Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2021 Брой 18 (11 май 2021) С ДЪХ НА БАДЕМИ ИЛИ ИМЕТО НА ОТРОВАТА

С ДЪХ НА БАДЕМИ ИЛИ ИМЕТО НА ОТРОВАТА

Е-поща Печат PDF

Живеем в тревожен и настръхнал свят. Разкъсван от съперничества, конфликти и войни. Стари спорове оживяват, нови вражди се разгарят. Конфликти балкански, украински, арабски, персийски, азерски, арменски, таджикски, киргизки, корейски, латино и други. Войни локални, войни глобални. Страдат народи, пропадат държави, гинат милиони хора. „Стратезите“ в Давос провеждат Голямо Презареждане.


Сред тези битки една изпъква с особената си жестокост - необявената война за децата. Война на тихия фронт. За нея „свободната преса“ пише рядко, умерено, балансирано и почти веднага забравя. Само от време на време някоя непослушна статия ще наруши омертата, като „Под диктатурата на ЛГБТИ“ или „В Испания жена, която се самоопределила като мъж (трансджендър) е родила бебе“, или „В САЩ пуснали първия боен хеликоптер с изцяло хомосексуален екипаж“, или „В Белгия се проведе 4-та изложба-базар за сурогатни майки и бебета за осиновяване от мъжки хомосексуални двойки“, или „В пандемията повече сексуални посегателства на деца“.

Кратък шум и отново настъпва подозрителна тишина.

Войната за децата не е само гражданска война. Тя се води отвъд националните граници. Замесени са влиятелни външни сили, обединени в мощни групировки, проникнали в международните организации. Със стратегии и тактики, щабове, армии от добре платени „доброволци“, социолози, медици, юристи, дори теолози и др. С една дума - на война като на война. Има победители и победени. Има жертви. Има разрушения.

Къде в този водовъртеж сме ние българите с новия цивилизационен избор на един бивш наш президент?

България също дава своя дан. Жертвите са хиляди. Децата с болно детство. Децата без семейство, без игри, без училище, карантинирани, имунизирани, деинституционализирани. С училища, в които се изучава „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо, а не и „Ян Бибиян на Луната“ на Елин Пелин. Деца за благотворителност, но не и за щастливо детство. Децата на гурбета, чиито родители от години са в Испания, Германия, Италия или Великобритания заради едната прехрана на семейството.

Многократно се влоши средата за отглеждане и възпитание на българските деца. Икономическа и социална криза в резултат на Пандемията Ковид-19 разтърси от корен българското семейство. Не се задоволяват базисни потребности на децата, като изхранване, обличане и качествено образование. Държавата обърка пътя. Държавната политика в областта на грижата за децата е тотално неадекватна. Институционалният капацитет на органите за закрила на децата е архаичен и неефективен. Липсват съвременна материална база, високо образовани кадри, медицинска грижа в детските заведения от семеен тип. Държавата е изтикана от социалната сфера от агресивни НПО. В цели градове и области социалната дейност е поета изцяло от неправителствения сектор, поради съкращаване на бюджетните разходи за социална подкрепа и увеличаване на платени социални услуги. В законодателството продължават да господстват провалени идеологизирани регулации. Това води до преразход на бюджетни средства и оскъпяване на социалната дейност. Бедна и разорена България плаща скъпи социални услуги. В резултат, главоломно нараства количеството на децата отвъд чертата на бедността и без перспектива на реализиране. Борим бедността чрез услуги на пазарен принцип!...

Поне по един показател обаче българските деца отдавна са сред най-щастливите в света - по брой на регистрираните правозащитни организации на глава от детското ни население. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. От всякъде се предлага подкрепа, състрадателност, милосърдие, благотворителност, изследвания, проучвания, препоръки, услуги, нормативи. Де да бяха поне наполовина истински.

С дъх на бадеми

Днес, войната за децата е обвита с „оглушителна“ тишина. Огромната част от българите обаче така и не са разбрали, че против тях воюват. Безмълвстват и бездействат. Не осъзнават, че тази война се води за манталитета и мисленето на утрешния човек, за ценностите на идващите поколения, за собственото ни бъдеще. Не разбират истината, че това е война за суверенитет, за пътищата на нашето собствено развитие като нация и държава.

На международния пазар за концептуални оръжия няма дефицит. Всеки ден се раждат нови и нови идеи, доктрини, социални формули - все по-сложни и по-изобретателни. Старата османска политика на еничарството, фашистката политика за деца за чистокръвна арийската раса днес са заменени с нови доктринални разработки - хуманни, изискани, благовонни, правозащитно поднесени – ЕДНА ИЗТЪНЧЕНА МАНИПУЛАЦИЯ, С ДЪХ НА БАДЕМИ И МЕЖДУНАРОДНА ФЛАГРАНТНОСТ, ПОДНЕСЕНА КАТО ЗАКРИЛА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО.

