Нова Зора

„Още една такава победа и ще остана без армия!“

(Наполеон Бонапарт)

Тъжната констатация на френския император, направена след сражението със силите на Кутузов при Бородино, се оказала пророческа. Съдбата обаче не е проявила търпение да го изчака да победи за последно. Съюзените войски на Великобритания, Прусия, Австрия и Русия превзели Париж и принудили Наполеон да абдикира и отиде на заточение на остров Елба. Той все пак не мирясал и десантирал на френския бряг за прословутите 100 дни на Наполеон. Докато накрая претърпял ново поражение при Ватерлоо през 1815 г. и бил заточен на остров „Св. Елена“ в Атлантически океан. Там починал от малария, причинена от ухапването на един комар. Също както Александър Македонски и Тамерлан. Един комар сложил край на неговия живот, пълен с авантюри, победи и поражения.

Ако премиерът Бойко Борисов, освен „Винету“, беше прочел на младини и някоя книга за прочутите пълководци, щеше да осъзнае

преходността на своите изборни победи.

Още повече, че те вървят по низходяща линия. През 2009 г., когато ГЕРБ победи за първи път на парламентарни избори, тя имаше 117 депутати, които пак не стигаха, за да налага Борисов своята воля. От съществено значение тогава се оказа подкрепата на ОДС и „Атака“. Когато през зимата на 2013 г. улиците кънтяха от викове „Оставка!“, той беше „посъветван“ в американското посолство да отстъпи и на 20 февруари депозира оставката на кабинета в НС. Само ден по-рано твърдеше, че няма да подаде оставка за кефа на Станишев и Доган. На последвалите предсрочни парламентарни избори пак „победи“, въпреки Костинбродската афера, но със силно намален брой депутати, което не му позволи да управлява самостоятелно. Затова просто върна мандата на президента. Мнозинството на БСП и ДПС в НС отхвърли дори претенцията на ГЕРБ за председателство на парламента. Година по-късно, паразитирайки върху протестите на „умните и красивите“ срещу номинирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, Борисов отново се добра до властта, като преди това изпрати и най-много свои съпартийци в ЕП. Но, нямайки отново необходимия брой собствени депутати в НС, се коалира с Реформаторския блок и АБВ, за да може да управлява България. След погрома на Цецка Цачева на президентските избори през 2016 г., Борисов отново „хвърли кърпата“, предизвиквайки предсрочни парламентарни избори. Отново „победи“, но за разлика от други път, не отстъпи пред протестите от лятото и есента на 2020 г. Напротив, уби ценно време, лансирайки идеята за свикване на Велико народно събрание (ВНС), което да преработи и одобри предложения от ГЕРБ нескопосен проект на нова Конституция.

Ако през периода 2014-2017 г.,

„съдружниците в престъплението“

бяха ГЕРБ, Реформаторският блок и АБВ, от 2017 г. такива станаха „ГЕРБ и „Обединените патриоти“, представлявани от ВМРО, НФСБ и „Атака“. А в ролята на парламентарни патерици на ГЕРБ Борисов използваше ПП „Воля“ и ДПС. Така с редица политически и парламентарни „шменти-капели“, включително с лозунга за свикване на ВНС и внасянето в 44-то НС на гореспоменатия проект за нова Конституция, Борисов доизкара мандата. Най-после регистрира един завършен мандат!… Но след „победата“ си на парламентарните избори от 4 април 2021 г., Борисов и ГЕРБ се оказаха хем с 20 депутата по-малко, хем без никакви „желаещи“ за коалиционни партньори. Така че и да приемат мандат за съставяне на кабинет, каквото заявление направиха от бившата управляваща партия, най-вероятно Борисов или нароченият от него за кандидат-премиер, ще бъдат принудени да го върнат. Но, както личи, ще затрият някоя и друга седмица от безценното време на България, обвинявайки президента в неистово желание да назначи служебно правителство. На крива партия президентът й пречи!

