Нова Зора

На седмия ден от протестите в България, премиерът Борисов се обръсна и отлетя за Брюксел. Там лидерите на ЕС и страните членки трябваше да гласуват бюджета на Евросъюза за периода 2021-2027 г. от 1, 074 трилиона евро и Фонда за възстановяване от коронакризата в размер на 750 милиарда евро, от които 500 милиарда грантове и 250 милиарда кредити. Обаче нещата се закучиха и на Бойко му се наложи да поостане до 11-тия ден на протестите срещу него и главния прокурор.  На 20 юли НС обсъди внесения от БСП вот на недоверие, на 21 юли вотът бе отхвърлен с дружни усилия от депутатите на ГЕРБ, ОП и „Воля“, а пред парламента скандираха стотици граждани, „завиждащи” на „успехите“ на управлението. Преди това трима министри бяха заложени на дузпата в очакване да бъдат изгонени след вота на недоверие. Не, заради корупция и некадърност, а заради „внушения“, че са свързани с ДПС. Така първият етап от „ремонта“ на кабинета започна с

разграничаване на Борисов и ГЕРБ от Доган и ДПС.

После премиерът се захвана с международното положение и най-вече с разпределянето на парите от обсъждания в Брюксел бюджет на ЕС за периода 2021-2027-ма година и особено на тези от Фонда за възстановяване от коронакризата.

Понеже канцлерът на Германия Ангела Меркел имаше рожден ден на 17 юли, Борисов й  подари сребърна бъклица с гюлово масло. Но, преди да му благодари, Меркел посочи стърчащия му извън маската нос, за да разбере, че антивирусните изисквания се отнасят и за него. Не ми се вярва да се е израдвала много и на подаръка му. Защото да подариш на жена цяла бъклица с розова вода може да означава, че я смяташ за нечистоплътна. Все едно че чувам Чудомировия хаджи Койо хаджи Стойоолу да гълчи дъщеря си: „Ти цяла ли се къпеш в ливанто, мари? Отдалече още миришеш на пор!“

По същото време протестиращите в София носеха плакат, пресъздаващ корицата на излязлата неотдавна в Гърция книга на Алеко Константинов „Бай Ганьо“. Уж случайно издателите на „Барба Ганьос“ бяха поставили на корицата образа на Бойко Борисов, вместо този на покойния Георги Калоянчев, изиграл литературния персонаж в едноименния филм у нас. Така или иначе, разликата между литературния герой и неговия съвременен интерпретатор е несъществена: вместо дисаги с мускали, премиерът Борисов носеше сребърна бъклица с гюлово масло. Което, разбира се, не му помогна още в първия ден от сбирката на ЕС в Брюксел да получи очакваните 13 милиарда евро. Лидерите на Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания се запънаха категорично

срещу раздаването на парите на техните данъкоплатци на „счупените държави“ от Южна и Югоизточна Европа,

прочути с мързеливия си и корумпиран политически и бизнес „елит“. Т.нар. „пестеливи държави“ настояваха за орязване наполовина на грантовата част от Фонда за икономическо възстановяване, както и за правото на всяка страна да налага вето върху решенията за размера на безвъзмездната помощ, отпускана на провалени държави като България. Борисов първо обвини нидерландския премиер Марк Рюте в желание да бъде полицай на Европа, после се фотографира с него в знак на солидаризиране. На 21 юли сутринта, недоспал и отегчен, Борисов извести на целокупния български народ, че България ще получи 29 милиарда евро до 2027 г., от които близо 7,8 милиарда грантове плюс 200 милиона евро за изостаналите и бедни райони. Плъзна обаче слухът, че е получил тези пари, защото се е съгласил да бъде спряна АЕЦ  „Козлодуй“ през 2027 г.

Низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому.

Тези признаци на всяка революционна ситуация са налице у нас и само управляващите се правят, че не ги забелязват. Затова са съгласни и извършиха „мащабен ремонт“ на кабинета, но не и на предсрочно сдаване на властта и провеждането на предсрочни парламентарни избори. Преди повече от два века немският философ Лудвиг Фойербах е написал: „Бедна Германия не може да си представи живота без Бог на небето, без монарх в двореца и без полицай на улицата!“. Днес една част от България също не може да си представи живота без Борисов като премиер. Но това, което сънуват партизаните, чиновниците и феновете на ГЕРБ, не се споделя от масите протестиращи. Те не искат смяната на отделни министри, нито мащабен ремонт на кабинета, а оставката на цялото правителство, на неговата бухалка в лицето на главния прокурор Гешев, и на медийната баданарка в лицето на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, смятан също за човек на ДПС. Пресмятайки шансовете вотът на недоверие да не мине, „опозиционната“ партия „Воля“ на Веселин Марешки обяви предварително, че ще се въздържи. Кабинетът оцеля, но с това кризата в управлението няма как да приключи.