На челно място днес е издигната доктрината за „престъпния родител“. Експертни щабове ползват подбрани девиантни изключения, за да обосноват необходимостта от разкъсване на биологичните връзки между родители и деца.


Зад идейната мимикрия тече битка за менталното пространство на обществото, за разрушаване на инстинкта за самосъхранение, за опазване на поколението. Целта е овладяване на детското съзнание и душевност от най-ранна възраст, за което е необходимо премахване на защитата на техните родители. Целта е да се прекъсне връзката между поколенията, да се разруши приемствеността, да се намалят когнитивните способности на бъдещото поколение. И не на последно място - да се разпилее опита на предходните поколения. В далечината проблясва философската същност на концепцията на ГОЛЕМИЯ РЕСТАРТ на стратезите от Давос.

Това обаче не може да бъде осъществено без насилие. Насилието е нелицеприятно, отблъскващо, грозно, ожесточаващо. То плаши обществото и затова трябва да бъде мимикрирано. Насилниците трябва да изглеждат като борци срещу насилието. За примери няма нужда да се ходи в гората.

Но нека да бъдем наясно.

Това не са редове на ретроград, израснал и приел насилието над деца. Не отричам последиците от насилието над нашите деца. Не оправдавам ориенталско отношение към децата и детската тема. Но не подкрепям и манипулацията с темата, с която се освобождават човеконенавистни пластове на мислене, планове за педофилия и инцест, стремежи към използване на детската чистота и искреност за груба плътска употреба. Това е смисълът на тези редове.

Историята за това изследване е история за една манипулация, поднесена елегантно, с мирис на международна цивилизованост.

На 19.04.2021 г. УНИЦЕФ – България (UNICEF.BG) публикува на своята електронна страница „Изследване за насилието над деца в България“. Подобни социологически изследвания са голяма рядкост, а у нас - изключение. Интересът към него е силен и неподправен. Още същия ден БНР и НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ отразиха новината. А Канал 1 на БНТ му посвети специално студио в сутрешното си предаване на 22.04.2021 г., с участието на представител на УНИЦЕФ-България и Мариана Писарска от Национална мрежа за децата (НМД). Всички медии обявиха, че изследването било на УНИЦЕФ.

Самото изследване има двойствена цел: от една страна - да създаде обществени нагласи и възприятия за съществуването на насилие над българските деца и от друга - да превърне тези нагласи в основание за разработването на една бъдеща „политика срещу насилието над деца“ в България. Тази политика ще бъде използвана за приемане на нова българска стратегия за детето, ревизия на закона за закрила на детето, както и разширяване на полето на действие на бизнеса със социални услуги за деца. Изследването е

своеобразна ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

на бъдещото законодателство в България в тази област.

Показват ни го няколко събития, уж случайно съвпадащи във времето и в своята социална насоченост. Първо - изследването на CORAM INTERNATIONAL, изготвено по поръчителство на УНИЦЕФ, се появи публично непосредствено след приемането на новата Стратегия за детето на ЕС, публикувана през март 2021 г. Като член на ЕС, България ще трябва да прилага тази европейска стратегия. Второ - броени дни по-късно бе оповестено редовното годишно изследване на Национална мрежа за децата (НМД), наречено „БЕЛЕЖНИК 2021“. В него НМД обяви своето неудовлетворение от грижата на правителството за децата и декларира че поставя посредствената оценка 3,09 за политиката през 2020 г., както и за цялото минало десетилетие. От птичи поглед личи идейното родство на двете инициативи, на УНИЦЕФ и НМД. Те споделят един и същ фокус – промяна на политиката по отношение на децата.

Но нека се вгледаме сега в същността на инициативата на УНИЦЕФ, за което ще ни помогнат няколко логични въпроси:

• Какво представлява Изследването от 19.04.2021 г.?

• Кои са неговите цели?

• Кои са неговите поръчители?

• Кои са неговите изпълнители?

Отговорът на авторите на изследването е следния:  „проведеното по поръчка на УНИЦЕФ национално представително проучване от международната изследователска компания CORAM INTERNATIONAL, като дейността по събиране на данни в България е изпълнена от агенция ЕСТАТ“… „Изказаните становища и мнения в настоящия доклад са отговорност единствено на авторите и не отразяват непременно мненията и политиките на УНИЦЕФ“.

И така, твърдението, че ТОВА Е ИЗСЛЕДВАНЕ НА УНИЦЕФ е опровергано от самия УНИЦЕФ. Той не е автор, а поръчител.