На всичко отгоре, Бойко и още един от новоизбраните народни представители на ГЕРБ, се отказаха от депутатските си места. Самият Борисов уверява, че депутатски имунитет не му трябва, но адвокат Николай Хаджигенов, депутат от „Изправи се! Мутри вън!“ (ИМВ) обясни това съвсем логично: „Борисов не се нуждае от имунитет, защото си има главен прокурор!“ Въпреки това, веднага след приключването на изборния ден, застанал гологлав под падащия мокър сняг в Банкя, на фона на един дувар и на прословутия джип,

Борисов предложи на опонентите си мир,

единение и експертно правителство поне до декември. И същевременно ги заплаши с младите юнаци на ГЕРБ, които щели да ги преследват като чакали. Т.е., „Банкянският старец“ е готов на всякакви, включително мафиотски действия и пазарлъци, само и само да не го ревизира служебно правителство на президента Румен Радев. Мизансценът с Борисов под падащите снежинки в Банкя напомняше удивително на изненадания от съпартийците си Тодор Живков на 10 ноември 1989 г., когато те го лишиха от всички партийни и държавни постове. А по-късно се опитаха и да го осъдят като единствен виновник за „престъпленията“ на комунизма. За разлика от Живков, Борисов няма да бъде разследван, обвинен и съден от съпартийци, нито от прокуратурата на Гешев, а от участниците в миналогодишните протести и тези, които гласуваха протестно на 4-ти април. Обаче, техните политически представители в 45-то НС трябва първо да се разберат помежду си и да решат

дали ще сформират правителство,

или ще оставят ревизията на управлението на Борисов на служебното правителство, назначено от президента Радев. Дори Борисов да успее да купи няколко депутати от другите парламентарно представени сили, пак няма да му излезе сметката. Простата аритметика показва, че едно такова правителство е възможно, ако съставящите го приемат подкрепата на БСП и ДПС. „Помощ и от дявола приемаме, но си имаме предначертание“, пише Левски. Засега БСП и ДПС, които имат 43 и респективно 30 депутата, не поставят никакви специални искания срещу подкрепата си, освен премахването на корупционния „Модел Борисов“, с който се прочухме и в САЩ. А така също, да се извърши съдебна и административна реформа и да се провежда ефективна политика за справяне с икономическата и пандемичната криза. От „Демократична България“ (ДБ) приемат това условие, от „Има такъв народ“ (ИТН) мълчат загадъчно. Само от „Изправи се! Мутри вън!“ (ИМВ) бяха първоначално против, понеже това щяло да породи зависимости от партиите на статуквото.. Когато имаш едва 14 депутати, да отказваш подкрепа е чисто политическо самоубийство, или проява на друга зависимост. Например от ГЕРБ!

Но дори Борисов осъзнава безнадеждността на всеки опит да остане на власт при този състав на НС и предлага да осигури 10-20 „дежурни депутати“, които да подкрепят едно правителство на ИТН, ДБ и ИМВ. Никой от тях не му иска подкрепата, но нали човекът е широко скроен, раздава депутатите си като Великденски яйца. Без друго гледа на тях като на безделници, а председателя на 44-то НС Цвета Караянчева дори увенча с титлата ПКП. Това обезателно трябваше да му бъде припомнено, след като на първото заседание на 45-то НС, проведено на 15 април, ГЕРБ предложи същата ПКП за председател на парламента. Караянчева бе подкрепена само от ПГ на ГЕРБ и трябваше да се задоволи с поста заместник-председател на НС. 163 депутати от другите парламентарни групи подкрепиха Ива Митева от ИТН за парламентарен председател. Това заседание на НС ще се запомни и с оставката на кабинета, депозирана в отсъствието на Бойко Борисов. От срам, от страх, или от презрение към НС, „най-опитният политик“ не се вясна в парламента дори на първото му заседание. А дни по-рано обяви, че който искал служебно правителство, той се страхувал от демокрацията. Както отбеляза в своето обръщение към депутатите президентът Румен Радев: „В политиката някои наричат опит своите грехове и изкуството да остават безнаказани“. Примирен, че няма да стане за четвърти път премиер, Борисов беше казал: „И без петел се съмва!“. След поредната си пирова победа, нашият политически петел изглежда пооскубан и стар, но за тенджерата ще стане, ако се вари по-дълго. Преди това ще се опита да прехвърли вината за изолацията на ГЕРБ на останалите членове на ръководството.

