Нова Зора

Вече два месеца цените на тока на българската борса поддържат изключително високи нива. Някои силно енергоемки производства спряха, други отчитат огромни загуби. Всички работодателски организации се обединиха и поискаха от държавата да реши проблема. Тя реагира относително бързо, взе някои мерки, но резултатите не покриват очакванията – токът на борсата все още е по-скъп от този за домакинствата, което не е нормално и не може да продължи дълго.

От години се говори как търговията с ток трябвало да се либерализира и да следва законите на свободния пазар, за да постигне оптимални за потребителите условия и цени. Аз съм отявлен привърженик на свободния пазар, но ясно осъзнавам, че това е илюзия. Ето защо.

Електричеството страда от един фундаментален недостатък, заради който няма как да работи без високо ниво на планиране и регулация – невъзможността за съхранение на големи количества. Независимо какво се говори и обещава, електроенергийната система практически изисква производството и потреблението да са абсолютно еднакви във всяка секунда. Преносът е обвързан с инфраструктура и практически невъзможен на дълги разстояния. Тези особености правят голямата разлика в сравнение с всичко друго.

Например пазарът на нефт и нефтопродукти в голяма страна като САЩ е свободен. Хиляди частни субекти (бензиностанции) могат да купуват от множество доставчици и да продават на милиони потребители. Тъй като нефтът се складира и пренася лесно, динамиката на предлагането следва динамиката на търсенето без никакви проблеми, а дори и да има разминавания, те не са фатални. Конкуренцията води до спад на цените.

С тока обаче не е така. Там предлагането трябва да може да отговори на всяко изменение на търсенето за секунди, при почти пълно отсъствие на складирани количества. Да не говорим, че качеството (напрежението, честотата и товарите в системата) също трябва да се поддържа идеално. Това значи, че някой трябва да управлява много прецизно всичко и да има неограничен достъп до предлагане, когато му потрябва, тоест да контролира производителите. Това е ролята на електроенергийния системен оператор.

Ако се получи така, че предлагането и търсенето на ток се разминат, последствията са фатални. Цялата мрежа се срива и възстановяването на работата ѝ може да отнеме от часове до седмици или даже месеци. Малко хора си дават сметка какво значи това. Ние сме толкова зависими от непрекъснатото електрозахранване, че светът ни се разпада за броени минути в отсъствието му. При голям студ в умерените ширини това значи смърт.

Точно това се случи през февруари в Тексас, вероятно най-либералния пазар на ток в света, който поддържа много ниски цени. Дойде студ, потреблението скочи рязко, цените стигнаха десетки долари за киловатчас, но никой не беше в състояние да доставя – просто нямаха достатъчно останали конвенционални мощности в запас. Неадекватното планиране и контрол на системата доведоха не просто до икономически проблеми, а до тотален срив – в някои градове ток нямаше с дни и десетки хора умряха от студ. Можело е да стане много по-зле – системата е била на минути от пълен разпад, който да изисква възстановяване с месеци. Броят на потенциалните жертви е невъобразим.

Колкото повече се увеличават нивото на електрификация на крайното потребление на енергия и политическият натиск в полза на определени технологии, толкова по-трудна за управление става системата и се увеличават разходите. Скъпият ток е кошмар за икономиката – от ВиК и жп операторите до леярите и хлебарите – всички страдат и накрая плаща крайният потребител. Липсата на ток обаче е въпрос на физическо оцеляване.

Харесва ни или не, държавата има определени роли в живота ни. Осигуряването на изобилни количества, надежден и евтин ток са сред тях. Това ще бъде така, докато нямаме комерсиални технологии за складиране на огромни количества ток, които да обезсмислят нуждата от поддържане на резервни мощности. Технологиите напредват – може и да го доживеем.

Великобритания пусна отново ТЕЦ на въглища

Медиите от Обединеното кралство отразяват нашироко повторното пускане в експлоатация на стара електроцентрала на въглища, за да може страната да задоволи нуждите си от електроенергия.

