Нова Зора

25 „ФАКТА-ЧУДЕСА”, които може би са накарали президента Шарл дьо Гол да препоръча: „Четете историята на България!”

Това е лаконичният отговор на Шарл дьо Гол, президент на Франция (1959-1969 г.) на журналистически въпрос кои нации са в основата на човешкото развитие. За мнозинството европейци и българи, тогава и сега, тази категоричност и еднозначност на отговора е трудно разбираема и дори шокираща!

Та въпросът е, коя по-точно История да четем?!! В нашите учебници по история няма нищо, ама съвсем нищо като разказ, цитат или преживяване, което да ни наведе на подобна мисъл! През последните три десетилетия българските историческите събития и личности са само маркирани и напълно обезличени, сведени са до грубо щриховане и бегло скициране. Те са представени като малка и едва забележима, незначителна част, регионална от общоевропейския свят. Не съществува ни най-малка податка за това, което говорят президентите на Франция Шарл дьо Гол и Франсоа Митеран, италианският президент Карло Чампи, американският проф. Норман Дейвис, японският проф. Шигеоши Мацуяма, културологът Хари Салман... А те твърдят убедително, че българите стоят в основата на човешката цивилизация, че ние, ни повече, ни по-малко, сме създателите на цивилизацията на нашата планета. Ако „Българската държава на духа се простира от Балтийско море до Тихи океан и от Северен ледовит океан до Индийски”, както утвърждава акад. Димитрий Лихачов; ако българският цивилизационен принос е действително толкова капитален и основополагащ, според десетките свидетелства на учени и експерти от цял свят, защо тогава ние, българите,  и най-вече нашите деца, сме в дълбоко неведение и толкова зле информирани за този наш принос в общочовешкото развитие? Защо българската образователна система игнорира тези факти? Защо нашите и световните енциклопедии блестят с отсъствието на тази научна истина и я превръщат в бяло петно?

Настоящата публикация представлява ретроспекция само на българския цивилизационен принос в развитието на човешкото общество и на българските  вектори на влияния.

Тя е своеобразен протест срещу пълното им отсъствие в българските учебници по История и цивилизации, и от доказаното намерение за тяхното популяризиране.  Написана на базата на известни археологически артефакти, на интрадисциплинални изследвания и изводи, както и на публичните оценки на достиженията на българската цивилизация от научни експерти и световни общественици, тя е опит тяхната истина да бъде извадена от подозрителнатта  медийна тишина, която ги обгръща.

Защото през всичките векове българската история е била унищожавана и ограбвана чрез горене на книги, кражби, рушене на културни  паметници и директен геноцид. В това отношение, най-големите вреди са нанесени от гърци, турци, евреи, руснаци и сърби, разбира се, без да забравяме и постоянната злоумишлена роля на западноевропейския фактор и мерзката сервилност на българската политическа върхушка, която изначално е лишена от себеуважение, национална гордост и  самочувствие!

Българското историческо образование, учебниците  по история, които образоват и възпитават младото българско поколение, не са извор на подобни чувства и собствено разбиране, на истинско историческо знание. Точно обратното.

