Сега обаче се възприе!?...
Й. Й. Популистки ход ли беше това? Защото Финансовото министерство предупреди, че това може да вдигне някои от данъците. Например, данък печалба?
Р. О. Предупреждението на финансовото министерство беше свързано, образно, с „кутията на Пандора“, защото моментът е такъв, че всички са готови да предлагат. Въпросът е, че никой не казва като се намаляват тези ставки, с какво ще се плащат другите? Та мисълта ми беше, че данъците и предложенията, направени по този начин са красноречив израз на отсъствие на системност и за липса на последователност. Липса на визия за стратегия, и какви мерки, и кога, и как да се осъществяват.
Й. Й. По принцип това не е прецедент в практиката на ГЕРБ. В извънредното положение това може да служи и като оправдание?
Р. О. Точно това имам предвид. Мерки и ясна визия за това как ще се прилагат няма. И критерии за това няма. И който отиде при премиера - получава. Отидоха ресторантьорите и хоп - мярката действа! След това ще отидат превозвачите на туристи, и хоп – мярката действа. Е, добре, това ли е последователната политика? Това ли е визията на държавата за всичко каквото се случва в тази криза, която, според мен, няма да завърши следващите месеци.
Й. Й. Да, тук почти всички са единодушни, че предстоят доста тежки месеци. Какво е Вашето очакване с тези мерки, които виждате? Питам за това, което беше начертано – кредити, 60 на 40, за подкрепата на дребния бизнес.
Р. О. Мисля, че е рано да оценяваме мерките, защото информацията, меко казано, е противоречива. През последната седмица слушам, че с мярката 60 на 40 вече сме спасили 220 000 работника от безработица. И че това са 13 хиляди фирми! Това е чудесно. И всичко се е случило с едни 39 милиона! Че ние ако с едни 39 милиона спасяваме 200 хиляди човека от безработица, то значи, че с 200-300 милиона ще разрешим всичката безработица. Ами в България работещите хора са 2 милиона и 200 хиляди. Ако ние с 4 процента от средствата, които сме заделили за тази мярка (1 милиард) спасяваме всички. Само че като направиш сметката от обратната страна, излиза, че ние сме раздали по 200-300 лева на работник. А не би трябвало да бъде така, защото те трябваше да бъдат компенсирани на базата на последния осигурителен доход. Министър Сачева изнесе едни числа, колкото да покаже как силно работят мерките. Но когато се навържат числата, сметката съвсем не излиза.
Й. Й. Иска ми се преди да Ви попитам още нещо за мерките, да ви върна на темата данъци, макар че ги коментираме общо. Затова, че данъчен закон се променя по средата на годината! Как Вие гледате на това да се припокарва такава поправка, въпреки несъгласието на Финансовото министерство, въпреки несъгласието на шефката на Бюджетната комисия? Това досега не се е случвало.
Р. О. Първо не знаем с вас дали шефката на Бюджетната комисия е несъглана или е ангажирана с нещо друго. А това, че министърът е несъгласен, стана ясно от позицията му, заявена публично. Но трябва да ви каже, това е най-малкият проблем. Как си решава ГЕРБ вътрешно-партийните въпроси, въобще не е моя работа и не е и Ваша, нека се оправят. Друг е въпросът от принципната страна - какво, как и кога се прави? Това, което мен ме притеснява е, че решаваме въпросите на парче, което в условията на криза не е съвсем добро. Много пъти съм цитирал Тери Прачет, че „Когато не знаеш къде си, със сигурност не знаеш къде отиваш. Когато не знаеш къде отиваш, със сигурност вървиш по грешна посока!“. Страхувам се и ние да не изпаднем в тази ситуация.
Й. Й. Не е ли време тъкмо сега, в тази криза, да се започне работа по една цялостна преоценка на данъчната политика. Защото в тази криза се вижда, че волю или неволю, не само в България, но и на много места по света, ще се наложи един вид промяна на модела на преразпределение на икономическото богатство. И то особено в България. Като страна с голяма бедност, да не се върви от широката маса към малък кръг лица, а да се постигне някаква смяна на пропорцията?
