Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2021 Брой 11 (16 март 2021) СТРАХЪТ И ПРЕДАТЕЛСТВОТО – СПОСОБ ЗА ВСЕМИРНО ОГРАБВАНЕ

СТРАХЪТ И ПРЕДАТЕЛСТВОТО – СПОСОБ ЗА ВСЕМИРНО ОГРАБВАНЕ

Е-поща Печат PDF

След няколко дни Световната здравна организация (СЗО) ще отбележи една година от обявяване на пандемия, причинена от първия политически вирус в историята -  SARS-COV-2. Всъщност пандемията беше обявена една седмица по-рано не от СЗО, а от Световната банка! Още по-странно е, че преди пандемията не бяха регистрирани достатъчен брой инфектирани (5%) дори за обявяване на епидемия.

Споровете дали коронавирусът е ръкотворен или не, продължават, но един факт не подлежи на съмнение, а именно, че разрушителният ефект от пандемията за  световната икономика става сравним с щетите от световна война. Още по-страшни са психическите травми на млади и стари, които вече една година са принудени да живеят в „електронния концлагер“. Според един от „пакостниците“ Бил Гейтс, след първата вълна „ще следва нова 10 пъти по-летална вълна от нов вирус“. В Германия подготвят гражданите за PD - третата  вълна на пандемията и, затова маските ще трябва да се носят до края на 2021 г. „Стратегическата  филантропия на Гейтс”  е прозрачна. “Доброто здраве идва само в спринцовка“.

И все пак т.нар. lockdown в индустриалните страни не може да продължи дълго без социални сътресения. Знае се, че на третия път стадото на „лъжливото овчарче“ е било нападнато от вълка и, че никой не вярва на лъжльо дори когато казва истината. Така в САЩ тръмпистите не вярват на големия епидемиолог  д-р Антъни Фаучи, а президентът Тръмп даже го нарече „нещастие за страната“. А у нас пък подозрението на хората, че ГЕРБ заради европейско финансиране, ще направи  ваксинирането задължително, е насочено към здравния министър Ангелов, полк. Мутафчийски и математиците, обслужващи правителството.

В момента фармацевтичните компании печелят огромни пари  от продажба на прибързано изготвените ваксини за борба с коронавируса. Ваксините  може би ще осигурят имунитет на част от населението за известно време, но след втората игла на уплашените  от психопандемията и коронаистерията,  ще трябва да  приключат.

Както казва известният руски икономист проф. Катасонов: „Това е само първата степен на ракетата, пусната по препоръка на Римския клуб“, респективно от Съвета за инклузивен капитализъм на г-жа Лин де Ротшилд. Следващите степени на „ракетата“ към цифровизацията и световно правителство,  са деиндустриализацията - т.е преход към постиндустриално общество и отпадане на националния суверенитет на държавите. Аурелио Печеи, основателят на Римския клуб, го казва без заобикалки: „Глобализация без ликвидиране на националния суверенитет е невъзможна. Суверенитетът е отживелица.“

На ред идва въпросът:

“Как да бъдат принудени правителствата да се простят с националния суверенитет („в интерес на цялото Човечество“) и да го предоставят на ТНК?“. Мантрата е измислена. „Замърсяването на планетата не познава граници. Единна система (световна държава) не може да се спасява с национални граници.“ „Спасителите” са големите световни компании и банки като  Lenovo, IBM, EY, Dupon, AlianzSE, Johnson&Johnson, Европейска централна банка, МВФ и др., опериращи с 10.5 трилиона долара и 200  млн. служители в 163 страни. На върха на Съвета са 27 т.нар. „стражи“. Любопитно е, че тъкмо 27-та  степен в масонството се нарича „Властващ началник на храма“.

С  девиза за построяване на Общ Европейски дом, деиндустриализацията успешно беше проведена в бившите социалистически страни и бившия Съветски съюз. България не направи изключение. Глобалистите нямат Родина. Няма разлика дали страната е капиталистическа или социалистическа. За двата мандата на президента Обама към  2016 г. делът на реалната икономика  от 44.3% е спаднал на 19.8% т.е. Съединените щати също се деиндустриализират. Опитът на Доналд Тръмп да върне производството на стоки в страната завърши с неговото демонизиране и временен неуспех.

