Нова Зора

В дни, когато всеки си задава въпроса, как ще се живее занапред, в условията на една вирусна зараза предизвикваща всевъзможни съмнения, двама професори – Орлин Загоров и Мюмюн Тахиров, са си поставили задачата да намерят отговора на въпроса, който от древността до днес вълнува хората: човекът и неговото бъдеще! Такова е и заглавието на книгата излязла със съвместните усилия на Фондация „Земята и хората“ и издателство „Мултипринт“ – София.

От двамата автори, проф. Орлин Загоров е много по-чест гост на страниците на „Нова Зора“. На читателите ни са известни много страници от крупни негови научни трудове през годините като „Духът“, „Идеалът“, „Модерният национализъм“, „Българската национална идея“, „Душата и нейните послания“, „България в Европа на нациите“, „Оптимистичните терзания“ и много други. Философът Орлин Загоров е посветил множество от своите изследвания на културния код на славянската духовност. Той е редовен член на Международната Славянска академия и е значимо име сред философските и научни среди в чужбина. Неговите трудове се радват на просветеното внимание не само на специализиран читателски интерес, но и на все по-широк кръг от мислещи хора. Книгите му се намират в най-известните библиотеки на САЩ, Русия, Англия и пр.

Другият съавтор на забележителния труд „Човекът и неговото бъдеще“, проф. Мюмюн Тахиров, има забележителни постижения в областта на философия на историята и изкуството, културно-историческото наследство, етнодемографията и духовните аспекти на сигурността. Автор е на 30 научни и белетристични книги: „Идентичност и толерантност“, „Времена и културно общуване“, „Въведение във философията на изкуството“, „Неолибералното общество и мултикултурното общуване“, романът „Бране на диви пчели“ и др. Носител е на литературната награда на името на Николай Хайтов; на Годишната литературна награда на Съюза на българските писатели; на националните литературни награди „Дядо Йоцо гледа“ и на името на поета „Георги Братанов“, както и на най-високото отличие на Съюза на българските журналисти – грамота и почетна значка „Златно перо“. В кръга на шегата можем да кажем, че ако за Омир са спорили седем града, то е твърде показателно, че три български престижни университета се съревновават техните студенти да слушат лекции и да полагат изпити при проф. Мюмюн Тахиров – УниБИТ, УНСС и Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

В книгата „Човекът и неговото бъдеще“ (480 стр.) разделени в 5 глави, двамата автори са разгледали такива теми като: „Човекът в огледалото на еволюцията“ и „Човекът като смисъл на смисъла“. Те са дали отговор на значими и нееднозначни въпроси като: „Сътворение или еволюция“, „Що е човек?“ и „Човекът като творение на природата“.

В глава 3-та е потърсен отговор на въпроса: „Защо светът, в който живеем не е такъв, какъвто го желаем?“, „Божие проклятие или човешко неблагоразумие?“. Разгледана е и диспозицията „Човек и свръхчовек“, и се преминава към темата за общото човешко бъдеще и хуманистичния обществен идеал.

Особено място в книгата заема глава 5-та, която носи надслова: „Битката за по-добър живот на човечеството“. В нея са разгледани въпроси като: „Живата етика“, „Високо качество на живот за всички“. Предложени са оптимистична визия за бъдещето на човечеството и нова светогледна парадигма. Направена е и  сполучлива разшифровка и за тезата за диалектическият хуманизъм на Маркс. Изключително ценна е озаглавената като финал на книгата тема какво ще спаси света? Красотата или изкуствения интелект?

Известната мисъл на Достоевски от романа му „Идиот“ е всъщност въпрос, зададен от героя на романа Иполит Терентиев. Но в героите Княз Мишкин и Иполит Терентиев, е превъплътен самият гениален дух на писателя, който сам За себе си и чрез своите герои се опитва да намери отговора на въпроса: Възможно ли е красотата да обуздае разрушителните човешки страсти, да умъртви егоизма, злобата, омразата и да премахне злото в неразумния, в безумния И ненаситен свят? Да победи цинизма, егоизма, потребителския нагон, корИстолюбието, хедонизма, коравосърдечието и пр. И къде в тези битки се намесват любовта, доброто, истината?...

Може би не е необходимо да пояснявам, че на тази многопосочна дилема отговорът на авторите е в смисъла на взаимодействието на понятия като „свят“ и „красота“. А може би това е и причината, поради  която Достоевски не проповядва формула за спасение, а само задава въпроса, на който читателят трябва да намери своя си отговор, както и причините, които го обуславят в живота. Такава всъщност е и позицията на авторите на тази книга, която с високите карати на мъдростта и опита, на познанието и добродетелността, припомня и усилията на други умове, които са се опитвали да надникнат зад привидната прозрачност на злото и доброто вървейки по моста на човешкото знание от миналото към бъдещетето и обратно. Но всичко това в пълнота може да проумее читателят, при срещата с този забележителен труд.