Впрочем, самите гербери поставиха под съмнение своята „победа“, след като пристъпиха към персонални промени в ръководството на партията. Дори заместник-председателските постове на софийския кмет Йорданка Фандъкова и на бургаския кмет Димитър Николов бяха отнети, след като ДБ победи ГЕРБ в столицата, а и в Бургас резултатите от изборите не радваха окото на Борисов. Очакваната негативна реакция в редовете на партията си Борисов може да компенсира само ако задейства своите Троянски коне в другите парламентарни групи.

След изявлението на Татяна Дончева, че Борисов е внедрил свои хора във всички парламентарно представени партии, и отказа от нея и Мая Манолова да приемат подкрепа от БСП и ДПС за съставянето на едно правителство анти-ГЕРБ, възникнаха сериозни подозрения, дали точно тези „две каки“ не са кукувичите яйца, оставени от Бойко Борисов и компания в гнездото на антигерберската коалиция? След като Мая Манолова оглави ПГ на ИМВ, а Татяна Дончева бе избрана за заместник-председател на НС, тщеславието на двете беше задоволено и те може би ще кротнат. Едва ли са сигурни, че при евентуални предсрочни избори през това лято, ИМВ ще обере целия протестен вот. Дори да ги организира служебно правителство на президента Радев, те ще се проведат по сегашния Изборен кодекс, който породи толкова съмнения в честността на вота. Тогава няма ли гласоподавателите на ИТН и ИМВ да се окажат излъгани? Ами тези в чужбина, които не можаха да гласуват, заради ограничения брой изборни секции? Следователно, колкото и кратък да е животът на това НС, то най-напред трябва да отстрани недомислиците в Изборния кодекс.

Освен това трябва да се отчита и опасността, „разгромените авари“ – бившите съдружници и патерици на Борисов от ВМРО, НФСБ и „Воля“ няма ли да се окопитят и да си напазаруват отново гласове, за да влязат в НС? Що се отнася до техния „Биг брадър“, ГЕРБ, той извърши най-мащабния алъш-вериш с гласове, раздавайки на пенсионерите по 50 лв. на месец, плюс еднократно 120 лв. на хората с пенсии от 300 до 369 лв. Служебното правителство и да иска, няма как да хвърля милиони през прозорците на МС и на джиповете, срещу бурни аплодисменти на „спонтанно събрали се“ фенове. Защото фискалният резерв е опоскан като от скакалци. А планът за възстановяване, който трябва да бъде представен в Брюксел до 30 април, за да получим 29-те милиона евро от ЕС, умишлено е забавен от правителството на Борисов. Т.е., ГЕРБ саботира собствената си страна, но ще обвини за това своите наследници: не невъзможното правителство на Даниел Митев, а това, което ще се сформира при второто или третото връчване на мандати, или служебното правителство на президента Радев.

Отказът от народно представителство на  Борисов и още 13 „народни избраници“ от различни партии, в това число евродепутати, е

друг вид купуване и измама на избирателите.

