Орлин Загоров и творческите превъплъщения на съзнанието, самопознанието и разума, размисли по случай 85 години от неговото рождение За акад. проф. дфн Орлин Загоров творчеството е постоянно състояние на дух, начин на съществуване и самоутвърждаване. На перото му принадлежат над 80 книги и над 250 статии, студии и монографии. Общият брой на рецензиите за творбите са около 200. Неговите книги са преведени на много езици и се намират в редица чуждестранни библиотеки. Той е член на Борда за международни изследвания на Американския биографичен институт (IBI), номиниран от Международния биографичен център (IBC) – Кембридж. Член на Съюза на независимите български писатели; журналист, изследовател, общественик, университетски преподавател. Орлин Загоров притежава гъвкав и продуктивен ум, способен да превърне всяка мисловна структура в „смислова матрьошка“, чиито пластове водят до скритата енергия на една богата и самозареждаща се духовна сила. Той владее магията на словото и умението да превръща думите в кристал, в който светлината се пречупва в причудливи смислови нюанси, за да отрази тайните на духовното прозрение. При него това е стил не само на писане, а и на мислене. Макар да е индивидуалност с ярки и устойчиви черти, духовният му портрет трудно се поддава на скициране. Той е човек със сложна духовна матрица; личност, която носи в своето съзнание образа на съкровеното и призванието; дух, широко отворен към света и в същото време дистанциращо вглъбен в себе си; усъвършенстван майстор на словото, завладяващ с откровеността си и същевременно постоянно отдалечаващ се; понякога е загадъчно мълчалив, често с търсеща общуване усмивка; със силно изразено продуктивно мислене, способно на изненадващи проблясъци и на необичайни обобщения; с малко на брой приятели, но фанатично верен на своята привързаност и всеотдайност; винаги ясен в посланията и прозрачен в намеренията си, той излъчва окуражаваща енергия. С него никога не е скучно! Широката амплитуда на творческата му биография – от поезията до метафизиката, от тънкия лиризъм до строгата рефлексия, от импозантната метафоричност до респектиращия афоризъм – му дава възможност да показва завидното си умение да използва скритата енергия на словото, както талантливият художник изкусно използва вътрешната хармония на багрите. Познавам Орлин Загоров от най-ранна възраст. И двамата тръгнахме от село Дюлица и пътищата ни се сляха в София като журналисти и преподаватели във висши учебни заведения. Съдбата не винаги е била благосклонна към него. Познава болката от несправедливостта и причинени от някои добрали се по някакъв начин до властта морални вреди. Възхищавал съм се от гордото му достойнство, което му позволява да посреща ударите на дребни душички с мъдро пренебрежение и снизхождение. Дори когато е обект на насилие от страна на определени властимащи, той не превръща страданието в религия на унижението, а остава верен на своя идеал за по-добър свят и превръща убежденията в съвест на разума. Защото вярва в непобедимостта на правдата. И тогава той се придържа към собствената си максима: по-добре трън в очите на нечестивците, отколкото живот в сянката им. И побеждава. Той непоколебимо следва знаците на съдбата, за които получава прозрение още в юношеските си години. Успява да се издигне над дребните неща и смело се хвърля в окото на бурята и водовъртежа на живота, знаейки, че го очакват тежки изпитания. Със своята доблест и несломимо достойнство респектира онези, които не го харесват, но изпълва с възхищение приятелите си. Малкото родопско село Дюлица, откъдето започва житейският ни път, за мен, както и за него, остава обетована земя, която сме сънували дори, когато се намираме в Сибир и Кавказ, в Рим и Париж, в Москва и Будапеща, в Берлин и Венеция... Винаги съм се възхищавал от гордото достойнство, с което Орлин Загоров посреща предизвикателствата на съдбата, на мъдрото му пренебрежение и снизхождение към нетактичните, съблазнителните и негативните моменти и явления в живота. Той винаги е бил верен на своя идеал за по-добър свят и тази непоколебима вяра е светлината на неговата съвест. Знам с каква убеденост следва прозренията си, как още от юношеските си години успява да надделее делничните слабости и да се издига над битовизмите, които ни принизяват и заземяват. Бил съм и съм свидетел на смелостта, с която се хвърля във водовъртежите на живота, без да пресмята последствията и белезите от предстоящите изпитания. Прилежно следя научната дейност на Орлин Загоров от студентските си години, а като ученик се вълнувах и от поетичното му творчество. Мен винаги ме е удивявал синоптичния му поглед върху битието и пристрастието му към екзистенциалните проблеми на епохата, умението му да обхване цялата картина, вниквайки в нейните отделни детайли. Възхищавал съм се на стремежа му да бъде възможно най-добър в областите, в които се реализира, да превърне недостатъка в предимство… * * * Творчеството на Орлин Загоров обхваща редица проблемни области на философското познание – от онтологията на духа до философията на екологията и устойчивото развитие. Важно място в творчеството му заема проблемът за социалния прогрес, разглеждан в контекста на философията на историята. От тази