Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2021 Брой 34 (28 септември 2021) ЗА ВИРУСИТЕ И НАНОТЕХНОЛОГИИТЕ

ЗА ВИРУСИТЕ И НАНОТЕХНОЛОГИИТЕ

Е-поща Печат PDF

Учените все още спорят дали вирусите да се причисляват към живата или неживата природа. Според съвременната биология животът трябва да отговаря на някои условия: да се самоорганизира, да се самообновява, да се саморегулира, да се самовъзпроизвежда и да се развива (да еволюира). Вирусите отговарят само на едно от посочените условия – те еволюират. Поради липса на органи вирусите използват рибозомите на други клетки. Принципът е следният: вирусът се прикрепя към дадена клетка и инжектира в нея своя РНК, която се свързва с рибозомите на клетката и я стимулира да произвежда вирусни белтъци. Произведените белтъчни молекули се свързват и образуват нов вирус, който разкъсва клетката при напускането й. Интересен факт е, че вирусите са много ценни за съвременното генно инженерство, заради способността си да пренасят генетичен материал в клетките. Използват се като вектори, които пренасят РНК от една клетка в друга, което причинява изкуствена мутация.

Днес са регистрирани около 5000 вида вируси. На  латински вирус значи отрова. Размерите им са от 15 до 250 нанометра (1 нанометър е една милиардна част от метъра). За сравнение човешкият косъм е с диаметър 60 000 нанометра.

Вирусите нямат клетки, които се делят, те се развиват в заразените гостоприемни клетки. Вирусите съдържат генетични материали (ДНК или РНК), които им дават способността да мутират и да се развиват. Те също така имат защитно покритие, наречено капсид, който е съставен от множество на брой протеинови мономери, наречени капомер.

Коронавирусите са открити през 1965 г. от английските учени Тирел и Бъние, (Tyrrell D.A.J and Bynoe M.L). По същото време бразилският учен Д. Алмейда (Almeida J.D) извършва електронна микроскопия на органни култури инфектирани с коронавирус и открива, че вирусните частици приличат на вируса на инфекциозния бронхит при птиците. Те изглеждат като слънчева корона, от където идва и тяхното наименование – коронавируси. Размерите на коронавирусите са в диапазона 100-160 нанометра. За сравнение диаметърът на човешката клетка е около 10 микрона, 100 пъти по-голям от този на вирусите, а на бактериите около 1 микрон или 10 пъти по-големи от тези на вирусите.

В клетките дезоксирибонуклеиновите киселини (ДНК) са складовете с информация, а рибонуклеиновите киселини (РНК) транспортират информацията в  ДНК. При вирусите, за да се зарази една клетка, трябва информацията от ДНК на вируса да се предаде на избраната клетка. За целта влиза в действие ензимът Интеграза, който катализира процеса. За да установят как се спира действието този фермент при ХИВ-вирусите, на учените от Харвардския университет са били необходими над 4 години. Установено е, че диаметърът на ХИВ-вируса, макар и с диаметър около 80-120 нанометра, въздейства по същия начин, както действат коронавирусите.

Диаметърът на Covid-19 е около 400-500 нанометра (по данни на The Ferret – Шотландия).

Съгласно  изследване на МIТ е около 80нм; При появяването на вируса имаше данни, че е с размери до 500 нм.

В същото време, диметърът на:

• червените кръвни клетки е 6-8 000 нанометъра (нм);

• белите кръвни клетки е 8-20 000 нм;

• човешката клетка е 10 000 нм;

Сиреч вирусът е около 100 – 150 пъти по-малък от човешките клетки;

• дебелината на клетъчната мембрана е около 7-9 нм. Това означава, че защитата е твърде слаба, спрямо диаметъра на вируса;

• дължината на протеиновите шипове на Ковид-19 са около 9-12 нм;

• Диметърът на белодробните клетки е около 9 000 нм.

Изследователи от Масачузетския технологичен институт и Харвард, института Броуд с колеги от целия свят  са определили специфични видове клетки, които стават мишени за Ковид-19. Установени са и „предателите“, които позволяват да се свържат протеините на шиповете на вируса с рецепторите на човешката клетка (т.е. те отварят на вируса „вратата на клетката“. Това са ферментите 2 (ACE2) и TMPRSS2;

• 99 % от масата на човешкото тяло се състои от само шест химични елементи: кислород, въглерод, водород, азот, калций и фосфор. Всяка органична молекула съдържа въглерод. От 65-90 % от всеки орган, клетка се състои от вода (по тегло) и не е изненадващо, че кислородът и водородът са основни компоненти в човешкото тяло.

