Хляб наш! Свещен Хляб! Ти, който вкарваш светлината в нашите тела ти, който напояваш със соковете си гъсталаците на наште мисли. Ти, който пълниш устата ни с вкуса горчив на пръст размекната ти, който си във нас, и който носим от хилядолетия в себе си. Тебе те откри внезапно онзи лъчезарен мъж, от който тръгва нишката на поколенията. И макар че се редуваха различни, те си оставаха едни и същи. О, Хляб свещен, узрял през вековете. Ти, наш Хляб корав. Бъди завинаги! Амин.