позиция той посочва драстичното разминаване между постъпателното движение напред чрез нови технически и технико-технологически постижения, от една страна, и от друга – степента на одухотвореност на човешката природа. Основният му извод е, че в условията на съвременната цивилизация до голяма степен човечеството функционира в противоречие със своето призвание. Причината за това Орлин Загоров търси в замяната на хуманизма като върховен критерий на прогреса – в смисъл на възходящо, исторически необходимо и морално оправдано развитие, с тясно егоцентричните интереси на едно незначително малцинство, което издига в култ печалбата и потребителския хедонизъм. Потвърждава го с първите думи в началото на една от последните си книги „Съвестта на разума“, на която имам честта да бъда редактор: „Цивилизацията на постмодерното време е в дълбока криза. Първопричината за това не е в по-високата степен на развитие на културата и техниката сами по себе си, или в разликата между основните религии, а в престъпно неразумното използване и несправедливо разпределение на плодовете на културата и научно-техническия напредък. Кризата в края на ХХ и началото на ХХI век е тотална и глобална”. За първи път и по нов начин Орлин Загоров разглежда проблема за смисъла на човешкото битие. Определя човека като „смисъл на смисъла“ и мери неговата одухотвореност със способността му да придава смисъл на битието. Това означава, че човешкото съзнание е призвано не само да отразява, но и да осмисля и очовечава битието. Когато се пише за Орлин Загоров, най-напред и непременно трябва да се разгледат и анализират понятията дух, духовност и бездуховност. Оригинални са неговите изследвания на тези основни категории на философията: духът и неговите превъплъщения, както и на свързаните с него схващания, превърнали се в арена на безкрайни спорове и сблъсъци през хилядолетията. Защото значителен успех не само за него, представлява разкриването на същността и функционирането на човешкия дух, духовността и бездуховността. Тези теми той започва да разработва още в първото у нас самостоятелно изследване на категорията „дух“ в книгата си „Духът“. Тази книга отбелязва нов етап в неговата творческа биография; тя е потвърждение, че авторът навлиза в лоното на своята философска зрялост. С нея се поставя началото на обемно и амбициозно изследване върху метафизиката на духа. Темата е доразвита в следващите му изследвания „Идеалът“ (Величието на духа), „Душата“ (Благородството на духа), „Култура. Цивилизация. Демокрация“ (Силата на духа), както и в „Към философията на човека“, „Увод в културологията“, „За нова културна стратегия“, „Духовната криза“... В тези и много други свои публикации той разработва проблеми, подценявани или пренебрегвани от редица представители на модерната философия. Вярвам че в своята съвкупност тези изследвания ще бъдат начало на нов етап, на ново направление и първоначален тласък за трансформация на философските изследвания и важна предпоставка за преодоляване на кризата, в която изпадна философията в края на ХХ век. Трябва да припомня, че философията винаги е страдала от една обща болест – прекалено много се е занимавала със себе си, а всъщност нейната мисия е да помага на хората да осмислят битието и съществуването си; казано простичко – търсене на отговор на въпросите как става това и това в живота, защо става именно така, а не по друг начин... Същността на философията е човекът, темата за смисъла на неговия живот, за основанията на съществуващия свят, за човешките ценности и цели, доброто, красотата, истината, свободата… Безспорен интерес към темата за духа Орлин Загоров проявява от младежките си възраст. „Още в студентските си години, казва той, почувствах липса на адекватна концепция за духа в Марксовото учение. Поради това често съм се изкушавал от нея. Дълго време се надявах да се появят стойностни изследвания в тази област. Същевременно ми беше ясно, че с проблема за духа спекулират множество философски и религиозни учения.“ Затова в много от изследванията си той засяга редица аспекти на проблема за духа и духовността. Неговите разбирания за духа са основани не на обективноидеалистическите възгледи на Г. Хегел, според когото духът е субстанция, първично начало, демиург на материята, нито пък на езотеричните и други „тайни учения“, които признават съществуването на някакъв отделен, обособен в себе си свят, успоредно функциониращ с материалния свят, в който действат различни закони. Орлин Загоров разглежда духа като форма на човешкото битие, като проява на човешката същност и поради това го определя като единство на съзнание, самосъзнание и разум. Духът е материя, която е достигнала онази степен, характеризираща се като сапиенизация, самопознание и самоутвърждаване. Чрез своите творения човек придава смисъл на Вселената и осигурява собственото си безсмъртие. За Орлин Загоров духът е творческо начало на човешката природа; творчески разум; силата, която се изразява в способността на човека да преобразува, да видоизменя, да твори, да създава нови форми на битието, да придава смисъл на Вселената. Само при човека съзнанието става дух; това превръща човека в духовно същество. * * * Книгата „България в Европа на нациите“ притежава достойнствата на изследване с европейски измерения в една научна област, която у нас все още е слабо застъпена или не може да се освободи от рамките на собствената ограниченост. Изключителна заслуга на автора са не само оригиналните и модерни интерпретации на такива основни категории като нация, национална идея, национална идеология и възпитание, национална доктрина, национален идеал, национални интереси, национална консолидация и т.