Р. О. Отново ще кажа, че през тези три месеца, ГЕРБ възприе повече предложения и идеи на БСП, отколкото през измиалите три години. И ако сега наистина тръгнем в тази посока, ще стигнем до идеите, за които сме говорили много пъти. Нека да не е данък богатство. Ако искате го наречете диференцирана скала при облагане на доходите. А пропорционалният данък е нещо, което е задължително, за всяка нормална държава, освен за тези държави като България, които формираха данъчната си политика в едни изключително ненормални уловия. И сега вече е време да се направи преоценка. Особено в светлината на всичкото това, за което говорите. За продължаващата концентрация на богатство, за продължаващото обедняване на определени кръгове. И ако има някакъв сериозен минус в тази система от мерки, които възприехме е, че никъде, по никакъв начин, не компенсирахме обикновения човек, който е най-тежко засегнат в цялата тази криза. В САЩ дори, в стожера на либерализма, раздаваха определени суми на голям брой от хора. На най-ниско платените, най-слабо социализираните. Това в България не се случи. А се случи почти във всички европейски страни! В Гърция се случи! А в България не се случи! Може би идеята е, че кризата ще набира скорост и от помощ ще има нужда и по-нататък. За съжаление не съм чул подобна мотивировка. Напротив: „Абе за какво тук да раздаваме едни пари, като ние може да ги стискаме, да ги дадем, когато поискаме?”.
Й. Й. Казвате между редовете на това, което говорим, разчитам че сега е времето да се прецени идва ли моментът да зачеркнем плоския данък?
Р. О. О, да. Плоският данък отдавна изживя времето си. Помня кога бе въведен и корпоративния, и подоходния, и помня какъв беше ефектът от това. И знам какви бяха причините. Една от основните причини беше да изведем цялата българска икономика на светло. Включително и доходите. Да стане икономически неизгодно за бизнеса да крие както приходите си във фирмите, така и личните си доходи. И това се случи. Погледнете данните за 2007-2008 г. и ще видите с колко се повишават приходите в подоходното и в корпоративното облагане. Този ефект отдавна е изчерпан. Освен това изчерпан е и вторият ефект, за който беше направен. Ефектът върху чуждестранните инвеститори, специално върху чуждестранните инвеститори той беше грандиозен. Ние, през 2006-7-8 година, имахме чуждестранни инвестиции по 8 милиарда! Нещо, което правителствата на ГЕРБ за 10 години, не можаха да постигнат. Така че от тази гледна точка, плоският данък вече е изчерпал ефекта си.
Й. Й. Вие казвате, че тази диференцирана ставка, която би трябвало да бъде обсъдена вече, би спасила държавата, хазната, и през идната година, която не се очаква да бъде по-лека.
Р. О. Да, не виждам защо трябва да продължаваме да робуваме. Основната спекулация е, че БСП дойде ли на власт, ще вдига данъците. БСП няма да вдига данъците на обикновените българи. Данъците ще се вдигнат само за тези, които получават високи и супер високи доходи - над 10-15-20 хиляди лева на месец! Не е ли нормално хора, които получават такива доходи, да заплатят с 5% повече.
Й. Й. Да, това е голямата дискусия, която надявам се някой да отвори с властта, в режим на обсъждане, защото напредват месеците в календарната година. Но на фона на всички тези събития Вие казвате, че много от предложенията на БСП от преди, сега са били възприети от ГЕРБ. Но защо се оказа така, че тъкмо в условията на криза, БСП не съумя да бъде сериозно чута. Да изрази по-ясни позиции и на по-висок глас. И в крайна сметка не бе припозната като алтернатива в това кризисно време. А здравната ситуация и здравните мерки от всички политически сили бяха подкрепени. И това е нормално. Но не чухме ясно гласа на левицата за следващите стъпки!
Р. О. Не зная, но точно затова споменах и факта, че ГЕРБ приема идеята на левицата. И го казвам, защото всички виждат ситуацията в БСП. Преди седмица четох анализ на Иван Гарелов. Оказа се, че и на него му е направило впечатление, че точно в дните, седмиците около извънредното положение, се състоя пълна атака срещу БСП. По-точно срещу ръководството на партията. Всичките бивши ръководители и всичките опозиционни светила, се изказаха как БСП не сполучила с ваксата, как трябвало да подкрепя ГЕРБ и как е паднал рейтингът им. Вижте, аз неслучайно го казах, че за по-малко от три месеца ГЕРБ възприе повече идеи, отколкото за изминалите три години. Относно ДДС, ГЕРБ приема предложение, което БСП беше внесла; по въвеждането на извънредното положение ГЕРБ се съгласява с БСП за едномесечен срок; после допълнително се съгласи, че то трябва да се въвежда от МС, а не от министъра на здравеопазването.
