Нова Зора

След като написа проект за нова Конституция и го замете под килима, барабар с искането за свикване на Велико Народно събрание, партията-ръководителка, водена от Бойко Борисов, заговори и за редовни парламентарни избори. Обаче отношението на управляващите и техните присъдружни към проведените от президента Радев консултации, напомня удивително на всичко, описано преди повече от век от Щастливеца в „Бай Ганьо прави избори“. Сякаш отново са се събрали бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзинът, и умуват как да вземат хем властта, хем Солунската митница.

Злополучният председател на НС Цвета Караянчева обвини президента в насаждане на недоверие в честността на изборите, а след два дни обяви, че бил и некомпетентен, понеже избрал за дата на редовните парламентарни избори 4-ти април, когато е католическият и арменският Великден. Точно Цвета да говори за арменския Великден, когато преди години, заради подмяната на термина арменски геноцид с масово унищожение, бе наречена ПКП от своя вожд Борисов – това ми идва множко! Бедна, бедна, Караянчева, по-добре да се беше замонашила в някой манастир в Родопите, насред оня скандал с изтеклия аудиозапис на Борисов, вместо да продължиш да говориш и вършиш глупости! По какъв начин посочената в президентския указ дата за провеждане на изборите, ще повлияе негативно на избирателната активност? Ако Радев беше избрал Банго Васил, циганската Нова година, може би гласовете за ГЕРБ, ОП и ДПС щяха да намалеят чувствително, макар че ромите гласуват масово привечер.

Иначе арменците и католиците в България са достатъчно съвестни граждани, за да намерят време и за празнуване, и за гласуване. Пък и броят им е несравним с този на циганите. От екрана на телевизията Тома Биков повтори казаното на нарочната пресконференция на ГЕРБ, че няма да бъде внесено за обсъждане нито едно от направените от президента предложения за изменения в Изборния кодекс. Но най-нахално обяви, че Радев очевидно не можел да работи в консенсусна среда.

За какъв консенсус говорят от ГЕРБ,

щом априори отхвърлят предложенията не на президента, а на другите участници в консултациите при президента? Например, предложение за гласуване по пощата направи и бившият организатор на изборните победи на ГЕРБ Цветан Цветанов, позовавайки се на румънския опит. Управляващите отхвърлят това под предлог, че в България няма такъв опит, а гласуването в чужбина не може да бъде нито контролирано, нито гарантирано, заради противоепидемичните ограничения, карантини и забрани на събиранията и дори на излизането на улицата. Тогава как българските граждани в чужбина ще гласуват в посолствата и консулствата на България? Нали коалиционните партньори на ГЕРБ, „обединените“ патриоти, наложиха задължителното гласуване, макар и без санкции, за негласувалите? Още малко и от ГЕРБ ще заплашат с американски размирици, ако се допусне гласуване по пощата. Понеже добре познават окаяното и без друго състояние на Български пощи, сигурно са прави да се обявяват против това нововъведение. И без това цялата организация на изборите бе стоварена на ЦИК, включително наемането и сертифицирането на машините за гласуване. При това положение душманите на Борисов и Гешев в чужбина, ще пият по една студена вода. Четири години не стигнаха на ГЕРБ и ОП да отстранят недомислиците в Изборния кодекс. Но имаха време да напишат на коляно един проект за Конституция, който бе оставен на „гризящата критика“ на мишките. Благодарение на това тупкане на топката, страната ни отново отива на избори с предизвестен край. Т.е., с безброй причини вотът да бъде опорочен и участниците взаимно да се обвиняват в кражба или купуване на гласове, и в изборни фалшификации. Мила родна картинка! Забележете че за изборни манипулации от страна на управляващите говорят не само от БСП, ДПС и „Атака“, а и от извън парламентарната опозиция. Включително и председателят на „Републиканци за България“ Цветан Цветанов.

Изтеглянето на изборите с една седмица

не е повод за обвинения към президента в политически пристрастия и нарушаване на закона, а негово конституционно право. Така той осигурява на ЦИК още една седмица за подготовка на изборните комисии и проверка на машинния вот. Но няма по-глух от този, който не иска да чуе и по-сляп от този, който не иска да види. Ако организаторите на изборите обясняват на избирателя технологията на гласуването с машини, запазвайки и гласуването с бюлетини, хаосът в изборния ден ще надмине този с ваксинирането. Колко ли от местата в секционните и регионалните избирателни комисии ще останат вакантни, или ще бъдат заети от отчаяни от нищетата, но абсолютно неподготвени „доброволци“ за мизерното възнаграждение. Датата на провеждането на изборите е най-малкият проблем, защото идва третата вълна на пандемията, а няма нито достатъчно ваксини, нито достатъчно време да бъдат имунизирани с две дози дори членовете на изборните комисии и партийните застъпници. ЦИК, РИК и СИК няма да са готови и на 15-ти май, защото им се стоварват задачи, неизпълними при дадените обстоятелства. При това продължава да стои и въпросът с „мъртвите души“ в изборните списъци, които са към 600 000. А как и мъртвите гласуват за ГЕРБ знае само шефът на държавната фирма „Информационно обслужване“, професорът по аналитична геометрия Михаил Константинов. Благодарение на това, че той се е превърнал в