С развитието на нанотехнологиите

наночастици се използват при производството на храни, в медицината, козметика и т.н. От 13.12. 2014 г. съставките, използвани под формата на "технически произведени наноматериали" в храните, трябва да бъдат обозначени с обозначението "нано" в списъка на съставките. Въпреки това, почти няма традиционни съставки, които попадат в тази дефиниция. За някои добавки Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) проучва дали те следва да бъдат класифицирани като наноматериали и етикетирани до 2020 г. Това са:

• Титановия  диоксид (Е 171); Железни оксиди и железни хидроксиди (E 172); Сребро (E 174);  Злато (E 175); Силициев диоксид (E 551); Калциев силикат (E 552); Магнезиев силикат (E 553a) и Талум/Талк (E 553b).

В същото време няма ограничение за техния размер и допустимото им количество, защото много от тях имат токсично въздействие на организма. А макрофагите – защитниците на клетките, изпълняват функциите на антиген и са в основата на вродения имунитет на човека. Те разпознават тела и частици с размери над 70 н.м.

Така например:

• E 171 Националния институт на САЩ за безопасност и здраве при работа с TiO2препоръча две отделни граници на експозиция - 2,4 mg/m3, докато при ултрафинни частици - 0,3 mg/m3, а като средно претеглени във времето концентрации до 10 часа на ден за 40-часова работна седмица. Има някои доказателства, че редки заболявания като „синдром на жълтите нокти“ може да бъде причинено от титан, или имплантирани по медицински причини или чрез консумиране на различни храни, съдържащи титанов диоксид.

• E172 се използва за оцветяване в храни и напитки. Разрешена е за ЕС, но е забранена в Германия!

• E 174 Като добавка в храните се използва „само за външна декорация“, като може да се намери при шоколадови и сладкарски изделия.

Дългата, редовна консумация на продукти, съдържащи Е 174 обаче може да доведе до увреждане на бъбреците и синьосиво обезцветяване на очите, носа и носната преграда, гърлото и кожата. Не е разрешена в Австралия.

• E 175 е разрешена само като оцветител за няколко храни. Взето в малка доза златото се счита за безвредно, защото е несмилаемо. По-големи количества обаче могат да причинят симптоми на отравяне. Терапия със златни соли може да има сериозни последици като увреждане на черния дроб или бъбреците.

• След вдишване на съдържащи въглерод наночастици могат да възникнат системни сърдечносъдови ефекти. Признаци на възпаление и промени са описани чрез маркери за коагулацията (BAFU 2007). След вдишване на наночастици от дизелови емисии се установява сурогати (непълноценни заместители) на  ендотелите и дисфункция с намалено разпределение на t-PA (Плазминоген активатор на тъканта, протеин, участващ в разграждането на кръвни съсиреци.

• Въглеродни частици, златни частици, частици на манганов оксид и други влияят на обонянието като чрез епитела и обонятелния нерв могат да навлизат в мозъка.

• Инхалирани наночастици попадат в бронхите, при което се елиминира мукоцилиарния клирънс (очистващата функция на белия дроб) като с намаляване на размера на частиците, ефективността този механизъм отслабва. От друга страна те възпрепятстват работата на макрофагите на клирънса спрямо чуждите тела и ефективна  фагоцитоза (унищожаването им от белите кръвни клетки). Установено е, че такива частици се задържат до 10 месеца в бронхите и се отлагат в алвеолите на белия дроб.

• Изследванията (in vitro) на силициев диоксид във формата на нанонишки и наночастици са показали, че допустимата концентрация е 190 mg/ml. Превишаването й води до разрушаване мембраните на клетките и некроза. Наночастици с размери 15-46 nm предизвикват и рак на белия дроб.

• Токсичността на цинковия оксид беше официално призната чрез присъдата на Калифорнийския съд от 21.08.2017 г. към фирмата J&J да изплати на 63-годишната Еva Echeverria като обезщетение за заболяването от рак на яйчниците през 2007 г., причинено от използването ежедневно на бебешка пудра за хигиена.

• Паралелно с тези положителни ефекти от приложението на наночастици от сребро е забелязано увреждане на черния дроб и мозъка на мишки (вкл. рак при риби) при натрупване на частици с размери 5-50 nm. Токсичността се свързва с протичането на окислителен стрес, нарушаване функциите на митохондрите и увеличаване проницаемостта на мебраните на клетките.

