Нова Зора

Към края на второто хилядолетие постепенно започна реабилитацията на жителите на Содом и Гомор. Оказва се, че делата на содомците не са имали характер на престъпление, следователно тяхното наказание е било незаслужено, а Мъртво море се явява паметник на един несправедлив съд. За тази реабилитация е нужно постепенно и последователно да се подготви общественото мнение, с което се занимават телевизията и пресата. Сега у нас още няма еднополови бракове, както в някои европейски страни, но срамният разврат се счита за ненаказуем и напълно законен, нещо повече – обявен е за част от човешките права и свободи. Развратът – това не е физическо, а психологическо, по-точно – патопсихологическо явление. Човекът, загубил правилното си емоционално възприятие за света, не може да мисли правилно, превръща се в морален ренегат, не може да поддържа нравствеността, а същевременно на такива хора се дават различни постове и длъжности.

Общество, в което развратът не е осъден, вече не може да бъде наречено християнско. Развратниците правят онова, за което апостолът забранява даже да се споменава, отнасяйки се към това като към позор на човечеството. Развратникът се лишава от това да бъде член на Църквата и даже да присъства на богослуженията до своето искрено покаяние. А сега нас ни уверяват, че това са само „нови цветове“ в палитрата на чувствата. Някои художници-авангардисти утвърждават, че торта – това е просто нюанс на цветовата палитра, за която могат да се рисуват картини…

Сексуалната патология – това е тежко заболяване, която може да разруши нация, да унищожи цял народ. Отците от най-известния грузински църковен събор, наречен Руисо-Урбнийски, са написали, че този мерзки разврат е бил главната причина за падението на Персия, а сетне на Византия. Сега Содом и Гомор се намират в етап на реабилитация дори в Гърция, която се явява като един от центровете на Православието. Там видяхме една къща с наглия надпис „Содом“. Нещо повече – самото човешко сърце някак иска да се разтлее и да се превърне в Содом. Бог обещал да пощади Петоградието, ако там e имало поне десет праведника, но такива не се намерили. Какво ще се случи с нас, когато между нас няма да има даже десет праведника, съхранили себе си от скверното и запазили душевна чистота? За това безмълвно свидетелства Мъртво море…

(Откъс от книгата "В ада на земята")