Нова Зора

Вирусно торнадо започнало от Китай отнася красивите замъци, конструирани от западната неолиберална идеология, които на практика се оказаха театрална бутафория, а както режисьорите им така и архитектите нито се виждат, нито се чуват. Всички поголовно са под карантина. След торнадото, нормално, ще започне разчистването на терена, който може да се окаже малко странен – замъци няма, а са се появили нови-новенички огради навсякъде. Казват, че били необходими за спиране на торнадото… И отломки от бутафориите, отломки навсякъде.

Оказа се, например, че невидимата ръка на пазара създава пазарната медицина, която си е жива и здрава, а  що се отнася до здравеопазването, там положението е комплицирано. Доживяхме Русия да помага със здравен  военен десант на натовски държави.

Супер медицина и супер фармация има, а здравеопазване се оказва, че практически почти няма.

Американката Дани Аксини, заразена от коронавируса, по чудо остава жива и сега има да плаща за болнично лечение 35 000 долара – вече като безработна. За сведение,  застрахователните компании плащат само теста (900 долара), но не и последващо лечение. Американският президент г-н Тръмп има идея да въведе държавна медицинска застраховка за всички безработни. Благодарение на появата на вируса,  разбира се. Без него силно напомня на социализъм. И веднага лъсва фактът, че конгресмени, сенатори, съпътстващи чиновници – всички тия врагове на социалните мерки в това отношение, всъщност охотно ползват презряната от всички истински неолиберали лукративна държавна медицинска застраховка.

Пазарна икономика има, а народно стопанство (стопанство за народа) може и да няма. Има внос на стоки, главно  от Китай, произведени там от некитайски компании. Транснационалните корпорации не можели да се справят с вируса и трябвало да бъдат спасявани от държавата (която била лош стопанин), т.е., от парите на данъкоплатците. Предпочитали кеш.

Колкото си по-богат, толкова повече си бил социално отговорен.  За пример вземете алогичното съчетание милиардери-социалисти. Оказва се, че има такива по техни собствени твърдения. Аз знам за Бил Гейтс и Марк Цукербърг. И като продължение на темата – в щата Невада, за болните от вируса без жилища,

на асфалта са очертани с боя правоъгълници, които „наемателите“ нямат право да напускат

– това не е анекдот, а най-строга социално отговорна карантина. Побира ли ви го умът?

Евроатлантическа солидарност: американци в Китай, според френския Liberation, плащат за противовирусни маски кеш, двойно по-скъпо и без да проверяват стоката, като игнорират  договорени и вече платени доставки за Франция.

На мястото на  огромните красиви билбордове с т.нар. западни неолиберални ценности, след вирусното торнадо, ще могат да се намерят само малки етикети написани на ръка с истинската  стойност на нещата. И тъжната усмивка на Оскар Уайлд: „Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било.“

Къде са разните там вегани, ЛГБТ-та, воините срещу Харви Вайншайн и представителите на 148 вида джендъри? Притихнали, смирени и в карантина? Какво стана с идеята, че човешкото тяло е предразсъдък, че не е важно какво става с него? Че човешкото тяло е като глината за  скулптура – правиш с него каквото иска модата, конюнктурата или някоя зловеща идеология… И че е истина не онова, което си от Сътворението, а това, което си мислиш за себе си? Че са важни само интелектуално дефинираният  индивидуализъм и самовъображаемата значимост.

Сенаторът от Луизиана Джон Нили Кенеди в едно свое публично изказване се пошегува, че избирателите му считали мозъка за удивителен орган, който започвал да работи още в майчината утроба  и не спирал дейността си до избирането ви в Конгреса на САЩ. Но и тези абстракции са без значение пред онова, което ни сполетява. За вируса няма никакво значение  дали си джендър номер 5, 55 или 105, дали си демократ или републиканец, русофил или русофоб. За него е фундаментално важно само едно – дали си човек или не. Е, правел малка разлика между Адам и Ева в полза на дамата и толкоз! От съвременната електронна  култура не се ражда никаква идея или приемливо обяснение на набиращото масовост всеобщо торнадо. Сред културния хаос започват да се мяркат отново автори на древни трагедии за оголената човешка душа – все така чувствителна и прекрасна под безпощадно излющените слоеве интелектуален грим. Мантрите на съвременни мислители от типа на автора на „Краят на историята“ и подобните му, са изметени от сцената, където остават да се мяркат само сенките на забравените изконни ценности, така лековато и безсмислено

изхвърлени от неолибералните буквари.

Накрая ми се ще да се обърнем отново към онова, което се възправя сред руините на сринатите неолиберални декори.

„Истинска свобода може да има само там, където няма гнет от човек над човека, където няма безработица и бедност, където човекът не трепери, че утре може да остане без работа, жилище и хляб. Само в такова общество е възможна истинска свобода, лична и всякаква друга.“  (Даже и в този случай става дума само за възможност, не за гаранция).

Няма съмнение, че ще се положат максимум усилия на очистеното място от вирусното социално торнадо да се издигнат някакви нови декори  от нови режисьори и архитекти, закриващи вечните неудобни, но жизненоважни истини. Нови, лъскави, примамни футуристични декори – примерно за някакво светло „технотронно бъдеще“ и поредното „всеобщо щастие“, максимално прикриващи иманентната същност на завладялото вече  земята  капиталистическо общество. Общество на единствено правилното и вечно тържество на всичко имащите над останалите, с една-единствена и перманентна цел: повече пари и повече власт.  Следващият  фокус с привидното наличие на демокрация и пълното отсъствие на  народовластие.