Нова Зора

Войната на Запада с идеологиите се води на различни нива като на най-елементарното и първосигнално, думата "идеология" се използва в медиите и от политиците като неоспорим синоним на "комунистическа идеология". Така самата дума "идеология" играе роля на алармен сигнал, че става дума за опасност преди всичко от руска пропаганда, насочена изключително срещу Запада. Методът работи и то с особена ефективност, което бе демонстрирано в Русия през 90-те години. Тогава в Конституцията, по времето на Елцин, бе включена забрана Русия да има държавна идеологя. Подобни пропагандни трикове се правят и с думата "патриотизъм", от която след междинната спирка "национализъм", се стига но крайната цел - "нацизъм" (фашизъм). По тази рецепта и "идеологията", и "патриотизмът", стават мръсни думи, така че и дума не може да става за медийното им  представяне в някаква друга светлина.

Все пак положението е спасяемо що се отнася до думата "идеология". Тук на помощ можем да привлечем добре разработени постмодерни лингвистични гимнастики. Например, комбинацията "държавна идеология" може спокойно да се замени с "държавна програма за дългосрочно развитие" или с подобен израз, който може през "известни интервали от време" да се подлага на някои непринципиални промени "ако се наложи". А който си няма работа, нека да доказва, че всъщност не става въпрос за програма, а за идеология. Точно на това място се включват споменатите лингвистични гимнастики, които могат най-успешно да доведат до произволен желан ресултат.  Въпрос е само на малко техника.

На езика на здравия смисъл

заглавието "Идеология на оцеляването" означава следното: какво трябва да се прави и как трябва да се прави, за да просъществува като такава една специфична система за определено време?

Ако думата "система" заменим с думата „държава“, то се налага да се конкретизира израза "като такава". Имайки предвид сложността на тази конкретна система, от практическа гледна точка би трябвало да се уточнят кои нейни характеристики ще искаме да се запазят като специфично важни, основни, и кои характеристики ще считаме за вторични по важност? Вторите могат да се оставят, до известна степен, на "свободно плаване", т.е. приемайки за нормална тяхната неизбежна промяна с времето. За основна характеристика се счита тази, чието нарушаване или заличаване води неминуемо до изчезване на системата (държавата).

Например, ето някои основни характеристики за държавата, наречена България, които не би трябвало да се променят:

• Територия: фиксирана  в  определени граници, които, както показва практиката, трябва да се охраняват от добре поддържана собствена армия. Знае се, че ако собствената армия не се въоръжава  и храни добре от българския народ, то той сигурно ще се наложи да храни друга армия, по-добре въоръжена от други.

• Език: Български, променящ се, оставен на себе си, опазван от професионална лингвистична българска "полиция", която да следи строго за базмисленото му замърсяване с чуждици.

• Собствена история:  история написана от български историци в съгласие с най-строгите методи на световната историческата наука. Тези историци трябва да носят пълна отговорност за париране на всякакви опити за нейното пренаписване, например, за да бъдела в съгласие с последните и "най-правилни" политико-идеологически виждания, обикновено вносни и менящи се с всяка нова генерация или даже по-често.

• Български народни обичаи, песни, предания, религия и др., еквивалентни на история на бългаската душа, написана от самия народ по негов си начин, не по-малко важна от тази написана от професиналите историци и своеобразно различна от нея.

• Образование: създава интелектуалната "армия" от следващото поколение български граждани, която ще управлява всички държавни дейности така, че системата да бъде предавана жива и здрава на по-следващото поколение. Чрез закони трябва да се осигурява изключително национално финансиране на преподаватели на всички нива и на съответните организатори на всички нива, включая детските градини, както и написването на всички учебници. Български граждани специализирали в чужбина или в рамките на фондации с небългарско финансиране, членове на НПО-та (по същество ЧПО-та, Чужди Правителствени Организации) и други подобни, могат да изпълняват  само много ограничени консултативни  функции под стриктен национален контрол. Тези "драконовски" мерки се оказват неизбежни поради следната елементарно-прозрачна причина: ликвидира се очевидната възможност  следващото поколение на държавния управленчески апарат да бъде "мозъчно" програмирано така, че да мисли не по български т.е. в интерес на  друга държава, автоматично превръщайки България в протекторат. Последното води до унищожаване на протектората като национална държава тъй като запазването на всички основни характеристики изброени по-горе ще бъде поставено  под управленчески въпрос.