С избирането на „Спящия Джо“ на скандалните президентски избори в САЩ през 2021 г. беше запален двигателя на втората степен на глобалистката ракета. Байдън без забавяне върна членството  на Съединените щати в Парижкото споразумение от 2015 г. и СЗО. Всички глобалисти  в Демократическата партия (финансирани от Ротшилдите) дружно запяха отново лъжливата песен за „глобалното затопляне“ (globalwarming),   „зелената сделка“ (greendeal) и „устойчиво развитие“ (sustainabledevelopment). В Европа между солистките  в този хор се открояват   председателят на Европейската комисия г-жа Урсула фон дер Лайен, г-жа Кристин Лагард (Европейска Централна банка) и Изпълнителният директор на МВФ г-жа Кристалина Георгиева. Нашенската „мисирка” озвучава целта на Съвета за инклузивен капитализъм  така: „Сега е времето да прекратим субсидирането на икономиката на изкопаеми горива и да изграждаме  по-зелена икономика… За това разполагаме с 1 трилион (1000 млрд) долара. Това ще бъде най-добрият мемориал на жертвите от пандемията…“ Звучи доста хуманно, нали!?

След

най-голямата екоизмама на ХХ век

за „озоновата дупка“ се подготвя аферата на ХХI век – преход към зелена икономика с нулеви емисии на въглероден диоксид.  Аргументът на глобалистите са  намалелите  с 20% емисии  от въглероден диоксид (СО2) в резултат на строгите мерки по време на пандемията. Значи, ако продължаваме в същия дух, ще бъде  възможно да се откажем от въглищата, газа и петрола до 2050 г. Страхът, който е обхванал политици и правителства след CОVID-19 прави възможно, с помощта на СМИ, да се налага грандиозната лъжа за глобалното затопляне, дължащо се на невинния газ, с който глобалистите си разреждат уискито.

За да се тръгне по-бързо към зелена икономика трябва да бъдат ударени най-големите потребители на изкопаеми горива, както и най-големите износители на същите. Това са Китай, САЩ, Индия, Русия, Япония, Австралия. Коварството на глобалистите е безгранично. Те искат да въвлекат всички страни в ново споразумение (да го наречем Парижко-2), което да задължи държавите с икономика на въглеродни горива  и с големи залежи от тях, да плащат т.нар. ВЪГЛЕРОДЕН ДАНЪК. При това страната може да е затворила ТЕЦ-овете си, но ако продължава да изнася въглища, петрол или газ – ще плаща данъка. Само си представете какво  би се случило с Русия? Половината от приходите в бюджета й се дължи на експорта на горива. Не е ли това пъклен план за разпадането, този път на Руската федерация, по познатия сценарий от 1991 г.

Не е трудно да се предвиди, че този път поредният  доклад на Римския клуб ще изразява разочарованието на членовете му от неотстъпчивостта на изброените по-горе държави. Трябва обаче да си учил физика и химия много отдавна, за да си въобразяваш, че тотална декарбонизация на съвременната икономика е възможна, след като 80% от електроенергията в света се добива от изкопаеми горива, а и невероятният  технически прогрес на Човечеството в последните два века бе немислим без тях.

Конфликтът между „дълбоката държава“ и суверенните страни на тема „въглероден данък“ е неизбежен. Нищо чудно този конфликт да спомогне за разобличаването на най-голямата измама на 21 век, а именно

лъжата за глобалното затопляне.

След което съществуването на Римския клуб и неговите доклади може би ще се окажат излишни.

До началото на 21 век изобщо не съществува научна теория за парниковия ефект  и за влиянието на т.нар. парникови газове (най-вече на въглеродния диоксид) върху топлинните режими на атмосферата. Няма нито едно достоверно доказателство за връзката на въглеродния диоксид с климата на Земята. Наистина, големият шведски химик Сванте Арениус изказва предположението, че има връзка между газовете, които отделя антропогенната дейност в ерата на парните машини и затоплянето на тропосферата. Но не само въглеродният диоксид поглъща инфрачервеното лъчение. Това правят и други молекули като тези на водните пари,  метана, фините прахови частици и т.н.

Голямата спекулация на тема „глобално затопляне“ извърши бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор, който с книгата си и филма „Неудобната истина“ (2007 г.) наложи заблудата, че затоплянето на земната повърхност се дължи на  увеличаване на концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата в резултат на промишлената революция. Политикът получи Нобелова награда, а в американските училища се въведе предмет „Глобално затопляне“. Апокалиптичните  картини, описани от Ал Гор, за разтапяне на ледените шапки на полюсите,  повишаване на нивото на световния океан и недостига на прясна вода, стават причина за началото на политическа кампания и подписване от 192 страни (37 индустриални) на Протокола от Киото (1997-2005 г.) и на Парижкото споразумение за климата (2015 г.). Въглеродният диоксид, обаче, е обвинен в грехове за климата интуитивно. Започва голямата кампания срещу всички, които го изпускат в атмосферата. Тази борба не само продължава, но и довежда до абсурдни решения за прокарване на т.нар. зелена сделка (greendeal) и за постигане на безвъглеродна икономика с нулеви емисии на 6 парникови газове до 2050 г.

