И който тръгне по света, България ще преоткрива. Мечтата никне от пръстта, следата винаги е жива. Във ветровете всеки път бунтовни рогове ще слуша. Дори на всеки кръстопът, огньове гаснещи да пушат. Не сме родени от роса, от плът и кръв сме взели сили. Юнашка сресана коса във спомена сме съхранили. И слънцето - огромен щит търкаля се в небето бойно. Не беше ли и ти убит след хилядите слепи войни? Не знаеш. Но разбираш пак, че носиш тяхната омраза. Дими в душата древен мрак, тежи в сърцето страшна казън. Не може да не разбереш съдбата на Балкана стария. Във себе си ти щом се взреш, ще преоткриеш пак България.