Нова Зора

Коледно капричио за гъдулка без струни и партитура от дипломатически ноти

На 18.12.2020 г., черен петък, обединеното министерство на нашите роботи (външни и вътрешни), обяви военното аташе на Русия за „персона нон грата" и нареди да напусне страната за 72 часа като нежелан „игнажденски полазник", защото си вършил работата, за която е изпратен.

Военните аташета не са галантни офицерчета, пратени да забавляват съпруги и дъщери, а да „беседват" с техните бащи и съпрузи по държавни въпроси. Както се разказва от Лев Николаевич Толстой в неговия наръчник „Война и мир".

Руското военно аташе се е интересувало за присъствието на американски войски в България.

Не за първи път Бай Ганьовата власт гони дипломат на Дядо Иван, за да угоди на Чичо Сам.

Както е тръгнало, нищо чудно следващата „персона нон грата" да се окаже Иван Вазов. Под прикритието на поезия и стихосбирки, като „Люляка ми замириса", „Майска китка", „Юнска китка", „Пряпорец и гусла" и прочее, той събира поверителна информация.

Но ДАНС, чието занимание е да решава кръстословици, разгада шпионския шифър, разкри истината и я направи известна на целия свят, че: „Русия!, таз земя велика, /по шир, по брой, по сила, / с небето има си прилика и само с руската душа.../ Затуй е тя прочута, славна/ и друга няма с нея равна,/ затуй обхваща полусвет - царства, народи, океани/ и няма изглед, брой и чет.../ Затуй можа да съкруши Мамая-хан и Бонапарта.../ За туй врага си тя страши, /кога я гледа и на карта... Затуй зове се тя Света/ и чакат я като месия“.

Въпросният Иван Вазов и преди е бил „персона нон грата", след Освобождението. Изгонен е като русофил чак в Одеса. Оттам е събирал тайно сведения за петвековното „турско присъствие". Ръкописът на тоя донос с кодовото заглавие „Под игото" е изпратен с дипломатическата поща в Княжеството, за да е на разположение на властите и четящите. Веднага е преведен на английски, за да го ползват Дизраели, Бисмарк, Александър Горчаков, граф Игнатиев, Андраши и американският „шпионин" МакГахан.

След изгонването на военното аташе братушките неоснователно се обидиха. Не влязоха в нашето положение - на кого да угодим.

Очаквахме да отговорят реципрочно, огледално. В Русия огледала много. Не знаем в кое ще погледнат. Тяхното военно аташе да беше ни попитало за българските намерения, нямаше да имаме нищо против.

Ами ако те не отговорят огледално и вместо аташето върнат самия наш посланик?

За да ги изпреварим извикахме посланика, уж за консултация. Руснаците се направиха на ударени и попитаха: ,,Кой посланик? Днешния или историческия, вечния митрополит Киприян? Той е от векове и за векове. Няма да го пуснем на такова дълго пътуване. Приютили сме го в Кремъл, в Архангелския събор, по-висок от Спаската кула с часовника, от който си сверяват времето меридианите и паралелите."

Тогава руснаците назидателно и неогледално върнаха помощника на нашето военно аташе. Танто за кукуригу.

Конфликтът е приключен. Ние пак сме в нормални сношения с Русия. По-нормални не бива да бъдат.

Нашият лидер, ни лук ял, ни лук мирисал, ще покани приятеля си Путин, ще го разходи с джипката по трасето на Балканския поток. Ще му обясни как по руските тръби ще тече газ от Сибир, от Тюмен, от Каспийско море, от Азербайджан, от Америка, от Оман, от обратната страна на луната, където поднебесният Китай вече заби сонда. Ще тече гориво, газообразно, втечнено, замразено... Каквото предпочитат клиентите. Гориво, бистро като сълза. Или изцедено от глинени шисти. Ако харесват гориво без мирис, има. Прииска ли им се ароматично, предлагаме концентрат от нашенска фасул-чорба.

Но преди да покани Путин, Ганю Балкански ще спази субординацията. Ще разходи с джипката по трасето посланичката на САЩ госпожа Херо (Хариет Бичер Стоу), авторката на „Чичо Томовата колиба", от която пламна на времето войната между Северните и Южни щати заради бесенето на негрите. Ще й покаже всички Чичотомови колиби (бункери) в милата ни родина, винаги готови да подслонят канени и неканени гости. Ще покани с нея и военното аташе на САЩ полковник Том (Сойер) да види, че тарабите за завет и сянка на „янките" и техниката им, са прясно боядисани безплатно от българчета. Любопитните да надзърнат през тарабите ще пратят у дома им в „бащината къща", където на прага чака „старата" да прегърне „своите чеда".

***

В древността владетелите убивали сгрешилите дипломати-посредници и връщали главите им в делви с мед.

В модерните векове след 15-то столетие варварската дипломация е заменена с безкръвното наказание „персона нон грата". Това е огромна крачка на прогреса и хуманността.