Изпълнител на изследването се оказва частна фирма CORAM INTERNATIONAL. Кой е CORAM INTERNATIONAL? Според публично достъпна информация това е изследователска и консултантска компания от Великобритания, част от Юридическия Център за Деца (ЮЦДЦ) „CORAM“, работеща в сферата на правата на детето. Фирмата изготвя доклади за насилието над деца. Работила е в 89 страни по света, преобладаващо от Азия и Африка. Осъществила е 170 проекта, заедно със 69 партньорски институции и организации. Консултира от 23 години. Сред нейните клиенти са МИНИСТЕРСТВОТО ЗА МЕЖДУНАРОДНО РАЗВИТИЕ НА БРИТАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО – DFID, поредица от международни правителствени организации, в т.ч. и двете специализирани организации на ООН: УНИЦЕФ, ПРООН, неправителствените организации в областта на правата на децата като PLAN INTERNATIONAL, Международната ФЕДЕРАЦИЯ ЗА СЕМЕЙНО ПЛАНИРАНЕ (IPPF), СПАСИ ДЕЦАТА, WARCHILD и CARE INTERNETIONAL. Всички тези институции и неправителствени организации са мощни и влиятелни центрове за работа с деца по целия свят. Създадени в Европа и САЩ, те оперират основно в бедните страни на Азия и Африка.


• Днес е ред на България.


Казаното дава ключ към разгадаване кой осигурява поръчките и финансирането на изследвания за насилието над деца по целия свят.

Преки изпълнители на поръчката са Елизабен Яроу и д-р Софи Хеджис, под ръководството на проф. Каролин Хамилтън - изп. директор на CORAM INTERNATIONAL. Проф. Хамилтън е пенсионер. Тя е завършила юридическо образование в Университета в Есекс. Заемала е поста на съветник на Комисаря по правата на детето на ООН и Комисар по въпросите на семейството и децата при Комисията по правни услуги. В момента е адвокат, колега с дълъг професионален стаж.

Г-жа Софи Хеджис е магистър по демография и здраве, бакалавър по антропология и доктор по демография. Нейната докторска дисертация изследва проблемите на зависимостта между училище, работа и почивка при деца в две села в Северо-западна Танзания (https://coraminternational.org/meet-the-team/). Г-жа Яроу не е сред основния състав на компанията и за нея не разполагам с информация.

Работата по всяко едно национално изследване естествено не може да бъде осъществена без участие на местни експерти. Те се наемат и тяхната работа се заплаща от бюджета на проекта за изработване на изследването. Имената на българските експерти в конкретния случай са публикувани във въведението към изследването. Това са експерти на български институции: МТСП, МВР, Министерство на правосъдието, МОН, ДАЗД, АСП, Национална асоциация на общините в България (НАОБ), НСИ. Но има и представители на неправителствени организации – Институт за социални дейности и практики (ИСДП) и Асоциация ДЕМЕТРА, и вероятно на Национална мрежа за децата (НМД), чийто представител участва в предаването по Канал 1 на БНТ от 22.04.2021 г.

ИСДП, ДЕМЕТРА и НАОБ, както и значителна част от членовете на НМД, са частни доставчици на социални услуги за деца и имат приходи от тази дейност. В правно отношение, налице е явен конфликт на интереси.

Целите на изследването, според авторите, са две:

а) Да се изготви изчерпателна картина на актуалното състояние на нагласите, знанията, вярванията и практиките във връзка с насилието над деца (ННД) в България; и

б) Да се изготви оценка за разпространението на насилието над деца в България (детайлизирана по „видове“ насилие и средата, в която възникват отделните видове насилие) и да се проучат съответните рискови и защитни фактори с цел идентифициране на по-уязвимите групи деца.

Постигането на тези цели се оказа невъзможно: „Липсват изчерпателни данни за всички форми на насилие над деца в България. Макар да има изследвания на конкретни аспекти на насилието, като например сексуалното насилие или тормоза, никой досега не е събирал данни за всички форми на насилие“.

По принцип, подобно изследване е осъдено на неуспех в България. Неуспехът е предопределен от българската народопсихология. Нашето население традиционно не споделя мнението, че в България има системен проблем с насилието над деца. И резултатът е налице: в Част № 1 на Изследването, едва 30% от запитаните възрастни и 17% от децата и младите хора са отговорили на анкетьорите. Окончателният постигнат размер на извадката е 1174 деца, 837 младежи и 1411 възрастни граждани.

В Част № 2 от изследването картината е различна. В нея са само експерти, при това подбрани сред приятелския кръг на интервюиращите, видно от текста на изследването. Има основание да се приеме, че този контингент хора имат свой личен интерес да дават друга интерпретация на фактическите данни. Интервюирани са едва 887 държавни служители от шест района в страната, със секторен профил: образование, правосъдие, полиция, социална подкрепа, здравеопазване. Проведени са 32 интервюта. И тук, както в Част № 1 на изследването, се проявяват двете основни слабости – ниска представителност и слабо качество на данните. Несериозно е да се правят изводи на основата на толкова малка извадка, при това само от 6 региона в страната.

Но за това, в следващия брой.


Следва