Нова Зора

Или името на отровата в едно „изследване на УНИЦЕФ 2021“

Продължение от брой 18

Изтънчена манипулация с дъх на бадеми и международна флагрантност се поднася като ЗАКРИЛА ЗА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО. За държава с население 6 900 000 души в края на 2020 г., извадките в Част № 1 и Част № 2, са изключително непредставителни.

Тази таблица нагледно показва ниската представителност на изследването в Част № 1. Първо – в нея липсват данни за София, Сливен, Стара Загора, Хасково, Шумен, Ямбол, Търговище. Това е съществен недостатък, който опорочава цялото изследване. Става ясно, че не е обхваната по-голямата част от населението, 1/3 от която живее в София. Второ – броят на изследваните лица е изключително малък. Така например, от 666 398 души население на област Пловдив, са изследвани 321 души, което е равно на 0,0481% от населението; от 251 300 души население на област Пазарджик, са изследвани 128 души, което е равно на 0,051% от населението, от 474 124 души население на област Варна, са изследвани 198 души, което е равно на 0,0417% от населението.

При тези данни, нито един от водещите изводи на изследването не е верен, а именно:

- „Всяко второ дете (47%) е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст.

- Емоционалното насилие е най-често срещаният вид (45,9%), последвано от физическо (31,2%), сексуално насилие (15,6%) и пренебрегване (10,5%).

- Насилието най-често се наблюдава сред децата в училище (38,3%), следвано от това в общността (37,6%) и у дома (30,9%).

- Всяко трето дете (34,8%) посочва, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността“.

Необективността на изследването се набива на очи най-силно по отношение на област Ловеч, област Разград и област Кърджали, където процента на представителност е съответно 0,006%, 0.022% и 0.040%.

Няма разумен човек, който да повярва на подобни статистически детинщини. От една страна, авторите на изследването признават, че в България липсват изчерпателни данни за всички форми на насилие над деца и че никой не е събирал такива данни, а от друга твърдят, че 47% или почти половината от децата на България са били подложени от някакво форма на насилие. Интересно е да се отбележи, че сред интервюираните държавни експерти, най-голям процент участници, които твърдят, че насилието над деца е сериозен проблем 34%, са сред специалистите по социална подкрепа, против 18% от другите специалисти. Изследването не е проучило защо това е така.

Отправна точка в изследването е дефиницията за насилие и нейното прилагане към различните житейски ситуации. Не е тайна, че британското разбиране за насилие над дете и българското разбиране са цивилизационно различни. Едни и същи прояви на контрол над дете от страна на родители, образователни институции, държавни органи се тълкуват различно в България и Великобритания. Механичното прилагане на британските критерии и стандарти в българската семейна и обществена практика, е не само неправилно, но и научно погрешно.

Май някой се е опитал да обиди интелигентността на българската нация. Само искам да напомня, че моят народ е запазил своята държава и държавническа традиция повече от 1340 години, т.е. по-дълго отколкото е успял народът на Великобритания. И много моля авторите на изследването и техните поръчители, да имат предвид при следващото си изследване в България, че ние сме страна на двама световни шампиони по шах – по един при девойки, и един при мъжете…, следователно можем да анализираме явленията и процесите в живота на световно ниво.

Честно казано, не съм очаквал подобна необективност от една британска изследователска и консултантска компания, която твърди че е работила в 79 държави по света. Много би било интересно да узная кога CORAM INTERNATIONAL е провеждала подобно изследване за насилието над децата във Великобритания. А там този проблем наистина съществува, ако се вярва на Комитета за правата на детето на ООН, която многократно е критикувал Великобритания, заради системата на физически наказания в британските училища. И още по-любопитен съм да разбера какви са препоръките на компанията за ликвидиране на това насилие в нейната собствена страна. Ако идеята е Великобритания да се изравни по този показател с България, чрез провеждане на необективни изследвания от британски изследователски и консултантски компании, ще трябва да я разочаровам. В двете български училища, които лично аз съм завършил, и в другите пет, където са завършили двете ми деца, не е имало физически наказания като в лондонските училища. Такова наказание в България е било спорадично практикувано в килийните училища по време на Възраждането, както показват старите книги.

