Нова Зора

След като ми се наложи да живея географски немалко години в този „рай“, аз не издържах и се върнах в Русия, защото не можех повече да слушам клишета за европейските ценности. Все по-остри ставаха пристъпите на една болест: „ухо-око“, т.е. чуваш едно, а виждаш друго.

Какво представлява Европа от гледна точка на география и климат?

Неголяма по площ територия, с много благоприятен климат: умерени географски ширини, топлото  течение Гълфстрим, достатъчно дъждове, за да дава почвата прилични урожаи, дори на места по два пъти на годината: Испания, Италия, Португалия, Гърция. Тук никога не е било нужно да се напрягаш с всички сили, за да се прехранваш. Но ето че мястото за увеличаващото се население започна да става недостатъчно.

И Европа намери решението да съществува и да се развива. Трябваше от време на време да се освобождава от излишното население и по-често да се ограбват тези, които са различни по религия, език и цвета на кожата.

Ограбване – до дупка. Аборигените и противниците – унищожаване до последния човек.

При това Европа, като змия напролет, променяше своите ценности и религия.

Гърците с десетките си богове тръгваха да завоюват целия обитаем от човека свят  (Ойкумена). Александър Македонски достигна с армията си до Индия.

Римляните смениха имената на боговете си, но не и агресивността  и стремежа си  да подчинят всички страни наред.

Като изхвърли от християнството не същината, а мисълта за подчинението на човека на всяка власт, Европа спокойно преиначи, тази едва ли не най-човеколюбива религия, за свои цели.

Католицизмът, с неговия абсолютизъм на папската власт, се превърна в удобно основание за по-нататъшно развитие и укрепване на  истинските европейски ценности: убий, ограби, изхвърли всеки, който не се вписва в обществото на благоденствието. „Не убивай, не кради, обичай ближния!!!“ – се деряха военните капелани, и армиите на кръстоносците нахлуваха в Близкия Изток и Източна Европа. „Блажени са кротките, защото те ще наследят земята!!! Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени Божи синове!!!“ – виеха свещениците, следвайки отрядите на конквистадорите по земите на Южна Америка. И войните на Кортес бяха носителите на истинските европейски ценности, които по онова време още не умееха да опаковат изкусно в словесни дантели.

В 1503 г. Колумб пише: „Златото е съвършенство…. Този, който го владее може да извърши всичко, което си пожелае, може да въведе даже човешките души в рая.“

Казано в 1503 г., а е формулирано завинаги! Нови думи идват и си отиват, но тези ще звучат в душите на европейците дотогава, докато съществува тази цивилизация. Тази формула е запечатана в душите на европейците завинаги, защото личното богатство е единственото, към което си струва те да се стремят, единственото, на което си струва да посветят живота си.

Европейски ценности…

Първият историк на Новия свят - Бартоломео Лас Касас като свидетел описва така европейските ценности, приложени към индианците: „Конквистадорите бесеха и давеха индианците, разкъсваха ги на части с мечовете си, изгаряха ги живи, печаха ги на бавен огън, без да жалят старци, жени и деца.“ Това са истинските европейски ценности, без да са прикрити с лицемерното нравоучение за значението на всеки човешки живот и за „свобода, равенство и братство“.

Но католицизмът  започна да става спирачка. Необходимостта да се дава отчет на началството в Рим вече дотягаше. Така възникна протестантството. Духовен лидер можеше да избира всяка религиозна общност.

Европа се подпали от въстания, но до пълно изтребване на различните конфесии не се стигна. Новият свят стана отдушник на кипящия котел, който отново отстрани и намали  по-буйното население, а великата формула на Колумб (златото) направи възможно сътрудничеството на стари и нови пророци.

От Африка в двете Америки бяха доведени от 5 до 17 млн. роби. За този голям залък протестантите-англичани, без сражения, си разделиха сферите на влияние с католиците-португалци. Нямаше смисъл от ругатни и изясняване на отношенията, след като и териториите, и стоката, бяха достатъчни.

Протестантството убедително доказа, че е по-удобно за разпространяване на истинските европейските ценности по всички континенти. Католиците така и не успяха да унищожат физически индианците в Южна и Централна Америка. Протестантите  отидоха по далеч и утвърдиха европейските ценности по-успешно и в дълбочина. Погледнете съкровищата на Британския музей! Това е материалното доказателство за начина, по който бяха ограбени Индия, Африка, Близкия изток и даже Австралия. Вижте жалките остатъци от индианците в Северна Америка! Припомнете си как бяха тровени с алкохол, заразявани с едра шарка – това се казва размах, по европейски.

А католицизмът неочаквано взе и си простреля крака, при това не в петата, а в самото бедро, от което изтече много кръв. С името на Христос стана възможно да се цивилизова мюсюлманския Изток. Да се носи блага вест на територията на днешна Прибалтика – само от добродушие.

А по-нататък е краят на Земята (нали е плоска и лежи на китове), там е ледът на Чудското езеро и всеки, който бе опитал да мине по-нататък (Ливонският и Тевтонски орден) му се изпълняваше  заупокойна….