Тези данни не изчерпват възможните нежелателни/токсични въздействия на наночастици върху човешкото здраве. Същевременно има такива частици, които директно унищожават вируси, бактерии, токсини (напр. селен) в организма на човека или се използват като носители на вещества, които трябва да помогнат на клетките да се справят с нежелани „гости“, напр. като въглерода и силиция.

Прави впечатление, че някои от фирмите, които разработват ваксини ще включат в тях наночастици, без да упоменават техният размер! Така например  изследователи в Северозападния университет и MIT работят по използване на наноструктури за доставка на пептидни молекули до вирусни молекули на Ковид-19. Молекулите на пептида (дехидратационен полимер от аминокиселини) може да са в състояние да се свържат със спам протеина на Ковид-19, и води до деактивиране на вирусната молекула. Пептидните молекули не оцеляват дълго в кръвта, така че пептидните молекули ще бъдат пренасяни от наноструктурите.11

В брой 1 от 2017 г. в Международното списание за ваксини и ваксинации (International Journal of Vaccines and Vaccination, Volume 4 Issue 1 – 2017) е поместено изследване на 44 ваксини за водещи фирми (някои от които и днес разработват ваксини срещу Ковид-19) в които е открито голямо количество на химически елементи с микро и наноразмери, наречени замърсители. Авторите се опасяват, че клетките на човека ще приемат тези частици като чужди тела и реакцията може да бъде развитие на възпалителни процеси, увреждане на имунната система и дори да проникнат в ДНК.

Възниква въпросът за ефектът от ваксините - ще се намали въздействието на вирусите, но същевременно може да се увреди здравословното състояние на организма. Кой контролира и носи отговорност за това?

От гореизложената информация биха могли да се направят следните изводи:

• Ковид-19 е твърде интелигентен, за да намира клетки с „предатели“, за да ги атакува и се възпроизвежда в тях;

• Кои са предпоставките, за да съществуват тези „предатели“, т.е да се изродят спрямо тяхното заложено значение за организма. Възможно ли е тава да бъде вследствие на:

Приемането на много Е-та с храните

и ако те са с размер под 70 нм. попадат директно в клетките (макрофагите не ги разпознават), респ. нарушават имунитета на клетката и създават условия за раждането на „предателите“;

• В 19-ата хромозома е описан ген IFNL, с най-изразена активност върху ACE2 при младите хора, поради което много млади хора боледуват безсимптомно. Първично се развива ARDS (аcute respiratory distress syndrome) с дифузно алвеоларно увреждане, вкл. на хиалинните мембрани.  Допуска се наличие на пряко вирусно увреждане върху пневмоцитите. Установи се повишена съсирваемост и тромбоза на  малките съдове с данни за ендотелно увреждане (Xu et al. 2/17);

В най-тежките случаи става ясно, че могат да бъдат засегнати на практика всички органи и системи. Смята се, че при някои пациенти имунната атака може да увреди пациента повече, отколкото самия вирус. Това свръхвъзпаление е риск за образуване на тромби. Цитокиновата буря (системна възпалителна реакция на организма) може да причини DIC-синдром (с неконтролируемо кървене и съсирване едновременно). Големия брой аутопсии в САЩ показа данни за повишена съсирваемост и тромбози в малките съдове на всички органи и промените в ендотела на малките съдове във всички органи, вкл. в белия дроб;

• Случайно ли е съвпадението на симптоматиката на действието на Ковид-19 с токсичното действие на наночастиците на някои вещества? Как тогава хората да се спокойни, че не са „подготвени“, без да подозират за настъплението на Ковид-19? А това е възможно да става чрез храни, напитки, козметика, терористични актове;

• Следва изводът, че борбата с Ковид-19 чрез ваксини може да не  постигне желания ефект, тъй като клетките на отделният човек са увредени от неконтролираното и ускорено въвеждане на нови технологии (напр. нанотехнологиите). Това се потвърждава и от факта, че хора, които  консумират второ качество храни или истински био-продукти( (без Е-та) по-лесно оздравяват в сравнение с тези, които консумират луксозни храни, но пълни с Е-та за по-добри вкусови качества и привлекателен външен вид;

• След Ковид-19 се очаква настъпването на БИРС (Близкоизточен респираторен синдром), който е по-смъртоносен. С разтопяването на ледници е възможно да се появят и други вируси, които са съществували пред милиони години и, за които днешното човечеството няма защита. Пред тези предстоящи заплахи могат да се добавят и непрекъснатите мутации на вирусите. Следва ли непрекъснато да се създават нови и нови ваксини, и човекът да бъде все повече тъпкан с антитела? Ваксините не гарантират предпазване от вирусите,  а евентуално по-леко протичане на болестта, но това е свързано и с нивото на имунитета на индивида. Къде е обаче балансът между нормалната биоструктура на организма и тази изградена от антитела?