Повече от очевидно е, че изходните статистически данни, на които се опира Изследването, са некачествени. Всеки български родител с две и повече деца в семейството, ще потвърди това. Оставам с впечатление, че някои има интерес от завишени данни за насилието над деца в България и е готов да заплаща за това.

В изследването е записано, че то се основава на два приоритета: осигуряване на качество на социологическите данни и представителност на извадката. За постигане на първия приоритет – „Събиране на качествени данни“ в изследването е записано, цитирам: „Бяха проведени интервюта и дискусии във фокус групи с ключови заинтересованите страни, участващи в системата за закрила на детето от различни сектори, на национално, областно и общинско ниво“. По повод втория приоритет – „Стратегия за изготвяне на извадките“ е записано, цитирам: „За подбор на участниците в интервютата за получаване на качествени данни беше прилаган подходът на целенасочен подбор. На встъпителния етап бяха установени ключови заинтересовани страни на национално ниво, включително представители на съответните министерства и други институции, водещи НПО в областта на закрилата на детето и офиса на УНИЦЕФ за България“.

Очевидно, тези приоритети са останали в сферата на претенциите и не са станали реалност. Доказателство за това е игнорирането на родителските сдружения от авторите на изследването. Като съпредседател на родителското сдружение РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ, позволявам си да твърдя, че без мнението на родителските движения, всяко изследване неизбежно става едностранчиво.

Ние отговаряме на всички изисквания на CORAM  INTERNATIONAL за партньорство в подобно изследване – да бъдем ключова заинтересована страна, да действаме на национално ниво. Трябваше да бъдем интервюирани и като заинтересовани „фокус-групи“, участващи в системата на закрила на детето. „Подходът на целенасочен подбор“ на британската компания очевидно е изпуснал една от най-добре информираните и подготвени „фокус-групи” за изследването – групата на родителските организации. Съмнявам се, че този пропуск е бил случаен. През двете години на работа по изследването, CORAM INTERNATIONAL несъмнено са били свидетели на масовите протести на „ключовата заинтересована страна“ – родителската организация РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ пред прозорците на Правителство, Президентство и Парламент.

И точно тук започват моите проблеми. Доста съм раздвоен в преценките си – не мога някак да преценя за какво свидетелства изключването на РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ от „фокус-групите” за събиране на данни – за непознаване на социалната действителност в България или за добре затворени очи?

Втората част от изследването е посветено на дейността на държавните органи и институции, както и на неправителствените организации в сферата на насилието над деца. То дава основание за интересни нови наблюдения. Изследването е извършено от изследователски екип от български експерти, като интервюирани са 887 държавни служители от шест района в страната, със следния секторен профил: образование, правосъдие, социална подкрепа, здравеопазване, полиция. Проведени са 32 интервюта. Специално внимание заслужават разликите в интерпретациите на проблемите с насилието над деца на социалните работници и останалите профилни специалисти – учители, възпитатели, лекари, юристи, полицаи. Според изследването 34% от социалните работници считат, че насилието над децата в България е сериозен проблем, срещу 18% от други експерти. Очертава се нещо като „пристрастеност“ на социалните работници към темата за насилието над деца. Но изследването не проучва какви са причините за тази аномалия при социалните работници – дали е някаква форма на материална заинтересованост или нещо друго.

Това вероятно е една от причините за незадоволителното качество на изследването, а от тук и за нежеланието на УНИЦЕФ да поеме отговорността за тези доста наивни изводи. Все пак УНИЦЕФ не е фирма, а световно известна организация, част от системата на ООН. Нейният престиж е нейното оръжие и, затова би следвало по-грижливо да се пази.

УНИЦЕФ днес има сериозен репутационен проблем поради компрометиращи страници от своето минало. Родителската общност по света не е забравила Питър Нюъл, високопоставен експерт на УНИЦЕФ, автор на инструкция за прилагане на Конвенцията за закрила на детето на ООН и Питър Джон Далгиш, бивш служител на ООН – и двамата осъдени за педофилия. Експертът Нюъл е осъден от британски съд на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода от британски съд. По медиите се разпространяват статии за десетки хиляди служители на ООН – някои от тях със сигурност са на УНИЦЕФ, замесени в скандали за педофилия. Репутацията на УНИЦЕФ е сериозно засегната и поради нейната роля в създаването и утвърждаването на стандарти за ранно сексуално образование.