Ясно видима е в тях тенденцията на грубо изопачаване, за фалшифициране и игнориране на исторически документи, факти и приноса на нашия народ през всичките му исторически етапи на съществуване, включително и в най-новата история. Такова злонамерено кастриране на хилядолетното ни богато, героично и кърваво минало, се извършва напълно съзнателно и злонамерено, в разрез с истината и националния ни интерес, но винаги в угода на чужди национални, геополитически и користни интереси. През годините след Първата и Втората световни войни, победителите, чрез диктата на Ньойския договор, на Коминтерна и Москва, със съгласието на София,  на основата на българско землище, етнос и самосъзнание, чрез жестока политика на асимилация, в рамките на Титова Югославия, бе създадена македонската нация и бе формиран език на основата на грубо фалшифициране на историята и нейните свидетелства. Последиците от този злоумишлен антибългарски акт, с българско съдействие, са налице и с днешна дата  могат да се окачествят само като национално предателство. През 90-те години на ХХ век, не един и двама от емисарите на евроатлантическата общност строго  ни съветваха  „да не се залисваме много-много по своите национални величия и да раздухваме неуместни национални чувства.”, т.е. да забравим и заличим в паметта си това, което ни определя като народ. За целта бяха безпардонно ревизирани и осакатени учебниците ни по история и литература като от тях бяха изтрити  столетия величие и страдание, бе наложена нова „научна“ терминология и политкоректни понятия, бе заличен духът на българското Възраждане, както и подвигът на възрожденските ни  личности. Този геополитически „вятър на промяната” мотивира българския президент Петър Стоянов (1997-2002), на лекция в Клуба за световна политика в Сан Франциско през 2000 г., да декларира със самочувствие и амплом своята „национално отговорна позиция”: „България ще следва общоприетите международни норми на поведение, дори с цената на отказ от националния си суверенитет.“ Емблематично е изречението и на министър-председателя от правителството на СДС Иван Костов по онова време: “Ние не интерпретираме българската политика през българския национален интерес.“ Що за държава и държавници са тези, които се отказват да отстояват своя национален интерес и се явяват проводник на денационализаторска политика и сами обезличават миналото си?! За такава кауза активно работят и дузина неправителствени соросоидни организации, а българският президент през 1997 г. дори връчи  най-високото държавно отличие „Стара планина” – първа степен на самия мегаспекулант Джордж Сорос, за „особени” заслуги към България. За подобни „особени“ и разрушаващи държавността услуги, обаче, една уважаваща и горда със себе си държава-членка на ЕС – Унгария, обяви Сорос за враг №1! Държавата ни, в лицето на своя управляващ елит и държавни просветни органи, досега са били не само престъпно пасивни наблюдатели на кражбите на нашата история, на изопачаването на действителността, но и активен проводник на антибългарски интереси, които са се провеждали съзнателно и планомерно, обезпечени законодателно и нормативно, особено що се отнася до областта на историческото образование. Подобна политика  не е преставала да се провежда и до днес. Всичко в името на конформизма и користта: за да сме удобни, за да не засегнем и, за да не обидим чужди национални чувства и да не изобличим егоцентризъм; за да следваме доминиращата в момента геополитиката на глобализъм и политкоректност, но преди всичко - да усвоим финансовите грантове; да задоволим собствения си користен интерес!

„Четете историята на България!” – не, благодаря! Дори децата и учениците вече не я четат в училище, просто защото там няма какво да се прочете като исторически разказ, който да запомниш и да обикнеш.

Става дума за официалната история, тази която се тиражира и циркулира в българските училища, чрез половин дузина учебници, които не оставят никаква следа в съзнанието на децата и учениците, освен интелектуална мъгла и хаос от дати и събития, удобно представени като чиста хронология! Но кой е казал, че историята е само хронология! През 1999 г. Д. Табаков предрече: „Истинската българска история ще бъде написана от новото поколение учени, които идват сега и не са обременени от комунистически, панславянски и други идеологии, набивани в главите на предишните поколения с една садистична упоритост.“

Две десетилетия по-късно, историята дори и да е частично написана и показана на основата на интердисциплинарните изследвания от съвременните български изследователи, е държана от МОН и присъдружните й НПО-та далеч от учебниците и учебните помагала. И всичко е много по-зле от преди. В същото време обаче ние с право се сърдим и негодуваме, че македонските учебници, тиражират груби фалшификации, кражби и откровени исторически лъжи за нас! Както казва американският мислител и писател Р. Емерсон „Нацията не може да загине освен от самоубийство“. В България опитите в това отношение усилено продължават! Продължава и да не допускат на страниците на учебниците да се изучава тази история „която пази от поругаване и опошляване българските светини, тази която пази последните капчици святост, трепкащи вътре в самите нас”, по думите на историка Петър Добрев. Както  казва една философска максима на Запад: „Човек струва толкова, колкото сам се оцени“.  Същото важи и за нациите и държавите.

Фактите и свидетелствата за българската древност и нейният цивилизационен принос, са толкова значими и престижни, че за мнозина са неприемливи и граничещи с чудо! Ето, едно от тях: „Българското Възраждане е едно от чудесата на ХIХ век.”, казва го Луи Леже.

Но погледнато на широко - чудеса всякакви! По същество, чудото е явление, нямащо обяснение в рамките на природните или научни закони. Възприема се като физически невъзможно или като Провидение Свише. Ако полюбопитстваме на тази тема и нейното проявление в битието на българите, то се оказва, че при нас, чудесата са в реда на нещата.

Защото в дълбините на българската историческа и научна памет, редица факти от историческия път на нашия народ и етнос, се оказват Провидение Свише: от чудото на първопроявлението и раждането на цивилизацията до вихрената хилядолетна спирала Голгота – Възкресение - Голгота – Възкресение.

Оказва се, че Фактите може да се възприемат и като Чудо, за което свидетелства и горният цитат на Луи Леже! Въпреки че фактите на чудото са доказуеми, в общия случай, те трудно и с нежелание се приемат поради глобалния си характер, общочовешките си последици, както и световния престиж, който те носят.