Католиците-французи, виждайки че протестантите изцяло са заети с Новия свят, решиха да проверят още един път дали тевтонците не са лъгали.

Отечествената война в 1812 г. – това не е само война между Франция и Русия. Това беше сблъсък на цивилизацията на Европа с цивилизацията на Русия. Краят бяха не само казаците в Париж. Европа разбра, че християнството като доктрина е недостатъчно за оправдаване на стремежа към идеала на Колумб. Прекалено много бяха  красивите думи и твърде много бяха  недоговорените неща.

За покоряването на Америка, Африка, Индия, двете форми на християнството се оказаха достатъчни, но за Русия не стигаха. Допълнителната  проверка в Крим показа, че християнска Европа може да спре разпространението на Руската цивилизация, но да ограби, да покори и да унищожи Русия – няма как да се получи. Оръдията замлъкнаха, а  европейците се напрегнаха да развият

ново учение.

Расизмът стана естествен и хармоничен етап на развитието на европейските ценности. Връх на европейската философска мисъл се оказаха знаменитите книги на английския аристократ Хюстън Чембърлейн: „Основи на XIX век“ и „Арийско съзерцание на света“. Бидейки последователен, следвайки постулатите на своето учение, авторът се преселва в Германия, за да съзерцава по арийски. Чембърлейн  бил щастлив, че вече на смъртно легло и частично парализиран на 67 години, успява да се срещне с Адолф Хитлер. Това става в 1923 г. когато до титлата  „фюрер“ на Хитлер му предстои да измине дълъг път.

На следващия ден Чембърлейн пише в писмо до Хитлер следното: „Вас ви очакват велики и трудни дела… Моята вяра в германския народ винаги е била непоколебима, но трябва да призная, че всички мои надежди досега не се оправдаха. Вашата поява възстанови хармонията в душата ми и ми подари нова надежда…. Бог да Ви пази!“

Вярата на Чембърлейн в призванието на Хитлер личи от листовка от 1 януари 1924 г.: „Хитлер е божие благословение, не празнословец, а човек, който премисля до край всичко и без страх прави изводи“.

Заменяйки многобожието с монотеизъм във формата на католицизъм, европейската цивилизация последователно и логично отиде по далеч: от католицизма към протестантство, от протестантство към расизъм, от расизма към фашизъм и нацизъм. Нацизмът не е внесен в Европа отвън, той е плът от плътта на европейската цивилизация и връх в развитието на европейската философия. Припомнете си колко фашистки режими се установиха в Европа в годините 1920-1930 г.: освен в Германия още в Италия, Португалия, Румъния, България, прибалтийските страни. Фашизмът намираше почва в страните, които бяха закъснели при разпределяне на колониите или бяха изхвърлени от тях. Тези страни силно желаеха да се прегърнат европейските ценности в смисъла на Колумб, но баницата вече беше поделена. Тези страни искаха да съберат в юмрук европейските страни и да опитат да опровергаят тъжния извод на тевтонците като се опитат да покорят Руската цивилизация в нейния руски вариант.

Нацизмът стана идеологическа основа на хитлеристкия вариант на Евросъюза.

Нашите деди видяха отблизо този Европейски съюз, само че тогава се казваше Трети райх. Видяха не реклама, а истинските европейски ценности. Когато ни казват, че на 22 юни Вермахтът вероломно е нахлул на територията на СССР, просто ни лъжат.  В него в общ строй маршируваха австрийците, италианските  дивизии – 62 000 души; унгарската  „Карпатска група” – 40 000 души; 3-та и 4-та армия на Румъния - 220 000 бойци; Югоизточна и Карелска армия на Финландия – 150 000 войници; 2 дивизии от Словакия – 16 000души; 4000 хървати; 18 000 испанци в състава на „Синята дивизия“. А по време на войната, в състава на Вермахта се включваха нови части от СС Вафен: французи и норвежци, шведи и белгийци, естонци и латвийци,  холандци и фламандци… Половин милион европейци!

Единна валута, единни данъци, отсъствие на вътрешни граници, свободно придвижване на работната сила, единно ръководство от един икономически и политически център. Европейски съюз!

Как завърши всичко това?

„Кървавият диктатор“, както нашите либерали наричат Сталин, докара законно избрания германски канцлер до самоубийство. Окървавената Руска цивилизация не само счупи гръбнака на нацизма, тя заби щик в гърлото на европейската цивилизация. И това не е пресилено, не е шега. Изпаднала в шок от станалото, Европа като хипнотизирана наблюдаваше разпадането на колониалната система  без да има сили да реагира.

За нея днес нацизмът и расизмът са отблъскващи, но как да живее след ВСВ тя така и не разбира. Какво да завладява? Кого да граби?