н. С проницателността на обективен научен анализ той разработва и утвърждава една принципно нова за нашата страна концепция за нацията като социокултурна (гражданска, политическа, духовна) общност, противно на традиционната ни представа за нацията като етнокултурна (етноцентрична, кръвнородствена, племенна, конфесионална) форма. Онова, което придава на изследването подчертана оригиналност и го превръща в сериозен принос в разработването на един от особено важните проблеми на съвременната социална и културна антропология – този за нацията и националната идентичност в контекста на европейската интеграция – се състои в успешното изследване на формирането на българската нация не само в лоното на собственото историческо битие, а и в мащабите на европейската интелектуална традиция, придържайки се методично към трайните академични принципи като плурализъм, толерантност, свободомислие и творческа независимост. В тази светлина акад. проф. Орлин Загоров се представя като личност от интелектуална величана с европейски манталитет. Особено е важно също така да се подчертаят и успешните му усилия да разглежда националната идентичност и европейската интеграция не като дилема, а като синтез на универсалност и самобитност, в който националното се развива в посока на нарастващото значение в него на ценности с общоевропейски и общочовешки измерения. Орлин Загоров живее с несломимия дух на оптимистичните терзания като постоянен бунт срещу разноцветните, но еднакво разрушителни за духовното единение на нацията пристъпи на противопоставянето, превърнали се в част от делника ни и ние заживяхме с присъствието им. Вдъхновен от силата на високото Слово, тръгнал от дъното на живота към висините на духа и озарен от пламъка на дарованието, Орлин Загоров постига лични и научни върхове, които се превръщат в завещание на мъдростта. Другите за него: Акад. проф. Георги Близнаков: Проф. д-р Орлин Загоров е учен философ с огромна ерудиция и е добре познат у нас с редицата свои забележителни трудове, посветени на различни проблеми с мирогледно значение. В новия си труд той със завидно майсторство и компетентност третира екологичните проблеми от философска гледна точка. Нарича тази нова дисциплина екологическа философия или екософия. Неговата книга далеч надхвърля рамките на един, макар и отличен университетски курс и представлява интерес за широката просветена публика, защото третираните от автора проблеми имат изключително значение в една епоха на главоломна трансформация на обществото, преминаващо от индустриалната в информационната ера, при което паралелно протичат проблеми, дълбоко засягащи отношението на човека към природата, заплашващи с колапс съвременната цивилизация. Екософията на проф. Орлин Загоров идва да отговори на една реално съществуваща нужда, да запълни една съществена празнина в нашето интелектуално пространство и това той прави много успешно. Из предговора към „Увод в Екософията. Философски проблеми на екологията“ (С., 2001, с. 10–11). Акад. Никола Попов: Новаторски е подходът му към генетичната връзка между славянската духовност и европейската мечта. Той открива тази връзка в хуманистичната матрица на цивилизационния избор, който е отрицание на съвременната капиталистическа цивилизация, дължаща своето функциониране на нарастващата социална несправедливост, постоянно задълбочаващата се пропаст между бедността и богатството. Поради своята генетичност тази цивилизация ражда най-странния парадокс на всички времена, който се състои в това, че изобилието ражда мизерия в грамадни мащаби. Из предговора към книгата „Славянската духовност на европейската мечта (С., 2012, с. 9–10). Проф. Вера Мутафчиева: Накрая нека подчертаем, че днес е обективен факт книга като тази на О. Загоров – рожба на искрения стремеж да бъдат издирени наченките на съвременните процеси, които обединяват в неразривно цяло делата на нашата земя, независимо от тяхното довчерашно преднамерено противопоставяне. Из предговора към „Единението“ (С. 1981, с. 10) За „Единението“ са публикувани над 50 рецензии, отзиви и оценки. Акад. Георги Марков: В новата си книга проф. О. Загоров предлага на читателя оригинални и дълбоко обосновани идеи от позициите на най-добрите постижения на съвременната европейска хуманитаристика. В нея читателят ще намери отговори на въпроси със съдбовно значение за миналото, настоящето и бъдещето на българската национална идея. Тя призовава към цивилизация, основана на хуманизъм, равноправие, свобода и справедливост, на братството на всички, обединени от ценности, чието единство определя новата европейска идентичност при съзнателно поддържане и зачитане на цялото богатство, произтичащо от дълбоко присъщото му вътрешно многообразие. Из предговора към „България в Европа на нациите“, (С., 2009, с. 11–12).