Изпъждането само натрима министри бе недостатъчно за протестиращите на улицата, които искаха и все още искат оставката на самия Бойко Борисов и цялото правителство, плюс тази на главния прокурор Гешев. След коалиционния съвет на 23 юли, самият Борисов изтъкна причини за смяната на министрите, съвсем различни от внушенията, че са свързани с Делян Пеевски, които уж бяха посочили областните координатори на ГЕРБ. На 14-тия ден от протестите Борисов „откри“, че Владислав Горанов не е упражнявал контрол върху Комисията по хазарта, че полицията на Младен Маринов е упражнила ненужно насилие спрямо протестиращи младежи, а в Министерството на икономиката на Емил Караниколов са се раздавали съмнителни бонуси. Тоест и тримата министри са за съд, а не просто за освобождаване. Към нарочените за изгонване трима министри бе прикачена и министърът на туризма Николина Ангелкова, за която се твърди, че сама си е подала оставката. Това май е единственото добро дело в живота й. Но имената, които бяха предложени да заместят освободените министридават даде пълно основание на Христо Иванов да заяви, че Борисов само размества столовете на потъващия герберско патриотичен „Титаник“.

България е съществувала повече от 1300 години без Бойко Борисов и Иван Гешев, ще преживее и без тях.

Така че изхвърлянето им от властта не бива да се разглежда като трагедия. По-лошо не може да стане! Главният прокурор Гешев, подобно на нарочените за смяна министри, също ще бъде изоставен като излишен баласт. Но, след като преди това привлече върху себе си и предназначените за Борисов гръмотевици на народния гняв. Окопната война, която той води, е безнадеждна. Още повече, че точно на 23 юли, в отговор на запитване от министъра на правосъдието, Конституционният съд обяви своето решение, че всеки редови прокурор може да разследва главния прокурор. Шевовете се пукат, господа съдебни заседатели, кой знае къде може да завърши и Гешев. Той обаче ще повлече със себе си и Висшия съдебен съвет, който го „избра“, въпреки несъгласието на президента, на съдийското и адвокатското съсловие.

Евентуалното излизане в дългосрочен отпуск, или доброволното оттегляне на Борисов от премиерския пост не означава, че се е отказал да дърпа конците на изпълнителната, законодателната, съдебната и медийната власти. В този сценарий обаче има един пропуск, абсолютно достатъчен, за да не се сбъднат кроежите на управляващите: оставането на ГЕРБ на власт е неприемливо за народа, който излезе на улицата и там осъзна силата си. Протестиращите не приемат вече да ги управлява не само Бойко Борисов, а и всеки, когото ще предложи партията ГЕРБ. Или „шайката“, както я нарече Антон Тодоров, преди да се присъедини към нейната парламентарна група. Абсолютно нежелани са и коалиционните партньори на Борисов – официалните, като ВМРО, НФСБ и „Атака“, и ортаците „ад хок“, като ДПС и ПП „Воля“. Да не забравяме и вътрешнопартийната  опозиция в БСП в лицето на Георги Гергов и Сергей Станишев. Първият призовава за коалиране с ГЕРБ, а вторият – за кръгла маса ГЕРБ-БСП. „Събрахме се!“, както се казваше в една телевизионна реклама.

Вярно е, че никой не знае какво ще бъде съотношението на силите в НС след евентуалните предсрочни избори. Но именно това прави излишни „пророчествата“, че ГЕРБ е без алтернатива и тя ще състави бъдещото коалиционно правителство на България. Преди да са се обозначили всички участници в предизборната надпревара, всякакви „политолъжки“ анализи приличат на гледането на ръка от циганките. С тази разлика, че ако не искат да бъдат глобени, мургавите врачки трябва да носят маски и да дезинфектират протегнатата им за гледане ръка. Докато проправителствените „врачки“ могат да лъжат без никакви противоепидемични мерки.