Дори и да не познаваме историята си в детайли, трябва поне крайъгълните й камъни да ни бъдат показани, за да ги видим, осмислим и, за да се гордеем с тях! Затова си позволих да подредя Български факти – чудеса, превърнали се в репери на историческото ни минало и памет:

Фактът и Чудотото на човешкото първопроявление –установен през 2017 г. от международен научен колектив ръководен от  проф. Мадлен Бьоме и  проф. Николай Спасов в м. Азмака край Чиран, където бе намерен предкътник и челюст на прачовек  на 7, 24 мил. години. Този артефакт опроверга досегашната теория, че човешката история започва в Африка. Предците на човека са тръгнали от Балканите преди 7,24 мил. години и в последствие са мигрирали в Африка. Тези  изводи са потвърдени и от най-ранните следи на човешко присъствие и огромно по обем човешко обиталище в цяла Европа, установени в пещерите Козарника, Деветашката пещера и Темната дупка, които се явяват едни от най-важните праисторически обекта в Европа.

Фактът и Чудото на символното мислене и писмеността: Пещера Магурата (40 000г. пр.Хр.), е древен научен и култов комплекс, праисторическа библиотека с 1031 символи и рисунки, които вече са систематизирани и свидетелстват за абстрактна мисъл. Те представляват първообразите на всички азбуки и руни от последващите епохи. Там се намира и най-старата карта на слънчевата система; Дунавската писменост или писменост „Българика” е възникнала през VI-то хил.пр.Хр.. Според учени като Ръгли, Харман, Уин, Мерлини и др., нашата балканска писменост предшества  шумерските пиктограми и египетските йероглифи с около 2000 години.

Фактът и Чудото на летоброенето и календара – VI-то хил.пр.Хр. Създаден е древнобългарския календар, който е първият в света. Той е един от интелектуалните  и културни върхове в древността, създаден от хората живели преди 7500-8000 години. С 12-годишния си цикъл, древнобългарският календар прилича на китайския, но е по-древен и е негов първоизточник. „Китайският календар се явява просто едно късно деформирано копие на българския слънчев календар.”, по думите на писателя Борис Цветанов.

Фактът и Чудото на „Неолитната революция”, VI-то хил.пр.Хр. Тогава възниква Първото уседнало население в Европа;  Най-старите човешки останки в Европа  са открити в с. Оходен, както и най-древната култивирана пшеница; Изобретяването на колелото е документирано чрез разкопките на Дончова могила край с. Биково, Новозагорско, чиято възраст е определена чрез радиоизотопно изследване в Единбурския университет в Англия; Най-ранния соларен символ – свастиката е открита в Кърджали, Слатина (София), с. Оходен, с. Мурсалево, в поречието на р. Струма, с. Алдимир, Деветашката пещера и в Северното причерноморие.

Фактът и Чудото на най-старата цивилизация – Първата позната на човечеството: Това е Варненската златна цивилизация (V-то хилядолетие пр.Хр.). В учебниците ни все още като такива се изучават надълго и широко: Месопотамската, Египетската, на Елада, които възникват с две хилядолетия по-късно.

Фактът и Чудото на металолеенето на мед и злато – от началото на V-то хил.пр.Хр. -  м. Мечи кладенец (Ай Бунар);  късната каменно-медна епоха (4500-4200 г.пр.Хр.) от с.Полковник Таслаково, община Дулово и на др.места;

Фактът и Чудото на най-старите селища и градове. Появата на първата нефритена култура.  – VII-мо  хил. пр.Хр. Това е хилядолетие по-рано от времето, когато китайците са започнали неговата обработка. Най-старите селища са открити в българските земи: с.м. Провадия-Солницата, Езерният град в Дуранкулак, с.м. Юнаците, с. Оходен, Пловдив,  София (Слатина).  На територията на днешна България са открити около 500 селищни могили от епохата на халкорита (каменно-медната епоха: 5000-3000 г. пр.Хр.). Това говори за гъста мрежа от селища през тази епоха. Такава гъстота не е открита в друга част на Европа.

Фактът и Чудото на познанието: Първият Златен век на познание е времето на първата човешка цивилизация – Варненската, със своите златни еталони на линейни, числови и ъглови съотношения, които днес са залегнали в геометрията. Такива са: числото Пи, Фи, царски и нипурски лакът; първите инструменти за навигация, землемерство, астрономически наблюдения, корабоплаване и търговия.