• Опазване и грижа за добруването на класическото семейство (майка, баща и деца) като проверена от векове елементарна социална клетка на държавата, основен фактор за преодотвратяване на нейното изчезване  демографски. Стандартният социално-икономически характер на демографската опасност днес е съществено обогатен с нова  джендърна компонента, гримирана като морално най-възвишена идеология, понастоящем неподлежаща даже на дискусия. Една биологична аналогия за освежаване: не може да има здрав организъм съставен от болни клетки.

Как да се прави това, което трябва да се прави?

Дотук изброихме някои основни характеристики на системата и какво е необходимо да се прави за опазването на всяка една от тях.  Конституцията на Държавата би трябвало да съдържа Закони (с главна буква), които на първо място трябва да гарантират запазването на Държавата като такава. Без такива закони, всички останали закони и закончета изглеждат второстепенни, най-вероятно след известно време и  излишни.

За да се напише една най-елементарна "Идеология за оцеляването" се иска да се разработят поне някои най-общи идеи как да се прави това, което трябва да се прави. Например, недопустима идеология е тази, в която предлаганата технология "Как да се прави?", поставя и под най-малко съмнение реализацията на това, което трябва да се прави. Излишно е да подчертаваме, че дейността на съответните идеолози е изключително фундаментална и, че трябва да се финансира стриктно само от собствената държава. По простата причина, че ако рухне идеологията рухва държавата, нещо което се подкрепя с многобройни и най-очевидни исторически факти. А рухването на идеологията е винаги по технологична линия, т.е. по рецептата "Как не трябва да се прави, това, което трябва да се прави?".

Предимството на тази "Идеология на оцеляването" е, че има перманентнен и фундаментален характер. Всяка друга идеология за развитието на държавата би трябвало да включва тази като задължителна компонента. В противен случай тази друга идеология става безмислена, по същество идеология за превръщане на държавата в протекторат или даже в идеология за нейното изчезване. По принцип, други идеологии може да се реализират и паралелно, но  без да обезсилват идеологията за оцеляване на държавата.

Идеологията за оцеляване е валидна за всеки политически строй, демократичен или не. С нейна помощ веднага се вижда, че атаките на глобалните неолиберали срещу техния най-главния враг, националната държава, имат фундаментален характер: атакуват се преди всичко образованието, културата и историята на дадена нация като най-уязвими и то с минимални разходи  ("трийсет сребърника" за интелектуалната пета колона). Пример за изключително успешна атака от този род е България. За бърза справка - образованието, предвиждащо ограмотителни курсове за студенти първи курс.

Идеологията на оцеляването има за цел да предотврати изчезването на дадена държава преди всичко като уникален цивилизационен феномен, подобна на идеологията на борбата за  запазване на единствен останал растителен или животинки вид. По същество става въпрос за аналогичен "екологичен" проблем ако се считат човека и човешките общества за част от природата. Нещо за което не сме и чували да се говори по елементарно обясними политико-икономически причини.

Напротив, явно е предпочитана постановката "Човекът като враг на природата", много по-привлекателна в кръстоносния поход срещу националната държава - държава, която не приема като първостепенна важност  глобалните екологически проблеми чисто и просто не заслужава да съществува.

Някой може да каже, че „Идеологията на оцеляването“ е еквивалентна на

„Идеологията на патриотизма“.

Може, но в следния смисъл: всеки вид патриотична идеология трябва да съдържа горната идеология на оцеляването като задължителна компонента. Всякакви допълнителни нови  елементи, на която и да е патриотична идеология, не могат да обезсилват тази компонента. В противен случай тази Патриотична идеология ще бъде патриотична само на думи.