несменяем пиар на управляващите,

му е поверена задачата да обобщава, натъкмява и тълкува „правилно“ изборните резултати. А, както е известно, не е важно колко хора са гласували, а кой брои бюлетините. А пък тези, в секциите с голямо ромско електорално мнозинство, дори няма защо да се броят бюлетините: ромите най-много харесват „Бойко Борисов партиясъ“ и дори позират с тениски, с лика на нейния лидер. На миналите местни избори в София заобичаха и Йорданка Фандъкова, но това е друг въпрос. Важното е, че не бяха заставени да избират между Банго Васил и любимата си партия ръководителка ГЕРБ. Така че ГЕРБ мърморят против датата 4-ти април, само защото е избрана от президента Румен Радев. Надяват се естествено в пропагандната пушилка около изборите народът да забрави за черните рекорди по време на „майсторското управление“ на коронакризата от страна на Борисов и НОЩ. Например това, че България, която е най-бедната страна в Европа, се класира първа в ЕС и света, по смъртност от коронавируса на 100 000 души. Благодарение не на правителството, а на добросъвестността на гражданите и на самоотвержената работа на медиците, тя се отлепи от дъното на леталността, но пък се закотви там по процента на ваксинираните. По този показател сме последни в ЕС. Управляващите обаче обявяват триумфално броя на излекуваните, който превъзхожда този на новозаразените, не и броя на починалите благодарение на „най-успешното“ справяне с пандемията.

С този темп на ваксиниране,

с този хаос и с това недоверие, не толкова към ваксините, колкото към управляващите, ваксинирането у нас няма да завърши и през 2023 година. А страни като Канада вече депонират резерв от ваксини, понеже не се знае до кога ваксините защитават имунизирания. Т.е., дали няма да се наложи след 6 месеца упражнението с ваксинирането да се повтори? А у нас няма достатъчно ваксини дори за медиците. За производителите на ваксини коронавирусът и неговите мутации, са истинска златна жила, поради което те просто нямат интерес от приключването на пандемията. Ето защо фармацевтичната фирма Pfizer реши по никое време да реконструира завода си в Белгия и обяви на ЕС, и на партньора си BioNTech, че ще закъснее с изпълнението на производствения план. Ако това не е рекет, какво е?!

Не се съмнявайте, че и „родолюбецът“ Веселин Марешки, собственик на вериги от аптеки и бензиностанции, се надява да забогатее от предлагането на „безплатни“ ваксини, които държавата на Бойко Борисов ще му плати с парите на всички данъкоплатци. При такъв келепир ще подпише не проект за Конституция без да го прочете, а и всичко, което му се предложи от управляващите. В противен случай присъдата от 4 години затвор, обявена на втора инстанция от Варненския апелативен съд, ще влезе в действие. И това недоразумение има наглостта да казва на президента, че бил случайно на този пост! Радев, разбира се, му напомни как е подписал проекта за Конституция на ГЕРБ без да го чете и му пожела „случайно“ да спечели едни президентски избори. Ако избраният с 2,5 млн.гласа Румен Радев е случайно на този пост, какво да кажем за Марешки, когото НС избра за заместник-председател, въпреки неговото осъждане? Нали цялата му парламентарна група има десет пъти по-малка подкрепа от Румен Радев? Със или без „Воля“ – все тая!

Дистанцирането на ДПС от Радев

също няма да се отрази съществено на неговия изборен резултат, ако отново се кандидатира за президент. Но ще е много любопитна позицията на движението, ако другият кандидат за президент, се окаже докторът-пожарникар Бойко Борисов, който уверява, че никога не би се коалирал с ДПС. Но не би отхвърлил нито подкрепата на „присъдружната“ ПП „Воля“, нито тази на „опозиционното“ ДПС. Целта оправдава средствата. Включително, ако както предвижда Иво Балев във вестник „Сега“ (16.01.2021), пропадналите тротоари и дупките по пътищата, се използват за урни, а зарязаните будки на „Лафка“ – за подвижни тъмни стаички. Така ще се реши и въпросът за гласуването на карантинираните.

А водевилът с ваксините ме кара да припомня написаното от Мюесе Илкнур в турския всекидневник вестник „Джумхуриет“ (16.01.2021): „Да варим ваксини“. Под „варене на ваксини“ Илкнур има предвид правителствените обещания за масово ваксиниране на народа, когато на практика в страната има само 3 млн. дози и те не са достатъчни за имунизацията дори на медиците от първата линия. По този повод тя разказва

приказката за халифа Омар, който се разхождал предрешен и подслушвал какво говорят за него по къщи и сокаци. Веднъж, докато слухтял като вицепремиера Марияна Николова пред една врата, чул да плачат деца. Влязъл и попитал домакинята защо плачат децата. Тя отвърнала, че мъжът ѝ е загинал на война и предния ден е сготвила последните провизии. В момента варяла камъни в тенджерата, за да залъже гладните си деца. Понеже по-рано семейството било заможно, срамувала се да проси. Омар я попитал защо не се е обърнала към халифа, а тя рекла: „Че той ако не знае за моето положение, защо е станал халиф?“

Нашият „халиф“ Бойко Борисов няма как да знае какво варят в тенджерите си домакините, на които той продава розови сънища, докато обикаля по пътищата с джип, или прелита над потъналите във вода и боклуци райони. Но ако някой го попита защо още е премиер, когато страната му е най-бедната, най-корумпираната и най-болната в Европа, ще приеме това за кръвна обида. Затова предпочита да го срещат възторжени и стимулирани предварително фенове, а не да гледа погребенията на „спасените“ от неговото правителство пациенти на ковид отделенията. Нито пък труповете на умрелите на стълбите пред някои болници. Борисов обича позитивните новини, в това число за диверсификацията на газовите доставки, чрез внос от Азербайджан. Само че азерският газ не тече през временната точка за достъп до Петрич, а отива в Гърция, защото не ни трябва. Напук на твърденията за „пълна диверсификация“, България продължава да консумира руски природен газ от газопровода през Украйна и Румъния. Останалото е предизборна пушилка.