Не следва ли учените и изследователите да се съсредоточат върху:

• разработка на бързи и надеждни тестове за профилактичен контрол на населението за отклонения от здравословното състояние на организма, намаляване на имунитета. Дори такива тестове да бъдат и за персонално използване? В момента се правят опити за такива, но само по отношение Ковид-19;

• разработката на технологии за подаване на организма допълнителна защита по време на т.н. начален или „Репликативен стадий“, когато той се бори срещу вируса, а все още не е намерил приемащи клетки за неговото възпроизвеждане. Защо вместо подаването на кислород през белите дробове, което понякога е малко ефективно при увредени от вируса малките кръвоносни съдове на алвеолите, не се подава орално чрез подходящи субстанции (такива вече съществуват) или директно в кръвоносната система?

• разработка на уреди, сензори и технологии за контрол на съдържанието на наночастици в храни, козметика, медицински препарати, битова химия и т.н. като количество и размери. Държавата от своя страна да направи организация за тяхното прилагане и защита на населението. По този начин ще се предотврати навлизането на нежелани наночастици в организма и постепенно възстановяване на здравословна биоструктура на населението с нужния широкоспектърен имунитет;

• разработка на субстанции и методики за тяхното приложение за ежедневна профилактика на дихателния тракт, откритите части на тялото особено при съмнения за дисконфорт от отделния индивид.

Въпроси, които чакат отговор:

1. Защо Covid-19 e около 3 пъти по-голям от стандартните корона-вируси, в т.ч. и от вируса на СПИН? Да не би в стандартния корона вирус да са добавени изкуствени, допълнителни протеини, които да гарантират неговото възпроизвеждане? Или това са ензими, които катализират разграждането на сложни молекули (т.нар. процес на катаболизъм)? Какви ензими има в Covid-19, за да може да търси начина да бъдат атакувани, както при ХИВ вируса?

2. Защо инкубационния период при Covid-19 може да бъде до 21 дни съгласно последните данни от Световната здравна организация, т.е 5-10 пъти по-дълъг спрямо стандартните вируси? Да не би в този вирус да е вграден биочасовник на база на нанотехнологиите, който се включва и контролира действието на вируса при определени условия? Да могат например, да се заразят максимален брой хора? Или целта е друга - създаване на страх, хаос, паника и като следствие - колапс/рецесия на световната икономическа система?!

3. Covid-19 се разпространява с изключително бързи темпове, но заболяването от Covid-19 не е твърде смъртоносно и в мнозинството от случаи протича като грип или пневмония. Да не би целта на този вирус е да предизвика повреда в ДНК на клетките или мутации? Какво е състоянието на клетките при излекувани от вируса пациенти?

4. Досега борбата срещу Covid-19 се води чрез създаване на антивирус, като структура, за да се спре действието му, респ. да се създаде ваксина по този начин. Но има малко данни за използване на добрите страни на нанотехнологиите.

5. Не следва ли да се търсят повече средства, за да бъде унищожен вируса? Способът за безкрайно засилване имунната система, когато тя създава все повече антитела, няма ли да доведе до „цитокинова буря“? Това е свърхзащитна реакция на организма, която чрез имунната система, убива собственото тяло?


Няма съмнение, че мистерията около Covid-19 ще бъде разкрита, но все повече става ясно, че тази пандемия е само завеса, зад която се крие ужасяващата цел на една мащабна колонизация. На нейния път стоят средните и малките фирми, чиито унищожаване е задължително, за да няма средна класа, която е гаранция за социалния мир. И за да може увеличаването на дисбаланса „богати-бедни“, дае бъде гаранция за увеличаване господството на мултинационалните компании. От цялата тази многообхватна комбинация жертва ще бъдат по-малките държави. Всичко това ще доведе до установяване на нов световен ред, вони сфери на влияние и нови принципи във  международните взаимоотношения.


Бел. ред. Използваните от автора източници на информация се пазят в редакцията.


 

Още по темата