Традиционните за Европа естетика, култура и идеология от 50-те години на ХХ век, са без изход. Нейният интелектуален елит се оказа неспособен да предложи нови пътища за развитието й. Вече няма какво да се завладява, няма кого да се граби, може да се участва само в безкрайното преразпределяне на това, което вече е достигнато. Признала върховете на своето развитие: расизма и нацизма като престъпни идеологии, Европа тъпчеше в безнадежден ступор. Движението на битниците беше сменено от революцията на хипитата. „Долу буржоазната култура! Долу честната работа и кариера, по дяволите патриотизма, долу лицемерието на официалното семейство, долу всички забрани, искаме свободата да получаваш удоволствие без ограничения.“

Европа и Америка получиха бунта на младите, но този бунт беше странен и чужд на руското.

Поколението на възрастните намери единствения начин да не срещне младите на барикадите – Европа стремително започна превръщането си в общество на потреблението. Оказа се, че великата формула на Колумб (за златото, б.пр.)  е вечна. Нека сега част от златото, трансформирано в предмети на потребление, да стане достъпно за всички!

Не ви допадат ценностите на вашите предци? Тогава забравете за необходимостта от упорен труд и спестяване като начин да осигурите разумно потребление. Ползвайте всички блага сега и веднага като взимате евтини кредити! Не се ограничавайте, лапайте като с три гърла, защото вие принадлежите към  „златния милиард“.

И младежта подхвана тази „славна“ идея за законното право на човека за удоволствие с наркотици, и „свободна любов“ на всички с всички. Това стана

щастието и смисълът на историята

на новата следвоенна Европа. Бунтът на младите се сведе до отказ от религия, от института на брака, от културата, обявена за фарисейска.

Енергията на Европа през 70-те години на 20 век отиде за развитие  на мощни движения на хомосексуалисти и феминистки, проповядващи живот без отглеждане на поколение, за „чалга“ култура, музика и литература.

Кръстоносните походи, колонизацията и всяка друга агресия се прекъсваха, когато в Европа нахлуваше чума, едра шарка или друга пандемия. Защо тогава да завоюват нови територии, след като „излишното“ население може да се ликвидира без допълнителни усилия.

И ето че ние ставаме свидетели на умираща Европа. Няма войни, няма епидемии, нито глад. А населението й не расте. Хедонизмът  доведе до непрекъснато намаляване  на раждаемостта. Да раждаш и да възпитаваш деца? Та това е диващина. Един европеец „цивилизован човек“ да сменя памперси и да изтрива сополи?  Как можете да си го представяте дори? Ужас!

Европа умира в потока на собствените си извращения, с липса на воля и без визия за своето съществуване.

И всичко това руските либерали наричат „европейска система на ценности“. И всичко това либералите във властта предлагат да стане еталон за руското общество. “Руската култура е част от европейската култура“.

Ако вие можете да слушате подобни неща, без желание да откъснете главата на говорещия, то аз не мога.

Все пак има и хора, които с цялото си същество чувстват, че избраният път е гибелен. Но какво могат да направят те, за да се противопоставят на новия южен поток от бежанци от страните, които самата Европа превърна в руини?

Нищо ново.

Само изостряне на своята хроническа болест: расизъм и нацизъм, бунтове на националисти. Защото тази болест се появи едновременно с европейската цивилизация, макар и под друго име. Историята  ни учи, че тази болест е неизлечима. Последните два века показаха и доказаха, че инжекцията в този загниващ организъм може да се направи само по един начин – руски щик в глътката. Заболяването не е изчезнало и от време на време, на разни места, се наблюдават пристъпите й.

Бомбардират Югославия, загиват хиляди славяни, рушат се православни храмове, раздробява се на нелепи парчета цяла държава. Нека се направим, че просто не виждаме това.

В Естония и Латвия, а сега и в Украйна,  руското население е лишено от граждански права и от възможността да получат образование на родния си език. Ами, да покажем надеждата си, че балтийските и киевските власти постепенно ще се променят.

Правят на пух и прах страните на Близкия Изток, потапяйки ги в средновековието и в граждански войни на всяка срещу всяка. В тези войни вече загинаха милиони афганистанци, иракчани, либийци, сирийци. Да помолим ВВС да не показват тези кадри.

Киевската хунта разстрелва с всички видове оръжия мирните градове, отказали се да живеят в режима, наложен от украинския фашизъм. Но ние да твърдим, че няма такова нещо. Истината е, че  Русия е нападнала Украйна.

Руската цивилизация е единственият успешен лекар на европейската.

Един път на сто години, на болния му става нетърпимо зле, той събира в юмрук всичките си сили, насъбира нова сила и… получава нова доза лекарство.

Имената на лекарите са добре известни: Кутузов и Раевски, Жуков и Рокосовски, Барклай де Толи и Багратион, Конев и Василевски... Работата на тези чудесни лекари, представлява главният принос на Русия в развитието на европейската цивилизация.

Без съмнение, ако настъпи ново изостряне на старата болест на Европа, ние ще чуем имената на новите руски лекари.

Борис МАРЦИНКЕВИЧ,

главен редактор на

сп. „Геоенергетика”, Русия

Превод:

Румен ВОДЕНИЧАРОВ

Източник:

Politforum, 17.04.2021  г.