Оказва се, че двете криви с подобен ход за „глобалното затопляне“ и концентрация на парникови газове нямат много общо. Същият ход биха имали две криви: за „глобалното затопляне“ и изнасилванията в Европа от азиатските мигранти през последното десетилетие, например.

Нека обаче да видим

какво мислят по въпроса учените, а не политиците!

Задавали ли сте си въпроса, драги читатели, защо водата, за да се газира задължително се охлажда? Много просто, разтворимостта на въглеродния диоксид (ВД) в студена вода е по-голяма. Оставите ли бутилката с газирана вода отворена, част от ВД излита в атмосферата докато се установи ново равновесие. Нещо подобно става с ВД разтворен в океана, който е около 60-90 пъти повече, отколкото в атмосферата над него. В периоди на затопляне на климата парциалното налягане на ВД в атмосферата нараства, а в ледникови периоди обратно - намалява. Океанолозите, обаче, сондираха леда на Антарктида, анализираха ледените ядки и по състава на въздушните мехурчета затворени в тях направиха заключения за промените в световния климат от 400 хилядолетия до наши дни. Те доказаха, че  нашата планета е преживяла и периоди за заледяване, и периоди на глобално затопляне, без да има отделяне  на ВД от човешка дейност.   Т.е при затопляне  концентрацията на ВД се повишава, а при заледяване обратно - намалява.

Така СЛЕДСТВИЕТО се оказа ПРИЧИНА.

Според физическата теория на земния климат, разработена от руския геофизик проф. О. Г. Сорохтин (Института по океанология на РАН) температурата на тропосферата (долната част на земната атмосфера до 11 км) и на самата земна повърхност зависи от цели 7 фактора: слънчево греене, атмосферно налягане, отражателна способност (албедо), ъгъл на прецесия на оста на въртене на Земята, топлоемкост на въздуха, относителна влажност и накрая – от поглъщане на топлинното излъчване от парниковите газове.

Много важно е да се запомни, че парниковите газове са само една от причините за климатични промени. Но при изригване на един голям вулкан се отделя такова количество ВД, колкото от цялата световна индустрия за една година. 100 мегатона серни аерозоли и пепел са се отделили при изригването на индонезийския вулкан Тамбора през април 1815 г. Лятото така и не настъпило, защото слънчевата топлина не достигала до земната повърхност. 100 000 били директните жертви, но тъй като реколтата пропаднала, косвените жертви в Индия и Китай били милиони.

От вулкани и от горски пожари като тези през миналото лято в Калифорния и в Сибир, в атмосферните потоци се издигат  облаци от сажди, които покриват ледниците на Гренландия и намалявайки тяхното албедо (отражателна способност) предизвикват илюзията, че се топят от глобалното затопляне. Всъщност и на двата полюса се наблюдава увеличаване на ледената кора. Тогава на кой друг фактор се дължат колебанията на климатичните температури?

Учените вече са категорични. Процесът на изнасяне на топлината от слънчевото греене и разпределението на температурата в тропосферата (до 11 км) зависи най-вече от

КОНВЕКЦИЯТА НА ВЪЗДУШНИТЕ МАСИ

на  Земята. Нагретите обеми газове се издигат към стратосферата, а на тяхно място, към земната повърхност, се спускат по-хладни въздушни маси. Резултатът от тази смяна на потоците е причина температурата на въздуха в приземния слой на атмосферата на практика да не се променя рязко. Следователно, казват учените, не парниковите газове (и по-точно - не въглеродният диоксид (ВД) определят климата на планетата. Причината за климатичните колебания е извън нашата планета и се дължи на колебанията в слънчевата активност. Израз на тази активност са слънчевите петна. През петната като през фунии, протуберансите изхвърлят огромно количество енергия в междупланетното пространство. Част от тази енергия се улавя от магнитното поле на Земята. В периода от 1645 до 1715 г. петната по Слънцето  са били под 10 (минимум на Маундер). Настъпил е голям студ, който днес наричаме Малък ледников период. После броят на петната започва да се увеличава, минава през други минимуми  и достига до 50-100. Това затопляне продължава от 17 век  до днес. Става въпрос за 11-годишни цикли на слънчева активност. В последното десетилетие отново се наблюдава намаляване на петната по Слънцето. Това предвещава, както казваше моят колега в ХТИ Кирчо Брънеков - „непременност“. Захлаждането ще се усети към 2030-2040 г., когато, според глобалистите, декарбонизацията на икономиката трябва да достигне 50%. А това какво очаква хората в северното полукълбо, ако заменят въглищата с  ветрогенератори и фотоволтаици, показа нагледно случилото се през тази зима в Тексас.

Тази проста истина не искат да проумеят много политици, Ал Гор, Кристалина и компания. 15 000 американски учени обаче не споделят тяхната  заблуда и подписаха писмо, което накара президентът Тръмп да заяви, че Съединените щати излизат от Парижкото споразумение за климата.

