Тя ще влезе тихо в стаята позната и под десет пръста, леки и добри, нежно ще изгрее “Лунната соната”, тишината в тоя дом да озари. И на люлякова нощ ще замирише, и ще се облеят в трепетни лъчи черното пиано с белите клавиши, бялото момиче с черните очи. Вятърът ще млъкне в старите дървета, ще се залюлеят сенките навън, ще се спрат щастливи хора и поети – да послушат тоя очароващ звън. Може да се влюбят, може да запеят, може тежка мъка да ги сполети, но когато тръгнат в жълтата алея и потънат мълком в своите врати - скришом ще въздишат, ще мечтаят скришом и във всяка тяхна мисъл ще звучи черното пиано с белите клавиши, бялото момиче с черните очи…