Фактът и Чудото на медицината и хирургията – V-то хил. пр.Хр. Културата на с.м. Хотница свидетелства за осъществена трепанация на черепа, при  която човекът е оживял. Археологическите находки от  с.м. Юнаците говорят недвусмислено за извършена ампутация на китка на жена, която е зараснала успешно.

Фактът и Чудото на тракийските достижения и Орфеевата цивилизация. Това е най-старият и многоброен народ в Югоизточна Европа, прочут с това име 3200 г.пр.Хр. Това е единствената цивилизация не развила робовладелско общество, презирала и неприемала робството като човешка участ и съдба. Те са: Първите металурзи на европейския континент; Производители на бира от преди три хилядолетия, която наричали бритон; Създатели на най-старите европейски маски със сакрално значение - от глина, сребро или злато (V-то хил.пр.Хр.), които по-късно гърците заимствали при театрални представления; Създатели  на писменост и книги, на първото тайно мъжко общество, т.н. орфизъм, който се явява първата идеология, разпространявана чрез книги от Орфей и Музей; Книгите на Орфей са съществували 500 години преди Омир. По времето на Платон, V в.пр.н.е. се е говорило за многото книги на Орфей. Но, днес, в българските учебници по История и цивилизации за траките продължава да се твърди, че били безписмен народ! Те са създатели на мистична култура и религия, вярвали са в безсмъртието; Гърците, техните най-близки съседи,  широко присвояват обичаи, вярвания, герои и култура и ги представят за собствени такива. Книгите са изгорени, светилищата - срутени, Орфей – убит. Ние унаследяваме 150 000 тракийски могили, издигнати в продължение на 3,5 хилядолетия, десетки пищни  златни съкровища,  душевност и култура закодирани върху камък, глина, злато и сребро, шевици,  носии и езически обичаи.

Фактът и Чудото на духа и песента. Голяма и културна Франция е създала 8000 народни песни, голяма и могъща Германия е създала 50 000 народни песни, а разкъсвана и поробвана България е създала 300 000 народни песни (само записаните). Това е най-големият нетленен паметник, който българският народ е издигнал в чест на Орфей. Това е генетичното наследство на неговото дело.

Фактът и Чудото на най-значимия символ за стремеж към Свобода. Траките, наречени българи, дават на света най-великия символ на стремежа към Свобода в световен мащаб – това е личността на  Спартак и неговото въстание на робите: „Свят без роби, за свят на свободни хора!” През следващите векове неговата идея и пример остава жива и съхранена в историческата памет на хората, народите и революциите.

Фактът и Чудото на разселението на невъобразими географски пространства. „Именникът на българските канове“ свидетелства, че българите са имали държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунав в 680 г. „Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.“; „От земите на българите излезе хунската ярост”. - летописецът Йордан, 6-ти век; „Народът, които били скити, ромеите наричали българи.“ - арабския летописец Абул-Фарадж Григориус Бар Гебрей  (1226-1286 г.); Анонимният Равенски Космограф (375-376 г.) потвърждава, че на юг от Дунав, в Мизия, Тракия и Македония, от векове „само българи живеят“!

Фактът и Чудото на държавно-творческа мощ и съзидание. Държавите и империите на Българите. Безспорен исторически факт е съществуването на 5-те държави на българите в Азия, за преселението им в Кавказ от далечните планини на Памир и Хиндукуш. В Европа държавните обединения на българите са 7: Кубратова, Кавказка, Волжска, Панонска, Дунавска, Алцековска и Куберова. „Българската държава на духа се простира от Балтийско море до Тихи океан и от Северния ледовит океан до Индийския”, - заключава  Акад. Д.  Лихачов.

Фактът и Чудото на най-старата европейска държава, която не е сменила името си през  вековете.

Фактът на формиране на някои европейски държави и столици, според официалната датировка: България - 681; Англия – 827 г.; Франция – 843 г.; Отделеното от Кара Булгар княжество Киевска Рус – 882 г.;  Полша – 960 г.; Швеция – нач.на ХI в.; Албания – 1190 г.; Сърбия (кралство Рашка) – 1217 г.; Швейцария – 1291 г.; Столицата на България е Плиска  от 681 до 893 г.- това е един от най-големите и богати градове в Европа и света. Гигантски град,  разположен на площ от 24 кв.км. По същото време Цариград е с площ 16 кв.км, Рим – 11 кв.км, Багдат – 7,5 кв.км, Париж – 4 кв.км. Първо датирано споменаване на Москва е от 1147 г.; на Берлин  от 1251 г. , а  Ню Йорк е основан през 1624 г. като търговски пункт на колонисти.

Следва