Нова Зора

Кирил Добрев или роденият на 4 февруари

“Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият“.

(популярна реплика от българския филм „С деца на море“)

Кирил Добрев е син на баща си. На Николай Добрев (Бог да го прости!). В пряк и метафоричен смисъл. Социално-политическото раждане на социалиста „трето поколение“ от неврокопския край, както той се самоопределя, се състоя на 4 февруари 1997 г., денят, в който баща му, в компанията на наскоро избрания за социалистически председател Георги Първанов, върна мандата на тогавашния президент Петър Стоянов за съставяне второ правителство на Демократичната левица, погазвайки конгресното решение на БСП. След преждевременната кончина на баща си, Кирил бе „осиновен“ от четвъртофевруарците, монтиран бързо-бързо на „Позитано“ 20, после в Изпълнителното бюро на партията и в парламентарната група на БСП, за четири мандата, та така и до днес. В свободното си от организационна партийна работа време другарят Добрев участва и ръководи, по свидетелствата на Румен Овчаров, близо 40 фирми, чиито бизнес основно (пак според Овчаров) се захранва с обществени поръчки от държавни и обществени предприятия. Дебело маже филията социалиста, „мазнинката“ му е осигурена за сметка на обществения ресурс, бий го чекмеджето по корема. Долче вита!

Има един неприятен момент в бизнес биографията му, отнасящ се до натрупването на „първия милион“. Наскоро за тия „скелети в нощното шкафче“ на другаря Добрев припомни генерал Валери Григоров, бивш директор на Национална служба „Гранична полиция“ на МВР. Та според ген. Григоров, през май 2000 г. „синът на перестроечния полк“ е бил арестуван и разпитван за внос на 215 000 дойче марки и 43 000 долара, внесени през ГКПП Калотина от сръбски гражданин и бизнесавер на Кирчо, комуто край Сливница са предадени парите. Службите подозират тогава, че иде реч за канал за валута. Случаят бързо-бързо се замита под килима, на власт е все пак Иван Костов, чиито дискретни срещи с министъра на вътрешните работи Николай Добрев на „Копитото“ и „джентълменско споразумение“ с него за предаването на властта от БСП към СДС в размирната зима на 1996/97 г., са добре осветени вече. Командира не се отмята от думата си и замазва случая с Добрев-младши.

Този му осигурен и покровителстван десетилетия от „осиновилия“ го перестроечен „елит“ сладък живот освобождава Кирчо от неблагодарната работа да са кахъри за каквато и да е социалистическа идеология и определя пределно прагматичния му подход към политиката. Гледа на БСП като на потомствен акционер в нея, като на бащиния.

В интелектуално отношение, другарят Добрев не блести с нищо. Общата му култура е с остатъчни характеристики, лексиконът – оскъден, стилистиката на изказа - хъшлашка като на бригадир на хамалска бригада „Кърти, чисти и извозва“ (спомнете си случаят с Евгени Белий наскоро), френологията – наподобяваща ломброзиански тип. Показателно за домашното му възпитание е например отношението му към нежния пол. През 2014 г. неговото име и това на Мая Манолова са спрягани за наследници на Сергей Станишев на председателския пост. Попитан дали жена може да е следващият лидер на БСП, с балканска непосредственост Добрев отговаря: „Аз жените ги предпочитам за други работи!“. Санким, вижте ме какъв съм мачо! Само дето истинските играчи по „тънката част“ си мълчат, а не се тупат в гърдите и фукат на висок глас в хоремага, ама нейсе... Каквото му е в главата, това му е и на устата. Екстраверт, та дрънка, както биха казали психолозите.

Днес Кирил Добрев е хвърлил око и мерак на партийния Еверест. Предстоят общопартийни избори за председател на НС на БСП през септември и, както споменахме по-горе, смята, че партията му е като наследствен имот и само трябва процедурно да оформи нещата на неин собственик. Но не само! В серия от интервюта напоследък, тъй като „манастирът тесен за неговата душа е“, негова скромност заяви претенции и за министър-председателското кресло в държавата. Ни повече, ни по-малко!  „Голубая мечта идиота“, както биха казали руснаците. Затова сега трябва да го играе вътрешен опозиоционер в БСП. Нищо че до вчера в Изпълнителното бюро на тази партия е гласувал колективните решения в синхрон с председателката Корнелия Нинова, но той „жените ги предпочита за други работи“.

Кирил Добрев е фронтменът и говорителят на онези ояли се другари на „Позитано“ и партийни бонзи по места, които искат, както казва Валентин Вацев, винаги да са във властта, но никога на власт. Последното е смъртоносно за тях, защото означава поемане на отговорност, нещо, в което нито са възпитани, нито го могат. Страх ги тресе да не си развалят рахата, да не изпаднат от голямата далавера още на първия по-остър завой. Предпочитат да работят с кредитни и дебитни карти, а не с обществени договори с гражданите. Лявата политическа култура и социалната сетивност за народните несгоди не са тяхната стихия. Затова и въртят, сучат, все за коалиция с ГЕРБ си мислят, защото иначе, видите ли, както си призна веднъж публично в Стара Загора Драгомир Стойнев, „БСП губела управленския си рефлекс“. Прав е в констатацията си Стойнев и дълбоко заблуждаващ се в причината. Търси я в политическото пространство, докато тя е в политическото време. Тук е Родос, тук скачай, Стойнев!

БСП губи управленския си рефлекс по силата на една, да я наречем, по аналогия с икономическата теория на Кондратиев, „дълга вълна в политиката“, чиито генезис е с дата 4 февруари 1997 г., когато „перестройчиците“ наляха основите на политическия колаборационизъм и бягството от отговорността. Опитите на Корнелия Нинова поне на декларативно ниво да отсече най-сетне този конформистки манталитет, култивиран с десетилетия от кирилдобревци и тути кванти „родени на 4 феврури“ конформисти, среща яростната им съпротива. Не щат и да чуят за смяна на модела на управление на страната, който Нинова предлага като партийна идеология, изключващ всякаква съглашателска политика с ГЕРБ и идея за коалиция с тях. Този манифест ги боде като кабарче в обувката, смущава мокрите им сънища. Това и генерира играта на люта вътрешнопартийна опозиционност напоследък в социалистическата партия.

Кирил Добрев няма да бъде новият председател на БСП. Самите му претенции в личностен план са разбираеми, в социален – предизвикват бурен смях! Но нали, както казва Маркс, смеейки се, човечеството се разделя със своето минало.