Може би на това се дължи отказът на УНИЦЕФ да поеме нови репутационни рискове с недостатъците и слабостите на изследването. Все пак, бих си позволил, като бивш колега на г-жа Джейн Миута, представител на приятелска Кения – представител на УНИЦЕФ за България, да бъде по-внимателна при подбора на направленията за сътрудничество в България. Защото включването на УНИЦЕФ в изпълнение на програми за сътрудничество, където част от това сътрудничество противоречи на Конституцията, създава определени конституционни проблеми. Като например, Програмата за борба с домашното насилие за 2021 г., където са заложени дейности за защита от домашно насилие на основата на джендър-определеността. България, в съответствие със своята Конституция и Решение на Конституционния съд по конст. дело №3/2018 г., не признава джендър-формации, джендър-дейности, джендър-прояви. Това не трябва да убягва от погледа на представителя на УНИЦЕФ за България.

Каквито и да са причините, безспорен факт е, че УНИЦЕФ е прехвърлил отговорността за изследването на частна компания. Защо изборът е паднал на CORAM INTERNATIONAL става ясно от нейната ориентация и позициониране в неолибералния контекст на „закрила на децата от насилие“. А данните за докторската теза на един от авторите на изследването, за две села в Танзация, превръщат нещата в доста забавна бурлеска. Би било жалко, ако господстващото мнение в тази компания за ситуацията с децата в България не е много по-различно от мнението за ситуация с децата в Танзания.

И все пак, изследването на CORAM INTERNATIONAL съвсем не е излишно. То дава ценна информация за размисъл. Изследването разголва редица проблеми на външната политика и социалната политика на България. Някои от тях са от правен характер.

- Кой даде разрешение на чуждестранна компания да провежда социологическо проучване на населението на Република България?

- Откога чуждестранни социологически компании имат право сами да изследва нагласите на българското общество и да събират чувствителни данни за българското население?

- Защо такива изследвания не се възлагат от държавата на НСИ и български социологически агенции?

- Кой разпореди български държавни служители от МТСП, ДАЗД, АСП, МВР, МОН, МП, МЗ и др. да съдействат на една чуждестранна компания да провежда свое социалогическо проучване на българска територия?

- Кога български социологически агенции са провеждали проучвания на територията на Великобритания?

- Как се прилагат тук международноправният принцип за суверенно равенство на държавите?

- Кой, кога и как е отменил принципа на общностното право в ЕС за разделената компетентност между ЕС и националната държава в областта на социалната политика?

- Каква е правната връзка между поръчителя на изследването УНИЦЕФ и българската държава като носител на суверенното право да определя собствената социална политика?

Сред включените в изследването институции оглушително липсва дипломатическото ведомство, въпреки че тук се засяга пряко суверенитета на държавата. По непотвърдена информация, изследването на CORAM INTERNATIONAL, поръчано от УНИЦЕФ, е проведено в изпълнение на програми и стратегии на ЕС, в рамките на т. нар. „Европейска гаранция за децата“.

Очевидно, управляващите в България не се спират пред никакви ограничения на международното право. Затова българският суверенитет е като безпризорно дете, тръгнало пеша по световните магистрали на порочния живот.

Картината по-горе изисква незабавни управленски мерки. Една от тях е правителството на Република България да проведе общонационално социологическо изследване за насилието над българските деца. В него трябва да вземат участие всички органи и организации, свързани с дейността по закрила на децата, както и НСИ и български социологически агенции. УНИЦЕФ би имала тук своето логично място, ако съдейства с техническа и методическа помощ. Безспорно, темата заслужава приоритетно внимание.

Националната стратегия против насилието в обществото, в частност над българските деца, трябва да стъпи на това българско изследване, а не на изследвания на чуждестранни компании. Едва и само тогава, изследването би било добра основа за съответни институционални и законодателни мерки в интерес на българските деца.

Трябва да бъде поставен край на политическата манипулация с най-уязвимата част на нацията – българските деца. В края на краищата, в Закона за закрила на детето има забрана за нарушаване правото на децата да бъдат използвани в политическия живот (чл. 11, ал. 4 на ЗЗД).

А от българската външна политика трябва да се търси отговорност всеки път, когато бездейства срещу покушения над нашия суверенитет, какъвто безспорно е случаят.