Й. Й. Да, ама после тези плюсове се записват на сметката на ГЕРБ!...
Р. О. Нищо. Важното е, че ГЕРБ се съгласи, че трябва да има комисия, която да контролира харченето на парите. Съгласи се с БСП дори за предложението за контрол върху спекулата, което, колкото и да е спорно, ако беше направено достатъчно разумно, имаше определен смисъл. И в цялата тази ситуация, когато ГЕРБ се съгласява с БСП, излиза някакъв кадър от БСП и казва: „БСП трябва да слуша ГЕРБ! Трябва да приема еди какво си“. Ама не става така.
Й. Й. Говорите за тези вътрешни битки, които наблюдаваме в БСП, и цената на които в тази ситуация, е причина партията да не качва подкрепа.
Р. О. БСП ще качи подкрепата си. Съвсем естествено е в такава кризисна ситуация управляващите и лидерите на управляващите да печелят. Хората така или иначе се консолидират върху основното, т.е. върху спасяването на живота. Това се олицетворява от министър-председателя, от Председателя на Кризисния щаб и те печелят народната подкрепа. И така не е само в България.
Й. Й. Въпросът е какво бихте казали например за репликата: „Всички се борят с кщоронавируса, БСП - с вътрешния враг?“
Р. О. Искам да кажа, че второто нещо, което ми е странно е това, че всичките тези критикари в момента не обсъждат въобще ситуацията в държавата. Примерно, никой не разсъждава, нито М. Миков, нито Гергов, кой управлява България? Какво се случва с паралелната държава? Какво е становището им относно този сблъсък между хазартния бос Божков, Горанов и Бойко Борисов? Тези въпроси те не ги обсъждат. И пак ще се върна на анализа на Гарелов, който в крайна сметка, като коментира тази концентрирана атак, и то точно в този период пита: „Абе с какво е толкова лош ръководител тази Корнелия Нинова? Защо управляващите концентрират толкова много сили, за да я свалят?“ Хайде, за управляващите е ясно, ама въпросът е, защо и нашите съратници искат толкова много да я свалят?
Искате ли да ви кажа защо? Защото цялата тази криза в момента, в целия този сблъсък, ако същите тези хора ни спретнат нов сезон на това, което гледахме миналата година в БСП - скандал след скандал, то няма да има никакво значение кой ще бъде избран за председател на партията след 2 или 3 месеца. Защото управляващите просто ще са си свършили работата. И който и да бъде избран за лидер на БСП, ГЕРБ ще бъдат преизбрани. За мен няма никакво съмнение, че всички тези, които в момента започват отново да бунят кошера, работят в тази посока. Някои го правят съзнателно, други - несъзнателно, но резултатът е този – да помогнат на ГЕРБ да спечели отново властта! Една голяма част от хората в БСП очевидно са намерили своя стимул да работят срещу самата БСП. Трябва да бъде ясно, че БСП в момента има една достатъчно проста задача пред себе си: тя трябва да проведе този вътрешно-партиен избор за председател, който беше отложен! Вижте, дори времето, в което се случват всички тези неща, не е случайно избрано. Някой очевидно заблуди водещите опозиционни фигури в БСП, че Корнелия ще натиска да се случи вътрешно-партийния избор, до края на политическия сезон. Т.е. до началото на месец юли да завърши изборната кампания и те решиха да стартират тотална атака срещу нея. Но за съжаление се получи удар в празно пространство, защото изборите няма как сега да се случат. Те ще се отложат за есента. За мен, колкото по-рано се случат, толкова по-добре. Тя и ситуацията със самия избор е сложна, защото избор ще има само, ако са участвали повече от 50 процента от гласувалите. А при неизяснен брой на членове на партията, това е много трудно постижим резултат.
Й. Й. Споменахме „паралелна държава“, изобщо тези сюжети, които текат, посланията, които идват от страна на Васил Божков към Горанов, съобщенията... Това може ли да струва пълния мандат на властта или целта е друга?
Р. О: Четох, че това е вид пазарлък... Има една мисъл на Махатма Ганди, че „Същността на всеки морал е истината“. Свикнал съм и аз да търся истината, а тук, за съжаление, все още не я виждам никъде. Но не виждам пък и някой да я търси.