Като пример можем да посочим  патриотичните идеологии у нас, които не правят и най-малък опит да променят катастрофалното положение с образованието и културата в България, осъществено от вездесъщите кохорти на Сорос, например, чрез класифициране на всичко специфично българско като провинциално и назадничаво в сравнение с идеала на т. нар. европейски ценности, основа на истинската и единствена Европейска цивилизация, наскоро преформулирани.

При опит да се запознаем по-отблизо с този връх на европейския интелект се оказва, че по този въпрос не може да се намери каквото и да е нито в библиотеки, нито в музеи, а единствено в постоянно менящите се писания на нейните интелектуални апостоли, заели академични хуманитарни позиции в най-реномираните западни университети. За масите са предназначени творенията на Холивуд и най-вече публикации и дискусии в социалните мрежи.  Да не забравим, основи на тази най-висша Европейска цивилизация се преподават вече и в детските градини в рамките на т.нар. "Критична теория на расите" (CRT, Critical Race Theory).

Най-фундаменталната атака срещу националната държава

е насочена срещу нейната елементарна социална клетка - класическото семейство. То вече е обявено за отживелица, за клетка-затвор за  патриархален тормоз, за отживелица, която не може изобщо да се толерира от гледна точка на най-високоморални принципи. Това засега е само общата постановка, а работата по технологията върви с пълна джендърна пара.

Ето и малко идеологична специфика на атаката срещу националната държава. На първо място не трябва да се забравя и за момент, че става въпрос за „високо морална позиция“, от която се провежда тази атака. Тя се  характеризира със следните аксиоми, които не подлежат на дискусия.

Първа аксиома:

Нашата логика е необорима. Щом сме високоморални значи сме винаги прави. Щом сме винаги прави ще трябва да слушате и да изпълнявате. И без отклонения. Иначе започвате да се плъзгате по "пътищата на наклона": от високоморални към морални и накрая към неморални. Става въпрос за най-очевидна и голяма опасност, значи, изпълнявайте и без излишни приказки. Опитваме се да ви втълпим, че изобщо не става въпрос за борба на финансово-икономически интереси между различни групи или за политически битки. Става въпрос за абсолютно безкомпромисна борба на нравствено извисени личности, личности с достойнство, срещу хора с изключително нисък морал, т.е. ние се борим срещу Злото, което е навсякъде - около вас и вътре във вас.

Втора аксиома:

Критерият, по който определяме нашите врагове е абсолютно безгрешен и безкомпромисен: наши врагове са тия, които не мислят като нас и, още по-лошо, позволяват си да  изказват мислите си и даже мнението си. Борбата е за утвърждаване на  исторически нов нравствен идеал. "Исторически нов" означава, че се налага и преоценка и пренаписване ни повече, ни по-малко, на световната история. Наблягаме:  не само на вашата история, но и на световната история, пълна и препълна с морални падения и престъпления.

Пред нас, новите нравствени световни лидери, стои тази най-благородна задача, която става възможна едва днес с помощта на контролираната от нас информационно-електронна паяжина обхванала земното кълбо.  В обозримото бъдеще, от най-хуманни съображения, на тези,  които не са интелектуално способни да усвоят тази морално най-извисена идеология, ще им бъде имплантиран чип, който ще ги направлява да вземат само правилни решения в този все по-комплексен свят. Преди всичко за тяхно добро, да им помогнем да застанат на нашата страна т.е. на правилната страна на историята.

Тази възможност ще помогне да се опровергае най-сетне Блез Паскал, който твърдял най-безоснователно, че хората се деляли на два вида:  праведници, които се считат за грешници и грешници, които се считат за праведници. С помощта на най-съвременна квантово-компютъна информационна система  ще постигнем идеала всички да са праведници според фиксирани критерии, които, обаче,  ще считат себе си за грешници. Единствено защото ще са убедени, че все още има да усвояват тънкостите на постоянно менящата се най-хуманна идеология. Нашият най-преден отряд е този на т. нар. интелектуалци, който се състои изцяло от негодуващи праведници. Спомнете си, например, тяхната извечна борба с църквата,  която, по нейно собствено признание,  била и е сборище  от каящи се грешници. От ясно по-ясно е, че ще трябва да се погрижим и за църквата. Още повече, че там най-упорито продължават да вярват, че увереността в личната праведност водела.

