Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

БАРАБАНЧИКЪТ

Христо ЧЕРНЯЕВ
Е-поща Печат PDF

С Пеньо Пенев

ядяхме картофи печени

и вървяхме като лунатици по скелите,

чужди на всички философии отвлечени,

верни само на подвига на смелите.


Разбира се, имаше и опашки за зеле,

и разни запалянковци

по всички мачове,

но и тогава, и сега едни са смели,

а други са просто зяпачи.


Пеньо биеше до скъсване барабана

и зовеше гордо за похода.

И такъв – барабанчик – той си остана

пред стъпките на епохите.


Той рядко се смееше.

Времето беше сериозно.

Но веднъж така се засмя,

че с всичко делнично,

с всичко грозно,

стана празнична тая земя.


И въжа,

и синджири

запяха му името, ­

на живота той бе сърцето докоснал.

И разбраха строителите безименни,

че времето е високосно.


 

Още по темата