В предизборна обстановка, когато в България политиците ни засипват с щедри хвалби и обещания за светло бъдеще, разваляйки едни коалиции, за да създадат други, още по-неморални и дори перверзни, като тази на „родолюбците“ Веселин Марешки и Валери Симеонов, забелязваме удивителни прилики с колегите им от Турция. Например президентът Ердоган, „приятелят Тайпи“ на Бойко Борисов, ощастливи народа с радостната вест, че скоро ще прати турски астронавт на Луната. И Турция, подобно на България, се гърчи пред очакваната или започнала вече трета вълна на корона епидемията, но властта се опитва, както пише Ботев, „с късите си крачета да улови месеца за рогата“. Нещо повече, Ердоган обещава да построи пристанища в Космоса. Вярват ли му турците? Вярват му някои, както у нас вярват на Борисов. Ако и нашият Вожд обещае да построи четири лентова магистрала на Луната, ще се намерят избиратели, които „да му гласуват“. Въпреки срутищата, свлачищата, потопите и пропаданията на мостове и магистрали тук, на грешната земя. После се сърдят на Иво Христов, заради твърденията му за високия процент на дебилите у нас. Вижте какво пише Мустафа Балбай във всекидневника в. „Джумхуриет“ (11.02.2021), и ще се убедите, че приликите на двамата партийни и държавни ръководители, не са случайни. Зора
Ердоган, който миналата седмица подари на Турция съвсем нова Конституция, и тази седмица отлепи краката ни от земята. „Гответе се, през 2023-та отиваме на Луната“ - каза той.
Тази седмица няма да раздели само Луната. Очаква се още една радостна вест. Властта произвежда най-много „мюждета“ (радостни новини). Ако вземем патент за тези мюждета и ги изнасяме, ще нахраним още няколко предприемачи.
Ердоган разясни в 10 точки научната стойност на пътуването до Луната. Всяка една е по-ценна от другата. Вярно, през 2011 г. беше полетял местен самолет, но Луната е друго! Начело на причините да се ходи до Луната, Ердоган постави тази:
“Начинът да се установи справедливост на Земята е да присъстваш в небето!”
Дори само заради това, си заслужава да отидеш на Луната. След като намерим справедливостта на Луната, подай си ръката, Марс! Кой знае там какви неща ще намерим!
2053 - Марс... 2071 - Юпитер...
Колко ще ни отива!
Вярно, от този подход може да възникне и въпросът: „Няма ли справедливост на Земята?“, но тази интрига ще е дело на смутителите!
Друга от причините за отиването на Луната (Ердоган, б.р.) обясни така:
“Ще основем пристанище в Космоса!“.
И това е важно, колкото справедливостта. Защо?
Понеже на Земята не ни остана пристанище, та затова! Всички пристанища на страната ни, са продадени. Най-последното, Анталия, отиде в Катар.
Ето, затваряме този дефицит, основаваме пристанища в Космоса. Не е важно дали ще стане или не. Какво беше казал на 31 май 2018 г. зетят (Берат Албайрак, зет на Ердоган и бивш министър на финансите, б.р.): „Ако нашият президент каже: „Ще направя четири лентов път на Луната“, имаме избиратели, които ще повярват“.
Сега задминахме и четирилентовия път. Ще основем пристанище в Космоса, ще основем промишленост... Значи, хоризонтът на зетя е бил дотук.
Друга, също важна цел, е и подготовката на астронавт. Според нас, това ще е една от най-големите ползи от пътуването до Луната.
Когато цените нараснат в „астрономически“ мащаб, духът на народа се разваля. Опозицията се нагърбва с това. Сега астрономията ще хвърли на покрива чехъла на астрономичните цени.
Великолепно е и изпращането на граждани на Луната. Европа не приема без визи; през 2011 г. не се осъществи пропагандата „размахвайки ръце - в Европа!“, но, ето, сега: „размахвайки ръце – в Космоса!“.
Ердоган, който от влизането на Турция сред първите 10 най-силни страни на света, до влизането в ЕС, не може да осъществи нито една от целите си, сега се прицели в Луната. На някого, който няма хабер за реалностите, се казва: „Ти на Луната ли живееш?“ В този смисъл и Ердоган не може да се смята за чужденец на Луната..
Нямаме ядене...
Нямаме ваксини...
Имаме си Луна...
Ако се върнем на Земята...
Когато се полагат всякакви усилия да се постави под опека Босфорският университет, който са предпочели студентите, влезли сред първите хиляда на приемните изпити, и в този смисъл, където са събрани най-силните умове...
Когато продължава надпреварата студентите да се обявяват за терористи...
Когато се унижават академиците, заради положението на съпругите им...
Когато се отваря дискусия, дали да се изпълняват или не решенията на Конституционния съд...
В една обстановка, когато и най-трудно излизащият на улицата социален слой, еснафът, казва: „ножът е опрял до кокала“.
Отиването на Луната му дойде добре...
Изпитваме безпокойство само от това, че „ще кацнем твърдо на Луната“, каза той!
Да не се раздрусаме излишно, викам аз!