Щом депутатството не им се нрави, защо още съществува тази практика? Тя отдавна трябваше да се забрани със закон, но за жалост ще остане и за следващите избори, ако не се променят Законът за избиране на народни представители и Изборният кодекс. Ясно е, че при настоящия състав на НС няма да се въведе нито мажоритарен вот в един или два тура, нито ще се намали броят на народните представители от 240 на 120. Няма да има скоро и дистанционно онлайн гласуване, за каквото настояваха хората на Слави. И полицейските началници няма да се избират, а ще бъдат назначавани от правителството – редовно, или служебно. Най-много да се закрие „Информационно обслужване“ и броячът на гласове професор Михаил Константинов да престане да бъде говорител на Бойко Борисов. Тогава може и машините за гласуване най-после да се наложат над хартиените бюлетини. А, ако парламентарните избори се съчетаят с президентските, ще се икономисат още десетки милиони, които може да се използват за закупуване на още ваксини и лекарства срещу коронавируса и неговите мутации.

„Докторът на науките“ Бойко Борисов вече обяви месец юли за краен срок за постигането на колективен имунитет, въпреки предупрежденията на експертите за четвърта вълна. Впрочем, реалността опроверга оптимистичните прогнози и на министъра в оставка Ангелов, след като на 13-ти март беше регистриран нов скок в броя на ново потвърдените случаи и на починалите за едно денонощие: – 3122 положителни от 17 402 направени тестове за коронавирус и 201 починали. През следващите дни броят на новозаразените не падна под 2500 души, а този на починалите за едно денонощие остана над 120 души. А скандалите с неритмичните доставки и опасните странични ефекти на ваксините на „АстраЗенека“, „Модерна“ и „Янсен“ показват, че обещанието на Борисов за край на епидемията през май-юни, е силно преувеличено.

Коронавирусът ще остане

и в света, и у нас в частност. Например на 15 април в света като цяло бяха регистрирани над 200 000 новозаразени.  Дано само заедно с Борисов да си отиде и „българският модел“ на нищоправене, прикривано с хвалби и биене на барабани. На война, като на война! Разкриването на все по-нови и неизследвани странични ефекти на одобрените от ЕМА ваксини и паниката, обхванала Германия, Франция, Италия, Бразилия, Иран, Турция и други страни, показва, че е много прибързано да се обявява победа над вируса. Поради растящата глобална взаимна зависимост, пандемията не може да бъде спряна в една отделно взета страна, нито в рамките на един единствен континент. Опасността ще висне над света, докато и последният жител на планетата не бъде ваксиниран. А според СЗО има десетки бедни страни, които не са получили и една доза от ваксините срещу коронавируса. При това положение да говорят за „български модел“ в управлението на коронакризата могат само безогледни политически шарлатани с претенции за световно признати и уважавани лидери. Какъв „български модел“ ни пробутват Борисов, Ангелов, Кунчев, Кантарджиев и Балтов, щом по смъртност страната ни е на челни позиции, а по темп на ваксиниране е последна в ЕС?! Може би ще свикнем да живеем с коронавируса и неговите мутации, приспособявайки ваксините и имунната си система към тях. Но с

„Вируса Борисов“,

сиреч с политическия популизъм, рекета и корупцията на управляващите и техните чиновници, трябва да се разправим още сега и то завинаги. Достатъчно е да ги лишим от възможността да бъркат в държавната каца с меда и да си облизват пръстите. А така също и от средства, с които да облагодетелстват „присъдружните“ на ГЕРБ партийки, олигарси, придворни социолози, политолози, социални антрополози, политически психолози, „ваксинирани“ медии и други патерици на „Модела Борисов“. Дори да трябва няколко пъти за една година да застанем пред урните и машините за гласуване, целта си заслужава усилията. А на президентските избори трябва веднъж завинаги да пресечем опитите да ни „обединяват“ хора, като Росен Плевнелиев и Бойко Борисов. Впрочем, последният вече се прояви като „обединител“: обедини всички против себе си и ГЕРБ! Вече може да се връща в Банкя, както Наполеон след похода в Русия. А самата ГЕРБ върви към мястото, на което избирателят запрати преди години СДС и НДСВ: към политическото бунище и забравата

Може би, когато изхвърлим „Вируса Борисов“ ще се сбъдне и желанието на Апостола: „И Българско да гърми като едничка държава в цяла Европа“.