Сега борбата срещу алармистите за глобално затопляне трябва да започне отново. При толкова много фактори за климатични промени не може да се абсолютизира само един от тях – парниковите газове. Още повече, че  вече се доказа как нарастването  на концентрацията на ВД (до 0.038%/380ppm) в атмосферата повишава добивите в земеделието и способства за възстановяването на горските масиви.

Но дали се касае само за заблуда на нобеловия лауреат

Ал Гор или ще се разкрие една друга „Неудобна истина“? Нека накрая да видим какво мисли по въпроса един български професионалист – инж. Щерьо Щерев, бивш директор на мини „Марица Изток“: „Широко мащабна и богато финансирана от заинтересовани корпорации пропаганда създаде глобална страхова психоза за фатални промени на климата. Чрез псевдонаучни теории основани на неверни, манипулирани статистически данни, се сатанизира въглеродният диоксид в атмосферата като основен причинител на критичните климатични промени. Скъпо платените лобисти за ВЕИ настояват за спешна декарбонизация на енергетиката и се противопоставят на плавния преход към нея. Те се страхуват, че техните мрачни прогнози за климатичен апокалипсис могат да бъдат опровергани от действителността още през следващите 20 години. Затова бързат да поставят пред свършен факт обществото. Крайната цел е унищожаване на базов клон на енергетиката, произвеждащ евтина електрическа енергия от въглища, гарантиращ гъвкавост и стабилност на техническите параметри на енергийната система. Бъде ли ликвидиран въгледобивът, възстановяването му ще струва твърде скъпо и тогава единствена алтернатива остават газовите ТЕЦ и като екологична алтернатива се рекламират възстановяемите енергийни източници. Цената на произвежданата от тях електрическа енергия ще бъде  в пъти по-висока от тази на ТЕЦ на въглища, ако не е квотният данък за емисии на СО2(ВД). Затова „зелените” настояват за по-голям ръст на цените на квотите, чрез който да осигурят конкурентността на ВЕИ и в кратък срок ТЕЦ да бъдат финансово ликвидирани”.

Но наистина ли ВЕИ опазват околната среда?

Земеделски земи и зелените растения, които усвояват ВД и обогатяват въздуха с кислород, са заменени с бетонни фундаменти за соларните панели и ветрогенераторите. Те заемат плодородни селскостопански и горски терени, които повече не могат да се използват нито за животновъдство, нито за добив на селскостопанска продукция и на дървесина, необходими за задоволяване на насъщните потребности на бързо растящото население на Земята.

Според американският професор Ричард Линдзен „всички т.нар. доказателства, свидетелстващи за предстоящо глобално затопляне, в голяма степен представляват неправилно тълкуване, преувеличение, тенденциозно подбиране на факти или направо лъжи. Едно неправдоподобно предположение, подкрепено от неверни доказателства и повтаряно непрекъснато, стана политически коректно „познание“ и се използва за насърчаване на събарянето на промишлената цивилизация. Това, което ще оставим на внуците си, не е планета, увредена от промишления прогрес, а сведения за безкрайна глупост, както и пейзаж, развален от ръждясващи вятърни паркове и рушащи се редици соларни панели.”

За съжаление соросоидите в България са зависими от Ротшилдите и Демократическата партия на САЩ. От тях не може да се очаква друго освен дитирамби за „зелената сделка“, благодарение на която ще бъдем принудени да затворим 50% от енергийните си мощности без да сме построили нови ядрени блокове. Предстои ни  извършване на ново предателство по-голямо от това, което сториха Кунева и Паси за  спирането на 4-ти  и 5-ти блокове на АЕЦ „Козлодуй“. За сведение, един ядрен реактор от 1000 МW може да замени 1000 скъпи прескъпи ветрогенератора. Слушам кандидатите за народни представители  от ДПС и БСП (Вигенин) и „не вярвам на очите си“ както казваше проф. Вучков. И двете партии са готови да гласуват в 45-то НС за зелената сделка и да оставят целия старозагорски окръг на произвола на съдбата.

Китай и Полша никога няма да се присъединят към зелената сделка и да изоставят централите си на въглища. Те ще въведат нови „чисти“ технологии, които ще залавят праховите частици от изгаряне на въглищата с филтри, а серните окиси ще поглъщат с химически реакции и  оборотна вода. И гражданите им няма да обеднеят от скъпа електроенергия, за разлика от българите, които за четвърти път ще покажат, че България е загубила своя суверенитет.

Ще позволим ли да се случи всичко това? Толкова ли е невъзможно да изберем такъв парламент, който  да  каже нашата „неудобна истина“ в лицето на лидерите на Европейския съюз?


 

Още по темата