До ада - по асфалтиран път.

За момента следните идеологически постижения на Новата цивилизация са от първостепенна важност. Те засягат фундаменталния въпрос за т. нар. критично мислене, което по принцип, може да продуцира мнение различно от правилното. По-точно става въпрос за критично-мислещ мозък, който, според последните постижения на психиатричната наука, може да се класифицира като повреден мозък. Подлежащ на сериозно и основно лечение. Това в по-тежките случаи, известни още от времето на късния соц и описани картинно в "Зияющие высоты" на Александър Зиновиев със съображението тогава, че в крайна сметка човек трябва да е луд, за да не вярва в идеалите на комунизма.

Така неврологът Брюс Милър (Bruce Miler, University of California, San Francisco) в статия публикувана наскоро в Journal of the American Medical Association, твърди, че хората, които вярват в т.нар. конспирологични теории, всъщност страдат от "невропсихологична недостатъчност". Например, такива са тези, които вярват  в конспирации с вируса Covid-19. Други подобни конспирации, обсъждани от „болни мозъци“, са  фалшифицирането на президентските избори, за да не победи Доналд Тръмп или, че последвалата „атака на Капитолия“ е всъщнот организирана от демократите.

Лошото е че става въпрос и за някои от действащите сенатори, за които се надяваме да се погрижи д-р Милър с належащо предимство. Още - д-р Милър и негови колеги с подобни виждания, може да се окажат пред сериозен логистичен проблем - как ефективно, от чисто хуманитарни подбуди, да институционализират поне 30 милиона американци с увредени мозъци, които абсолютно безоснователно споделят теорията за фалшифицирането на изборите. Това е неотложна задача и по следните допълнителни причини: лечението на увредените ще доведе неминуемо до маргинализане на тези, които споделят подобни конспирации и, трето, ще всее ужас сред населението  като го принуди да запазва съмненията си относно системата за себе си. И както показва историята,  ситуацията е повече от  сериозна. "Ето например един пример", да цитирам един мой професор по математика (Алипи Матеев): „Комунистическите идеолози изтърваха навремето Елцин и СССР рухна“. Както виждате, няма място за шегички тука.

Наративът на „Таймс”.

По-леките случаи на мозъчни отклонения, поради опити за критично мислене, са също опасни, според вестник „Ню Йорк Таймс“. Чарли Уорзъл (Charlie Warzel), колумнист към „Таймс“ експерт по "Онлайн радикализация", предупреждава читателите си колко е опасно да се гмуркат в морето "електронна" информация въоръжени само със собствения си ум. Първо, критичното мислене води до фокусиране на вашето скъпоценно внимание върху подли теоретици, чиято единствена цел е да ви заблудят. За разлика от приятелски настроените  менажери на наратива от „Таймс“, които искат само да бъдат сигурни, че вие достатъчно силно треперите от страх пред опасности от рода на вируси, руснаци, гадни съседи, терористи, бели расисти (не и черни!) и, най-важното, от естествената тенденция за погрешно мислене, която,  не дай си Боже,  да се е заселила вече във вашия мозък. Тогава разчитайте на нашите специалисти по наратива! Не напъвайте опасно мозъка си, релаксирайте! Опасно е! Нашият вестник „Ню Йорк Таймс“ ще ви приспи без проблеми. Само  затворете веднага Интернет търсачката.

За тези, които пренебрегват източници като „Ню Йорк Таймс“ и постоянно се гмуркат в Интернет, неизбежно стои ежеминутният проблем за ефективно ориентиране в морето от нова информация, в което не се знае кое е фейк и кое не е. Тук се налага да се усвои нашата най-модерна технология за индивидуално филтриране на информацията, която ви залива. Последното е абсолютно необходимо за вземане на правилните решения.

Следва