БиБиСи съобщава, че “топлото, все още есенно време доведе до това, че вятърните паркове не са генерирали достатъчно мощност, а растящите цени направиха твърде скъпо да се разчита на газ”.

Медията продължава, че National Grid, която управлява електрическата мрежа на острова, е потвърдила, че въглищата осигуряват 3% от електроенергията вчера, добавяйки:

“Миналата година въглищата допринесоха за 1,6% от електроенергийния микс на страната. Това е спад спрямо 25% преди пет години. “

Таймс съобщава новината под заглавието: “National Grid се връща към въглища след отказ на вятъра.” В съобщението се казва, че френската компания за комунални услуги EDF временно стартира два въглищни блока в своята електроцентрала West Burton A. Централата е една от трите останали електроцентрали на въглища в Обединеното кралство, заедно с Ратклиф в Нотингамшир и Килрут в Северна Ирландия.

Таймс отбелязва, че част от недостига на ток се дължи на слабия вятър, добавяйки, че вятърната енергия, която обикновено генерира приблизително 24% от електроенергията на Обединеното кралство, е допринесла по -малко от 2% вчера(става дума за края на миналата седмица).

„Марица изток“ спасява България

Газохранилищата в Европа са празни, с първите студове ще настъпи катастрофа

„Светът е в невиждана енергийна криза, която особено силно удря Европа. Цените на основните горива, които стоят зад производството на електричество – въглища и природен газ – растат с незапомнени темпове. Само за последните 6 месеца газът на холандския хъб е скочил с 217%, а австралийските въглища за износ – със 103%. Дължи се основно на гигантския скок на потреблението, който предлагането не може да задоволи. Нефтът малко изостава, защото пандемията все още ограничава движението и особено полетите. Но това е само временно“. Това коментира в социалните мрежи експертът по управление на околната среда Боян Рашев, цитиран от 3e-news.

„Всичко това е напълно логичен резултат след години политики за ограничаване на инвестициите в търсене, проучване и добив на изкопаеми горива, които през 2020 г. достигнаха безумни нива – не само държавите, но дори и частните пари ги напуснаха. В Европа усещаме удара особено силно, защото тук се добавят и разходите за въглеродните емисии при изгаряне на горива, които вече достигат рекордните 62 евро/тон СО2“, добави Рашев.

В резултат, от края на месец юли червените цветове напълно превзеха картата на борсовите цени на тока. Даже се наложи скалата да се удължи във виолетово-розова гама. Първи бяха ударени енергийно-интензивните индустрии. След тях го усетиха и всички останали бизнеси. Скоро лавината ще помете и домакинствата. Газохранилищата в Европа са празни. С първите студове ще настъпи катастрофа, която вече няма как да бъде избегната.

„Поглед върху цените на тока от началото на септември ясно показва кои европейски страни все пак имат шансове за оцеляване в такива условия – Полша и България. Общото между тях е, че в най-голяма степен разчитат на местните си евтини въглища, а не на внос на газ или черни въглища. В България, разбира се, голяма роля играе и АЕЦ Козлодуй. Тя обаче съвсем скоро ще затвори един блок за едномесечен планов ремонт. И тогава отново ще чакаме миньорите и ТЕЦ-овете да работят на пълна мощност. Те ще осигуряват над 60% от тока. Същото ще се случи и през зимата, когато товарът на системата надхвърли 7000 MW и дори всичките големи ВЕЦ няма да са в състояние да покрият значим дял. А временните енергийни източници (слънце и вятър) няма смисъл дори да се споменават – те обичат както нощния, така и зимния сън.

Ако вече бяхме затворили „Мини Марица изток“ и разчитахме на газови централи, щяхме да бъдем изложени изцяло на милостта на „Газпром“ и рекордните цени на газа по света. Днес мините все още ни защитават, но натискът от европейските политики и пазари се усилва. А утре?“, коментира още Боян Рашев.